Решение № 13302 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12796/2010 г.

Решение № 13302 от 18.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12796/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби: Касационна жалба от Пламен Цанков Димитров, чрез особения му представител адв. Петров - АК Кюстендил, е подадена против решение № 184 от 2.07.2010 г., постановено по адм. дело № 520/2009 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отменена заповед № 356 от 17.12.2008 г. на областния управител на област с административен център гр. Кюстендил, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност "Саманли баир", находяща се в землищата на с. Слокощица, с. Богослов и гр. Кюстендил, община Кюстендил, в частта относно имот № 70.52 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В тази касационна жалба са развити доводи, че решението в обжалваното му част е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, незаконосъобразно, постановено при наличието на съществено процесуално нарушение и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът не е имал основание да отменя оспорения акт, в частта по отношение имот № 70.52, тъй като по делото са ангажирани доказателства за учредено вещно право на ползване върху последния. Това обстоятелство законосъобразно е отразено в ПНИ, тъй като ЗСПЗЗ дава предимство на ползвателите пред бившите собственици. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да потвърди заповедта по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в частта относно имот № 70.52. Против същото решение е постъпила и втора касационна жалба от областния управител на област с административен център Кюстендил, в която се сочи, че собствениците са установени още при извършеното анкетиране през 2003 г. Одобреният план е бил на разположение на гражданите да предявят искания за корекции, каквито не са заявени от наследниците на Спасена Дончова Христова. Съгласно чл. 28б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ заинтересуваните лица могат да направят възражение по изготвения план, след като представят доказателства, че имотът е записан неправомерно на друго лице. В случая е налице спор за материално право, който следва да бъде разрешен от компетентния граждански съд. Ако жалбата му против решението, в частта отменяща заповедта на областния управител досежно имоти № 70.50 и № 70.52 се се уважи, касаторът моли съда да обезсили решението на Административен съд Кюстендил, в частта, с която го е осъдил да заплати от бюджета си на административен орган на Виолета Борисова Лазарова сумата от 650 лв. разноски по делото. В съдебно заседание областният управител на област Кюстендил се представлява от юрк. Тодоров, който поддържа касационната жалба. Ответникът - Виолета Борисова Лазарова, както и заинтересованите страни - Дончо Радков Христов, Илия Радков Христов, Елена Станкова Рашева, Йордан Станков Стоименов, Надежда Борисова Йорданова, Николай Владимиров Дерменджиев, Зора Петрушева Стоименова, Верка Петрушева Иванова, Тимка Петрушева Атанасова, Йорданчо Петрушев Лазаров, Борис Владимиров Дерменджиев и Стойчо Петрушев Евтимов, всичките представлявани от адв. Симеонка Манова АК-Кюстендил, представят писмен отговор, с който оспорват и двете касационни жалби и молят същите да бъдат оставени без уважение. Заинтересованите страни - Пенка Иванова Димитрова, Ели Цанкова Сотирова и Михаил Владимиров Михайлов не изразяват становища по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. По довода, изложен в първата от тях - при изготвяне на ПНИ се дава предимство не на ползвателите, а на тези, чието право е трансформирано в право на собственост, но такива доказателства не са представени от касатора. Също така, извън случаите на учредявания на право на ползване по силата на актове на МС преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, право на ползване се учредява само чрез правна сделка и то се доказва с нотариален акт или друг договор, нотариално заверен, а по делото не е представено такова доказателство. Представеното удостоверение за ползване не поражда други права, а тези, визирани в § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, но липсват доказателства за трансформирането му в право на собственост. По оплакванията във втората жалба - липсата на възражения до административния орган не лишава жалбоподателя от процесуалното му право да оспори неизгодния за него акт, поради което тези оплаквания, свързани с неупражняване на права по чл. 28б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, са несъстоятелни. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационните жалби за процесуално допустими, тъй като са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество двете касационни жалби са неоснователни по следните съображения: Производството пред Административен съд - Кюстендил е образувано по жалба от Виолета Борисова Лазарова, настояща ответница по касация, против заповед № 356 от 17.12.2008 г. на областния управител на област Кюстендил, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в местност "Саманли баир", находяща се в землищата на с. Слокощица, с. Богослов и гр. Кюстендил, община Кюстендил, в частта относно имоти № 50 и 52. Оплакванията й са били, че тези имоти неправомерно са записани на бившите ползватели, които не притежават надлежни документи за право на собственост. С обжалваното решение административният съд е приел, че заповедта в оспорената й част е материално незаконосъобразна. Процесните имоти са записани в имотния регистър към ПНИ на името на ползватели, по отношение на които не е приключила процедурата по трансформиране на правото им на ползване в право на собственост. Това означава, че същите не са правоимащи лица и имотите е следвало да бъдат записани на наследниците (една от които е жалбоподателката) на възстановения собственик Спасена Дончова Христова, които се легитимират с решение № 57/10 от 10.12.1992 г. на ПК Кюстендил. По тези съображения съдът е отменил заповедта, в частта относно имоти № 70.50 и № 70.52 и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, за да бъдат вписани в имотния регистър към ПНИ като собственици на процесните имоти наследниците на Спасена Христова. С отделен диспозитив съдът е осъдил областния управител на област Кюстендил да заплати от бюджета си на административен орган на Виолета Борисова Лазарова сумата от 650 лв. разноски по делото. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав споделя изцяло мотивите на административния съд за материална незаконосъобразност на заповедта по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ в оспорената й част, като счита, че не е нужно да ги преповтаря. Несъстоятелни са възраженията в касационната жалба на Пламен Димитров, че по отношение на имот № 70.52 е учредено вещно право на ползване. Доказателства в тази насока не са представени. Правото на ползване се учредява само чрез правна сделка и се доказва с нотариален акт или друг договор, нотариално заверен. Изключение правят само случаите на право на ползване върху земеделски земи, предоставени на граждани по силата на актовете по § 4 от ЗСПЗЗ. Настоящият случай е именно такъв, тъй като по делото е налице удостоверение № 228/33/3.03.1969 г. на ОНС - Кюстендил за предоставено право на ползване по реда на ПМС № 21/1963 г. Това обаче не е основание за вписване на ползвателя като собственик в регистъра на имотите, тъй като е безспорно установено, че същият не е заплатил цената на предоставената му земя, т. е. не е настъпила трансформация на правото му на ползване в право на собственост. При това положение ползвателят не се ползва с предимство пред възстановения собственик - арг. от § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Неоснователни са и доводите в касационната жалба на областния управител на област Кюстендил, че жалбоподателите не са оспорили одобрения план в срока по чл. 28б, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Дори да е така, това не преклудира правото им, предоставено по силата на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, да оспорят заповедта на областния управител, с която се одобрява ПНИ. Не могат да се приемат и твърденията, че се касае до спор за материално право. В производството с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ съдът преценява законосъобразността на одобрения със заповедта на областния управител план на новообразуваните имоти във всичките му части (текстова, графична, цифрова и регистър на имотите). Изрично в разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е посочено, че данните за собствеността се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана на новообразуваните имоти. Следователно съдът не е допуснал нарушение като се е занимал с въпроса дали имотът следва да бъде вписан в регистъра на името на ползвателя или на бившия собственик. Не е налице недопустимо произнасяне по материален спор, подлежащ на разглеждане в друго производство. Вярно е, че в производството по § 4к, съдът не може да извършва преценка дали са били налице законовите предпоставки за придобиване правото на собственост при условията на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и да проверява дали административният орган е спазил предвидената процедура, тъй като това са въпроси, които могат да бъдат разрешени в друго производство, но само ако има произнасяне по тях. В случая липсва такова и собствеността не е трансформирана. Следователно в конкретната хипотеза ползвателят не се легитимира като собственик с преобразувано по законния ред право на ползване в право на собственост, поради което не е налице спор за материално право. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснование е и искането на касатора решението да бъде обезсилено в частта му, с която административният съд го е осъдил да заплати на Виолета Борисова Лазарова сумата от 650 лв. - разноски по делото. Съдебното решение е недопустимо по смисъла на чл. 281, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, но в конкретния случай тези условия не са налице. Съдът е постановил осъдителен диспозитив в съответствие с чл. 143, ал. 1 от АПК, но се е изразил непрецизно, защото разноските следва да се заплатят не от областния управител, а от Областната управа на област с административен център гр. Кюстендил, но посочената неточност не съставлява основание за отмяна на обжалваното решение само на това основание. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,