Решение № 17133 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2011 г.

Решение № 17133 от 23.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2512/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Еспа" ЕООД гр. Омуртаг обжалва решението, постановено по адм. дело № 3363/2009 г. по описа на Административен съд Варна (АСВ), с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 250900177/23.09.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Търговище, в частта, потвърдена с решение № 691/23.11.2009 г. на директор на дирекция "ОУИ" Варна. Поддържа касационни основания за необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се уважи жалбата му против РА или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на АСВ. Ответникът по касационната жалба - директор Дирекция "ОУИ" Варна, чрез процесуалния си представител юрск. Димова, в писмен отговор на касационната жалба, излага становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2546/09.12.10 г., постановено по адм. дело № 3363/2009 г. по описа на Административен съд Варна е отхвърлена жалбата на "Еспа" ЕООД срещу РА № 250900177/23.09.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Търговище, в частта, потвърдена с решение № 691/23.11.2009 г. на директор на дирекция "ОУИ" Варна. 1) за данъчен период м. 07 - 10.2005 г., 01, 03, 05 - 06, 08 - 12.2006 г.; 02, 04 - 07, 09 - 11.2007 г., 05 - 12.2008 г. и 01 - 04.2009 г. са определени допълнителни данъчни задължения в размер на 28503,42 лв. главница и 3428,89 лв. лихва, на основание чл. 79, ал. 3, чл. 64, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗДДС; 2) на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) и чл. 23, ал. 3, т. 11 от ЗКПО (отм.), във връзка с преобразуван финансов резултат за 2005 г. са определени допълнителни задължения в размер на 147 лв. главница и 72,25 лв. лихва; 3.) във връзка с преобразуван финансов резултат за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 19 от ЗКПО (отм.) и чл. 23, ал. 3, т. 10а от ЗКПО (отм.) във връзка с начислени разходи за амортизации и намаление на облагаемата печалба са установени задължения в размер на 1868,89 лв. и 666,97 лв. лихви; 3) за 2007 г. са установени данъчни задължения в размер на 29,53 лв. и 6,26 лв. лихва във връзка с преобразуван финансов резултат в посока увеличение на основание чл. 26, ал. 1 от ЗКПО и на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКПО със суми отчетени като разход за ремонт и застраховка на автомобил, който не е собственост на дружеството, както и със суми представляващи счетоводни разходи за амортизации на превозни средства, които не се ползват дейността на дружеството; 4) за 2008 г. са установени задължения по ЗКПО в размер на 2098,12 лв. и лихви в размер на 126,20 лв., в резултат на увеличение на финансовия резултат по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗКПО със суми, отчетени като разходи за лизингови превозни средства, които не се използват за дейността, както и непризнати разходи - годишен размер на данъчните разходи амортизации на МПС неизползвано за дейността на дружеството на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО. За да отхвърли жалбата съдът е проверил изцяло законосъобразността на ревизионния акт и процедурата по издаването му, събрал е допълнителни доказателства, вкл. е приел заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест като е спазил принципа, че е в тежест на лицето, което твърди, че в негово право е възникнало субективно материално право, каквото е правото на приспадане на данъчен кредит, да установи при условията на пълно доказване предпоставките за това. Съдът е изложил обстойни правни и фактически съображения във връзка с приетата законосъобразност на ревизионния акт, изложил е и мотиви по конкретно наведените от жалбоподателя оплаквания. Ето защо касационният съд намира за неоснователни оплакванията в жалбата за допуснато от съда съществено процесуално нарушение - липса на мотиви или излагане на формални мотиви. Съгласно чл. 218 АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствие на решението с материалния закон се следи служебно. При извършената служебна проверка касационната инстанция намира, че решението е валиден и допустим акт. Административният съд е извършил правилна преценка на всички събрани доказателства и при правилна преценка на тяхната доказателствена стойност е установил всички относими към спора факти. При правилно установена фактическа обстановка съдът не е допуснал нарушение на приложимия материален закон. Освен оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, в касационната жалба са визирани оплаквания, които не са различават от оплакванията, направени с жалбата пред първоинстанционния съд и по които същият съд, за да ги отхвърли, е формирал подробно развити съображения. Оплакванията са във връзка допълнително начисления ДДС поради отказан данъчен кредит за лизингов автомобил Мерцедес Бенц лимузина, модел ML270CDI - за изплатените лизингови вноски и допълнително установени задължения по ЗКПО в резултат на увеличен финансов резултат за 2005, 2006, 2007 и 2008 г., поради неправилно намаляване на облагаемата печалба по реда на чл. 23, ал. 3, т. 11 ЗКПО отм. с данъчно признати разходи за амортизации, поради неправилно начисляване на счетоводни разходи за амортизации на основание чл. 54, ал. 2 ЗКПО и поради неправилно отчетени разходи за амортизации, ремонт регистрация в КАТ, такси, резервни части, на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 ЗКПО. Част от допълнително начислените данъчни задължения са във връзка с плащания по лизингови вноски, начислени амортизации и други относно горепосочения автомобил Мерцедес. Според касатора незаконосъобразно било прието от съда, че за този автомобил не се дължи приспадане на начисления данък, тъй като необосновано бил прието, че автомобилът не е седемместен, в подкрепа на което били събрани неоспорени официални документи (контролен талон за регистрация в КАТ). Оплакването е неоснователно. Видно е от изложеното в решението, както и от РА, че приспадане на данъчен кредит е отказано не поради вида на автомобила, а поради неизползване на автомобила за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. Било е установено и прието, че автомобилът не е "лек" по смисъла на § 1, т. 18 ЗДДС, поради което за него не се прилага ограничението в правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДДС. От друга страна обаче е останало недоказано, че активът е придобит и се използва за нуждите на икономическата дейност на лицето, т. е. за дейността, формираща оборота му, за извършване на облагаеми доставки. В тази връзка съдът е преценил събраните доказателства относно липса на първични счетоводни документи за разходи за горива, съотносими с осъществяваната от лицето търговия с пердета, дрехи и др., липса на данни за лицето, управляващо автомобила, на пътни листи във връзка със същата търговия. Ценен е луксозният характер на автомобила, който не съответства на употребата му като транспортно средство за стоки и материали. Относно бъдещата невъзможност автомобила да бъде използван за икономическата дейност на лицето е съобразено, че същият е продаден с договор от 27.04.2009 г. Другото наведено касационно оплакване е за необоснованост и незаконосъобразност на решението в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА, с който е начислен за плащане ДДС поради установена при инвентаризация липса на материали, за които при закупуването им е приспаднат данъчен кредит, и които материали не са вложени в производството. Определеният за внасяне ДДС е в размер на ползвания данъчен кредит, ведно с изтеклите лихви, на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС. Касаторът счита, се с приетата в съдебната фаза на обжалването съдебно-счетоводна експертиза е опроверган факта на извършената инвентаризация и резултатите от нея. Оплакването е неоснователно. Съдът обосновано е приел, че при извършване на инвентаризацията не са допуснати нарушения, тъй като това е станало в присъствие на представляващия дружеството и чрез физическо преброяване на стоките в търговския обект на жалбоподателя, при съпоставяне със счетоводните наличности по документи, изходящи от същото дружество. Приел е за пълно доказана установената липса на материали на стойност 50130,15 лв. Със заключението на приетата съдебна експертиза по никакъв начин не се оборва този извод, напротив - потвърждава се предвид установената счетоводна обоснованост и липсата на наличност на стоките, вкл. и към момента на изготвяне на експертизата. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното съдебно решение е валиден, допустим и правилен акт, който следва да бъде оставен в сила. Ответникът по касация, представляван от юрисконсулт, е претендирал заплащане на разноски за настоящата инстанция. В негова полза се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 595 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,