Решение № 774 от 6.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 937/2008 г.

Решение № 774 от 6.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 937/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.). Постъпила е к. жалба от Д. Л. Х. от гр. Д. срещу решение № 226 от 3.12.2007 г. по гр.д. № 399/2007 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 29 от 3.05.2007 г. по гр.д. № 526/2006 г. на Добричкия окръжен съд. Касаторката поддържа оплакване за неправилност на съдебното решение, но не посочва касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Не развива и доводи в подкрепа на твърдението за неправилност. Ответницата Р. Л. Т. от гр. Д. не е заявила становище. В. к. п.-София, в качеството й на контролираща страна, намира решението за правилно и моли да се остави в сила. Жалбата е постъпила в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, Върховният касационен съд приема следното: За да остави в сила първоинстанционното решение, с което е поставена под ограничено запращение касаторката Д. Л. Х. от гр. Д. по искане на сестра й Р. Л. Т. - иск с правно основание чл. 5, ал. 2 ЗЛС, съставът на въззивния съд е приел, че тя страда от "Параноидна шизофрения. Личностова промяна". Съобразно данните от приетите неоспорени медицински експертизи заболяването е установено преди десет години, а през 2006 г. Д. Х. е лекувана в психиатрично заведение. Заболяването е с непрекъснато протичане, със задълбочаване и обогатяване проявите на личностовата промяна в шизофренен стил. Те от своя страна са съчетани с налудности за отношение, ограбване, ощетяване, които се установяват и към момента на освидетелстването. Състоянието на шизоидна аутистична деформация на личността е с прояви на подчертана затвореност, самоизолация, ограничени до липсващи духовни потребности. Това не й позволява напълно самостоятелно да разбира и ръководи действията си, да се грижи за личните си и имуществени интереси, поради което са налице медицински критерии за поставянето й под ограничено запрещение. Обосновал е този извод и с показанията на разпитаните свидетели. Степента на паметовите и интелектуални нарушения, установени по делото, са дали основание на съда да приеме, че Д. Х. не е изцяло лишена от възможност да разбира и ръководи постъпките си и следва да бъде поставена под ограничено запрещение. Решението е правилно. Касационната жалба не съдържа конкретни оплаквания, които да бъдат обсъдени в контекста на основанията по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). При служебната проверка касационният състав установи, че е постановен валиден и допустим съдебен акт. Не констатира и нарушения на съществени материалноправни и процесуални норми. При напълно изяснена фактическа обстановка въззивният съд е приел, че Д. Л. Х. от гр. Д. страда от психично заболяване, подробно установено в заключенията на медицинските експертизи, което налага поставянето й под ограничено запрещение. Тя не е в състояние самостоятелно да разбира и ръководи постъпките си и трябва да й се назначи попечител, който да й помага при осъществяването на личните й и имуществени права и задължения, както и за охрана на интересите й. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд - състав на III г. о.