Решение № 13923 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 664/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. И. Д. от гр. Банско срещу Решение 1770 от 18.10.2023 г. по адм. д. 218/2023 г. на Административен съд Благоевград, В ЧАСТТА, с която е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-14-581 от 13.02.2023 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ОО "АА") - гр. Благоевград към Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИА АА) В ЧАСТТА за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП). В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на съдебното решение, в обжалваната му част, поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че не е доказано извършването на административно нарушение от водача на автомобила, което е в тежест на административния орган. Представеният по делото Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) е документ, който няма самостоятелно значение, ако е оспорен, като в Районен съд Разлог е налице висящо производството по оспорване на издаденото въз основа на този АУАН Наказателно постановление (НП). Счита за недопустимо документ, който не е влязъл в сила, да мотивира решаващия състав да постанови краен съдебен акт с мотиви, черпени от този акт. Отделно от това АУАН е съставен на Х. И. Д., като липсват данни за идентичност на имената. Липсват констатации, че лицето е извършвало таксиметров превоз, като броят на туристите е бил трима, а останалите трима са били проверяващи, като е недопустимо последните да не се легитимират. По изложените съображения се претендира отмяна на съдебния акт, в обжалваната му част и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед, в обжалваната й част. Прави се искане за присъждане на разноски за две инстанции съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адвокат Н. Гаргова. Ответникът началникът на ОО "АА" - гр. Благоевград към ИА АА, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Ответникът се представлява от юрисконсулт С. Грозданов. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. Със съдебното решение, в обжалваната му част, е отхвърлена жалбата на Х. И. Д. срещу Заповед РД-14-581 от 13.02.2023 г. В ЧАСТТА за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал.1, т. 4, б. б ЗАвтП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на Х. И. Д. до отстраняване на нарушението, но за не повече от година. Съдът е установил от фактическа страна, че при извършване на проверка на 11.02.2023 г., относно спазване на Закона за автомобилните превози, Закона за движение по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, служители на Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД "АА") гр. София, са установили, че Х. И. Д., около 12.00 ч., на територията на община Банско, на горна станция на ски лифт, в м. "Бъндеришка поляна", управлява лек автомобил "Опел Виваро", с рег. [рег. номер], от категория М1, цвят син металик, с който извършва обществен превоз на пътници /6 бр. / срещу заплащане, по маршрут: начална /долна/ станция на ски лифт - горна станция на ски лифт м. "Бъндеришка поляна", като служител на Министерството на вътрешните работи (МВР), описан в АУАН, е заплатил сумата от 10. 00 лв. за превоза, видно и от обяснение от водача, като същият не притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници и удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници /установено след извършена справка в информационната система на ИА "АА"/. За констатираното административно нарушение, бил съставен и АУАН 00151/11.02.2023 г., в който деянието е описано по време, място и начин на извършване. Посочените факти първоинстанционният съд е приел, че се потвърждават и от свидетелските показания на разпитаните пред съда свидетели и писмените обяснения на самия оспорващ, дадени в рамките на административното производство, в които е посочил, че е извършил превоз на 6 човека от долна станция на ски лифт гр. Банско до горна станция м. "Бъндеришка поляна", за по 10 лв. на човек, като е издал на пътниците и касови бонове. Посочил е, че превозът е извършен по силата на Договор за възлагане, сключен между "Хиим ЕООД и "Роялтех 2008" ЕООД. От правна страна съдът е приел, че административният акт не страда от пороците по чл. 146 АПК и е отхвърлил жалбата. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на посочените документи, в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава ІХ от ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. По смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. В контекста на описаната нормативна уредба и при правилно установените правнозначими факти по делото, административният съд обосновано е приел, че в случая са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения на водача на автомобила са дадени по съответния процесуален ред, установен в чл. 39, ал. 1 АПК и се подкрепят от изслушаните в първоинстанционното производството свидетелски показания. Ето защо правилно съдът е извел правно обоснован извод за наличие на основанията за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Анализът на събраните в хода на производството доказателства обосновава законосъобразност на извода на административния орган, изцяло възприет и от първоинстанционния съд за установен обществен превоз на пътници, който съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗАП се осъществява при наличието на съответните документи, каквито в случая липсват. Принудителната административна мярка и наказателното постановление безспорно са средства за осъществяване на държавна принуда, но характера на принудата е коренно различен. При принудителната административна мярка държавната принуда се прилага с цел да се предотврати или преустанови административно нарушение, както и да се предотвратят или отстранят неговите вредни последици чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). При наказателното постановление държавната принуда се прилага с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани чл. 12 ЗАНН. Или казано по друг начин принудителната административна мярка е насочена към последиците от едно административно нарушение, докато административното наказание е насочено към личността на нарушителя. Именно поради това принудителната административна мярка, която цели обезпечаване на правомерното поведение, е мярка по прилагане на диспозицията на правната норма, докато административното наказание, което цели санкциониране на виновното лице, е акт, който прилага санкцията на правната норма. Вярно е, че в случая и двата акта се издават въз основа на един и същ факт - административно нарушение. Актът за установяване на извършеното административно нарушение е актът, който с оглед на чл. 42, т. 4 ЗАНН съдържа описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Но на базата на този общ факт двете производства имат различна цел, различен характер на държавната принуда и различни предпоставки, при които е приложима. Административно наказание се налага за деяние, което е не само противоправно, но и виновно. Административната принудителна мярка няма за елемент от фактическия състав вината ирелевантно за нейната приложимост, и законосъобразност, е дали противоправното деяние е извършено виновно (умишлено или небрежно), достатъчно е да е противоправно. Принудителната административна мярка се прилага не само за административни нарушения, но и при престъпления, граждански правонарушения, други противообществени прояви, предотвратяване или отстраняване на последици от събития. Горното ясно сочи, че дори тогава, когато основанието за прилагане на принудителната административна мярка и на административното наказание е един и същи факт едно административно нарушение, съдебните производства по проверка на законосъобразността на акта за прилагане на принудителната мярка и за налагане на административното наказание не са взаимно обусловени, още по-малко влязлото в сила наказателно постановление е преюдициално по отношение на акта за прилагане на принудителната административна мярка. Съставеният АУАН не е предмет на оспорване, както неправилно твърди касаторът, предмет на оспорване в административнонаказетелното производство е издаденото НП. АУАН е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. От страна на касатора в настоящото производство не са представени доказателства, които да опровергават констатациите, изложени в този акт. Нещо повече, тези констатации се потвърждават както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от обясненията на самия жалбоподател, събрани в административното производство. В обжалваната заповед ясно е посочено, че се извършва превоз на пътници срещу заплащане, без МПС да е вписано в лиценз на Общността, каквото е изискването на закона. Обстоятелството, че в съставения АУАН е допусната очевидна фактическа грешка при изписване фамилията на жалбоподателя, не води до съществени нарушения на административнопроизводствените правила водещи до отмяна на акта на това основание. Правилно са изписани името и презимето на лицето, както и неговият единен граждански номер, което от своя страна е достатъчно да установи по безспорен начин самоличността на лицето. Проверяващите са наблюдавали извършването на превоза и плащането, след което са се легитимирали и пристъпили към извършване на проверка, каквато е житейската логика и последователност при извършване на проверка. Обратното би обезсмислило самата проверка. Напълно неотносимо към предмета на спора е дали пътниците са били трима или шестима. Ето защо правилно съдът е обосновал фактически верен и правно обоснован извод за наличие на основанията за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. По изложените съображения съдебното решение, в обжалваната част, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение