Решение № 14277 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9724/2018 г.

Решение № 14277 от 21.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9724/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Георги Колев Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на В. Иванов от гр. [населено място]за отмяна на влязлото в сила решение № 433/13.03.2017 г. по адм. дело № 2632/2016 г. на Административен съд – Варна, оставено в сила с решение № 6612/21.05.2018 г. по адм. дело № 5100/2017 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Като основание за отмяна в искането се сочи чл. 239, т. 1 АПК и наличието на ново писмено доказателство и ново обстоятелство – експертно решение № 1290 от 15.12.2017 г. на НЕЛК. Ответната страна директор на ТП на НОИ, гр. Варна не взема становище. Върховният административен съд, петчленен състав-ІІ колегия намира искането за допустимо - подадено срещу влязло в сила съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, а разгледано по същество за неоснователно. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на решението, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагането на дължимата грижа за защита на интересите й в хода на съдебното производство. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен. В разглеждания случай писменото доказателство, на което се основава искането - експертното решение на НЕЛК, не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, тъй като е съществувало по време на редовното инстанционно производство и е могло да бъде представено по делото, ако искателят е проявил добра грижа, за да узнае за него. Наведените от искателя касационни доводи за материалноправни нарушения не подлежат на разглеждане в извънинстанционното производство по реда на чл. 237 и сл. АПК и на основанията по чл. 239 АПК. По изложените съображения искането за отмяна се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено, водим от което и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – II колегия,