Решение № 4065 от 28.4.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Найденов срещу решение 4591/12.08.2020 г. постановено по адм.д.11289 по описа на Административен съд София град за 2018 г., допълнено с решение 3022 от 11.05.2021 г., с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт Р-22002217006288-091-001 от 14.05.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.София, потвърден с решение 1159 от 06.08.2018 г. издадено от Директора на Дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр.София. С ревизионния акт на лицето са установени допълнително задължения по ЗДДФЛ в размер на 5 844.77 лв. главница и лихви в размер на 2 309.34 лв. Според твърденията в касационната жалба решението на първоинстанционния съд е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Налице са всички основания за неговата отмяна. Неправилно съдът е приел, че е налице превишение на разходите над установените доходи на лицето. Изводите на съда изцяло противоречат на доказателствата по делото, включително и на заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Погрешно и необективно е пресъздадена фактическата обстановка по делото. Неправилно от съдебния състав не са признати като начално салдо към 01.01.2011 г. суми в размер на 114 641 лв., които са предоставени на ревизираното лице от Л. Найденов и Р. Табакова. По отношение на тези лица е установено с надлежни писмени доказателства, че разполагат със средства и могат да предоставят посочените парични средства. Неправилно са признати само 5 000 лв. от сумите спечелени от Еврофутбол. Неоснователно в съдебното решение се сочи, че за сумите над 5 000 лв., за които се твърди, че са изплатени като печалби от Еврофутбол не са представени доказателства, тъй като липсват установявания за направените залози от лицето. Приложени са доказателства за изплащане на печалби, които са безспорни, но въпреки това не са съобразени при постановяване на решението. Въз основа на тези твърдения се претендира отмяна на решението на АССГ, както и да бъде постановено ново, с което да бъде уважена жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба, чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да бъде оставена без уважение. Депозираната жалба е неоснователна и решението не страда от пороци, които да налагат неговата отмяна. Моли, да бъде отхвърлена подадената касационна жалба по мотивите посочени в решението на Директора на ОДОП гр.София и на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 799 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жаба за неоснователна. Предлага първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно постановено. Върховен административен съд, състав на осмо отделение преценявайки допустимостта на жалбата , правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на разглеждане пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22002217006288-091-001/14.05.2018 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта, с която е изменен и потвърден с решение 1159/06.08.2018 г. на Директора на ОДОП гр.София, с който на Т. Найденов са установени допълнително задължения по ЗДДФЛ, в размер на в размер на 5 844.77 лв. главница и лихви в размер на 2 309.34 лв. При извършената проверка на ревизионния акт съдът е констатирал, че е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия при спазване установените правила на процесуалния закон и изискванията за форма по чл.120 от ДОПК. По делото е установено, че Т. Найденов е местно физическо лице по смисъла на чл.4 ЗДДФЛ. Живее на семейни начала с Р. Табакова и в едно домакинство с Л. Найденов, негов баща. Съдът е възприел твърдението на органите по приходите, че декларираната сума от лицето за налична към началото на ревизионния период в размер на 114 641 лв. не е документално обоснована. Правилно според съда е прието, че са налице основания по чл.122, ал.1, т.2 и т.7 от ДОПК, поради което и ревизията е проведена по особения ред. Прието е, че безспорно е установено превишение на разходите над приходите на РЛ за 2012 г. и 2014 г. Ревизираното лице не е ангажирало нови доказателства, които да удостоверят релевантните факти, че съответните физически лица към конкретните моменти са разполагали с посочените свободни суми, за да могат да му ги предоставят. Във връзка с твърденията, че следва да бъдат включени в доходите на лицето и паричните средства представляващи печалби от Еврофутбол е прието, че не са налице доказателства за направени залози и само разписките за изплатени печалби не са достатъчни, за да обосноват получаването на конкретните суми. По тези съображения и след като е изложил мотиви за всеки от зеамодателите, първоинстанционният съд е приел, че издадният ревизионен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената срещу него жалба. Решението е неправилно постановено, по съображения различни от тези посочени в касационната жалба. Извършената проверка от първоинстанционния съд относно компетентността на органите по приходите възложили ревизията и издали оспорения ревизионен акт е формална и не се основава на писмените доказателства приложени в ревизионната преписка. В мотивите на съдебното решение е посочено, че ревизията е възложена със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-22002217006288-020-001/19.09.2017 г. издадена от П. Петрова на длъжност началник сектор "Ревизии", като заместник на Т. Недялкова, изпълняващ същата длъжност. По делото е приложена заповед РД-01-803/7.06.2017 г. на териториалния директор на ТД на НАП София от която е видно, че издателят на ЗВР е определен да замества в случаите на отсъствие Т. Недялкова в качеството й на орган оправомощен да възлага ревизии по чл.112, ал.2, т.1 ДОПК. По делото обаче не са приложени доказателства за отсъствието на Т. Недялкова за посочения период, в който е издадена процесната заповед. В хода на ревизионното произвоство, с решение Р-22002217006288-098-001/27.04.2018 г. издадено от директора на ТД на НАП - София на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е иззето разглеждането и решаването на преписка Р-22002217006288 от Т. Недялкова, в качеството й на възлагащ орган и е възложена на Т. Герасимов, в качеството на орган по възлагане, който е издал и ревизионния акт. Решението за изземване е подписано от А. Галчева в качеството й на заместник на И. Христова директор на ТД на НАП София. В преписката по издаване на оспорения ревизионен акт не са приложени доказателства за заместване и отсъствие на титуляра, изпълняващ длъжността териториален директор. Не са събрани доказателства и относно наличието на трайна невизможност Т. Недялкова да изпълниява служебните си задължения. В мотивите на заповедта не са посочени фактите поради които е прието, че са налице основанията за изземване на преписката. От изложеното е видно, че въпросът за компетентността на органа издал ЗВР, на органа по приходите, издал ревизионния акт, като възложител на ревизията, както и въпросът за компетентността на органа, издал решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК, е останал неизяснен по делото. Изводът на първоинстанционния съд, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган по чл. 119, ал. 2 ДОПК е изцяло бланкетен. Няма съмнение, че при образуване на ревизионната преписка, нейното изземване по чл. 7, ал. 3 ДОПК и възлагането й на друг орган по приходите, в тежест на приходната администрация е доказването на наличието на предпоставките за заместване и на някоя от хипотезите на чл.7, ал.3 ДОПК. На страната, която носи доказателствената тежест в производството пред съда директора на дирекция "ОДОП" - София, не са дадени указания да се комплектова преписката в цялост и да се представят доказателствата, удостоверяващи отсъствието на Т. Недялкова към 19.09.2017 г. и на И. Илиева на 27.04.2018 г., както и такива от които да е видно, че Т. Недялкова е била в трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Не са дадени и указания да се представят доказателства за компетентност на издателя на решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК А. Галчева, при условията на заместване на териториалния директор на ТД на НАП София. В обжалваното съдебно решение липсват мотиви налице ли са предвидените от закона основания за изземване на преписката от органа по възлагане. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като препятства възможността касационната инстанция да извърши преценката по чл. 218, ал. 2 АПК за валидността на ревизионния акт съгласно чл. 220 АПК. Изложеното обосновава извод за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. При новото разглеждане съдът следва да даде указания на страните по разпределението на доказателствената тежест в процеса, като на основание чл. 152, ал. 4 АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, задължи ответника да представи доказателства за отсъствие на Т. Недялкова на длъжност началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП София за 19.09.2017 г., както и за отсъствието на И. Христова за 27.04.2018 г. и доказателства за заместването й от А. Галчева, към момента на издаване на решение Р-22002217006288-098-001/27.04.2018 г. за изземване разглеждането и решаването на преписката. Следва да бъдат дадени указания и за представяне на доказателства за наличието на някоя от предвидените в чл.7, ал.3 ДОПК хипотези, които обосновават изземването на ревизионната преписка. След събиране на горните доказателства и изясняване на спора от фактическа страна, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения ревизионен акт, като изложи мотиви относно компетентността на органите по приходите, които са го издали и по-конкретно компетентността на органа по приходите, възложил ревизията и решението по чл. 7, ал. 3 ДОПК при условията на заместване и съответно наличието на основания за издаване на решение по чл. 7, ал. 3 ДОПК. С оглед изхода от спора, по разноските за настоящото производство, следва да се произнесе първоинстанционният съд, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,