Решение № 6146 от 22.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Благова, чрез нейния пълномощник срещу решение 4/05.01.2022 г. по адм. д. 499/2021 г. на Административен съд Пазарджик. Счита обжалваното решение за неправилно. Претендира от съда отмяната му и присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Пазарджик чрез процесуалния си представител в писмен отговор намира жалбата за неоснователна и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед 682 от 13.04.2021 г., издадена от кмета на община Пазарджик, с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж Пристройка и надстройка /тераса/ към жилищна сграда , находящ се върху част от улица публична собственост, с о.т. 43 о.т. 41, поземлен имот с идентификатор 48876.501.471 по КККР на гр. Пазарджик, с посочени извършители С. Благова и Д. Борисов. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от компетентния административен орган по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, в изискуемата от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Констатираната пристройка и надстройка представлява строеж, пета категория, по смисъла на чл. 137, ал.1, т. 5, б. а ЗУТ. При липса на строителни книжа за констатираното строителство административният орган законосъобразно е разпоредил неговото премахване като незаконно по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Свидетелските показания по делото сочат към извършване на строежа през 2020-2021 г., за който момент не намират приложение разпоредбите за търпимост по § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Строежът не е търпим и подлежи на премахване. Не са основателни възраженията, че жалбоподателката няма качеството на възложител и изпълнител на строежа. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че е констатиран строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, за който не са издавани строителни книжа. В оспорения акт констатираното строителство е описано както следва: откъм северната фасада на 2МЖ (двуетажна масивна жилищна сграда), построена в УПИ ХVI-общ., кв. 32 по плана на [населено място] е изпълнена стоманобетонна плоча с размери 5,20 м/3,10 м, дебелина 10 см и височина 2,6 м върху стоманобетонни колони; върху плочата е обособена тераса с размери 1,70 м/ 3,10 м, като над парапета са изпълнени 5 бр. дървени колони, върху които ляга дървен навес, покрит с керемиди; оставен е отвор на терасата за достъп върху плочата, за да се ползва като веранда; строежът е в груб вид, изпълнен на 1 м от имотната граница. Така описания строеж по строителни материали, размери и предназначение настоящият състав намира за достатъчно индивидуализиран за извършването на преценка на материалната законосъобразност на заповедта. Неоснователно е възражението на касатора за дословно възприемане от съда на констатациите на експеризите /първоначалната и допълнителната/, доколкото и не става ясно кое обстоятелство по тях се визира. Съдът е обосновал правните си изводи на целия събран по делото доказателствен материал, като в частност заключението на вещото лице по допълнителната експертиза е прието без възражения от страните. Неоснователно е възражението за допуснато съществено нарушение на административната процедура, тъй като заповедта е издадена след изтичането на нормативно установените срокове, считано от съставянето на констативния акт. Административния орган не е обвързан от срок за издаване на окончателния акт в протеклото административно производство, чието пропускане да обуславя извод за процесуална незаконосъобразност на издадената заповед. Освен това, не е налице и съществено забавяне от съставянето на констативен акт 10 на 10.03.2021 г. и констативен акт 13 от 16.03.2021 г. до издаването на заповедта за премахване на 13.04.2021 г. Не се споделя и оплакването относно определянето на касаторка като адресат на административния акт. В този смисъл съгласно § 3, ал. 1 Допълнителните разпоредби на Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях на органите на Дирекцията за национален строителен контрол, адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. На първо място, жалбоподателката е определена като адресат на заповедта в качеството й на възложител и извършител на строежа, като каквато е посочена и в показанията на разпитаните по делото свидетели. Дори да се приеме възражението срещу определянето й като извършител, към установения момент на изграждане на строежа същата е била собственик на самостоятелен обект в сграда с индентификатор 48876.501.471.1.2, към който са изградените пристройка и надстройка, т.е изпълнява условието за определяне като възложител. Прехвърлянето на собствеността на апартамента непосредствено след изграждането на строежа не преклудира възможността заповедта да бъда насочена срещу нея, доколкото тя е посочена като извършител според показанията на свидетеля Димитров. Обжалваната заповед е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за строеж изграден без строителни книжа, което обстоятелство не се оспорва от касаторката. Според неоспореното допълнително заключение по назначената по делото съдебно-техническата експертиза за обслужването на втория етаж на сградата е изградено външно стълбище, което не е конструктувно или функционално свързано с незаконния строеж. Следователно премахването на пристройката и надстройката няма да попречат вторият етаж на жилищната сграда да се използва по предназначение. Премахването на строежа може да се избегне само ако са налице предпоставките за търпимост по смисъла на § 16 ПР ЗУТ или на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. В случая предвид реализирането му през 2020-2021 г., съгласно свидетелски показания по делото, съдът е изложил правилни мотиви за неприложение на разпоредбите на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ, тъй като момента на изграждането на строежа попада извън периодите, за които са относими нормите за търпимост. Строежът не е търпим и подлежи на премахване. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответника по касационната жалба кмета на община Пазарджик, следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски в размер на 100 /сто/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,