Решение № 7461 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13807/2008 г.

Решение № 7461 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13807/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда чл. 185 и сл. вр. с чл. 191 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по жалба подадена от Теодора Николаева Рунтова от гр. София лично и като майка и законна представителка на малолетния Кристиан Георгиев Георгиев за противоречие на разпоредбите на чл. 11, ал. 8 и чл. 12, ал., т. 5 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност с тази на чл. 120 от Конституцията на република България, чл. 2 т. 2 от Протокол № 4 към европейската конвенция за защита правата на човека, чл. 33, ал. 1 и 3 от Закона за българските документи за самоличност и чл. 29 от Административнопроцесуалния кодекс като предлага да на основание чл. 193 АПК да бъдат отменени. На основание чл. 189, ал. 2 от АПК към оспорването като оспорваща страна е конституирана Екатерина Атанасова Лолова лично и като майка законна представителка на малолетната Калина Попова с искане за отмяната на на сочените разпоредби. Ответникът Министерски съвет на РБ чрез процесуалния си представител оспорва жалбите и предлага да бъдат отхвърлени. Министърът на вътрешните работи чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност. Предстватилеят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на същите. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени доказателствата по делото, прие следното. Жалбите са процесуално допустими, но разгледани по същество са неоснователни. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за който той поражда задължения, поради което е налице равен интерес от оспорването. Правилникът за издаване на на български документи за самоличност е приет с постановление № 61 на Министерски съвет и урежда условията и редът за издаване на българските документи за самоличност, организацията на тази дейност и редът за представяне на данни от информационните фондове по чл. 70 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Разпоредбата на чл. 11, ал. 8 от посочения подзаконов нормативен акт урежда редът за подаване на заявленията за издаване на документи за самоличност на българските граждани респ. касае полагането на подпис върху заявленията при отсъствие на родител, настойник или попечител с представяне на посочените в т. 1- 3 документи. Основен принцип при подаване на заявлението е свързан с личното явяване на лицето пред длъжностното лице - чл. 43 и чл. 44, ал. 1 ЗБДС. Предвидени са две изключения в чл. 11, ал. 6 и 7 от правилника, които съответстват на разпоредбата на чл. 5 и чл. 45 от ЗБДС. Оспорената разпоредба на чл. 11, ал. 8 се намира в раздел III - заявление за издаване на българските документи за самоличност т. е. подаване и приемане на заявлението следователно с нея се третира начина, реда и условията за подаването му. В чл. 8 т. 1,. 2 и 3 се урежда изчерпателно кой и при какви условия полага подписа си под снимката на паспорта на лице ненавършило пълнолетие. В последната не се съдържа императивно изискване за приемане на заявлението за издаване на документ за самоличност на малолетно дете само при наличие на съгласие на двамата родители, каквото е твърдените в жалбите. Обратното с тази норма се уреждат условията, при които е възможно приемане на документи при липсата на подпис на единия от родителите в съответствие с чл. 11, ал. 6 от правилника. Разпоредбата на чл. 45 от ЗБДС предвижда също при подаване на заявление за издаване на паспорт или заместващ документ на малолетни и непълнолетни, и на поставени под запрещение да се подават лично и от техните родители, настойници или попечители и в това отношение оспорваната норма на правилника и тази на чл. 11, ал. 6 не противоречат на такава от по-висока степен. Наред с това в чл. 75, ал. 1 - 3 от СК са нормативно уредени случаите по управление на отношенията между деца и родители, където е посочено вкл. и тези при развод на родителите и е налице съответствие с чл. 45 от ЗБДС. Най- накрая не може да се приеме, че чл. 11, ал. 8, т ПЗБДС е в противоречие с чл. 33, ал. 1 и 3 от ЗБДС, тъй като законовата норма съдържа ограничения в ал. 3, които са в съответствие с условията и реда за издаване на документи за самоличност, предвидени в правилника. Неоснователно е оплакването за противоречие на чл. 11, ал. 8, т. 1 ПИБДС с чл. 76 т. 9 от ЗБДС, защото последната регламентира случаите при налагане на принудителна административна мярка, който при условията на оперативна самостоятелност преценя от административния орган да е постанови или не, а тази на подзаконовия нормативен акт - реда за издаване на документите за самоличност или друг заместващ такъв. 2. Не е налице противоречие на чл. 12 т. 5 по ПИБДС с тази на чл. 29 АПК. Разпоредбата на чл. 12 от правилника изброява случаите, при които заявлението не се приема като в т. 5 е предвидена хипотеза на непредставяне на необходимите документи съгласно изискванията на ЗБДС, нормата на чл. 29 АПК има предвид формата на производството по издаване на индивидуалните административни актове. В чл. 46, ал. 3 са посочени изрично документите, които следва да се представят към заявлението за издаването на документи за самоличност, затова хипотезата съдържа забрана за неприемане на заявления, когато не са представени съгласно изискванията на ЗБДС. С това по този начин не се ограничава правото на гражданите свободно да напускат страната, а целта в случая е да се гарантират интересите на детето, на другия родител неупражняващ родителски права по силата на съдебно решение. Съгласно чл. 10, т. 2 от КЗПД правото на децата да напускат страната подлежи на ограничения, които са предписани от закона и са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото здраве или морала или правата, или свободите на другите лица, и които се съдържат в и в разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗБДС. Ето защо не следва да се приеме, че обжалваните разпоредби - чл. 11, ал. 8 и чл. 12, ал. 5 от Правилника за издаване на български документи за самоличност противоречат на целите на закона и на чл. 120 от Конституцията на РБ. Те не са в противоречие с нормативен акт от по- висока степен съгласно нормите на чл. 7 и 15 от Закона за нормативните актове, както и нормата на чл. 33 от ЗБДС, която има примат над личните интереси. По тези съображения жалбите следва да бъде отхвърлени като неоснователни без присъждане на направените по делото разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение