Решение № 10009 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2013 г.

Решение № 10009 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5676/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Кара Айше, гражданка на Турция, срещу решение № 20 от 14.03.2013 г. по адм. д. № 27/2013 г. на Административен съд Сливен, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу заповед рег. № 1906 от 27.12.2012 г. на директора на ОД на МВР гр. Сливен за наложена на основание чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ принудителна административна мярка "отнемане на правото на постоянно пребиваване в РБългария". Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, тъй като съдът е приел за неоснователни доводите за нарушение на чл. 9, § 1 от Директива 2003/109/ЕО, за нарушаване на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК и за нарушаване на разпоредбите на чл. 8 от КЗПЧОС. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е установил, че жалбоподателката е получила статут на постоянно пребиваващ чужденец на основание чл. 25, т. 9 от ЗЧРБ, а от справката за пътуване на лице-чужд гражданин, че е отсъствала от територията на РБългария повече от 12 последователни месеца, за периода от 18.04.2011 г. до 06.09.2012 г. Не са твърдяни обективни причини, поради които не е посетила страната в посочения в заповедта период. От доказателствата по делото е установено, че семейството на жалбоподателката (братя, сестри, деца) и близки роднини живеят в Република Турция. Посочено е по данни от справката за пътуване, че на 18.04.2011 г. жалбоподателката е престояла на територията на страната само около 14 часа - от 06.30 часа до 20.28 часа, а при последното посещение на 06.09.2012 г. престоят е бил около 31 часа - от 15.30 часа на 6 септември до 22.52 часа на 7 септември. Направен е извод, че е пребивавала на територията на страната веднъж годишно и незначително време. Посочено е, че чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ изисква при налагане на принудителните административни мерки компетентните органи да отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето, както и че административният орган е обсъдил тези предпоставки в мотивите на предложение рег. № 19069/07.12.2012 год, послужило като основание за издаване на административния акт. В преписката се съдържат данни относно продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, не са посочени производства по ЗУБ или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, събрани са данни за семейното положение на лицето, че цялото и семейство живее в Турция, поради което не е налице твърдяното нарушение на административнопроизводствените правила при налагане на мярката. Изложени са мотиви, че нормата на чл. 9, § 1 от Директива 2003/109/ЕО на Съвета предоставя право на всяка държава - членка да прецени дали ще предвиди възможност за дерогация на правилото за отнемане на дългосрочен статут на чужденеца при отсъствие повече от 12 месеца. При въвеждането на изискванията на тази норма в националния закон (§ 40 ПЗР на ЗИД на ЗЧРБ) изключение не е регламентирано и не е налице твърдяното нарушение на чл. 9 от директивата. Прието, че не е налице нарушение на чл. 8 от Конвенция за защита правата на човека и основните свободи и органът е изложил съображения относно решението си да наложи конкретната мярка, тъй като не се нарушава правото на личен живот на лицето, приложената мярка не препятства възможността за влизане и престой в страната на турския гражданин, нито създава пречки от родствен характер. Не е налице и нарушение на принципа за съразмерност установен в чл. 6 от АПК, тъй като не се засягат несъразмерно права и законни интереси. Решението е правилно. При постановяване на съдебния си акт съдът е обсъдил всички относими за настоящото производство доказателства и правилно е приложил материалния закон. В хода на съдебното производство е установено, че Кара Айше е отсъствала от страната от 18.04.2011 г. до 06.09.2012 г., което е удостоверено от представена справка от ОДМВР и не се оспорва от касатора. Отсъствието в този срок установява факта, че Кара Айше, която е получила разрешение за постоянно пребиваване е отсъствала от територията на държавите - членки на Европейския съюз за период от 12 последователни месеца. Принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ "отнемане на право на постоянно пребиваване" е предвидена със специален закон. Такава мярка не се налага само при условията, когато е разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16, както и по отношение на членове на семейство на лице по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13 и 16 от ЗЧРБ, каквито данни по делото няма. Споделят се доводите на административния съд, че не са налице нарушения на чл. 9, § 1 от Директива 2003/109/ЕО, на принципа за съразмерност, установен в чл. 6 АПК. Доводът на касатора, че е нарушена нормата на чл. 8 КЗПЧОС също е неоснователен. Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е ратифицирана със закон, приет на 31.07.1992 г. ДВ бр. 66/1992 г. и е част от националното законодателство. В част I "Права и свободи" е регламентирано правото на зачитане на личен и семейния живот - чл. 8, ал. 1, чието ограничаване е допустимо от страна на държавните власти в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите чл. 8, ал. 2 от Конвенцията. Следователно Конвенцията предвижда възможността с национален закон да се въвеждат ограничения с цел балансиране правата на човека и националната сигурност на всяка държава. Нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС може да има в случаите когато личният и семеен живот на чуждия гражданин се засяга несъразмерно. Случаят не е такъв, наличието на роднини от съребрена линия в България и това, че жалбоподателката е родена в България не може да обоснове наличието на несъразмерност на наложената мярка. Тази хипотеза би била налице, ако чуждият гражданин има семейство в България или възходящи роднини по права линия. Твърденията в касационната жалба относно причините за отсъствието от страната, възрастта на жалбоподателката, боледуване и претърпяна оперативна интервенция не са сочени пред административния съд и не могат да се установяват в касационното производство от една страна, а от друга страна са неотносими към приложението на хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение