Решение № 13596 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 64/2013 г.

Решение № 13596 от 18.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 64/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Недялка Димитрова Христова от гр. Хасково, против Решение № 195/19.11.2012 г., постановено по а. д. № 190/2012 г. по описа на Административен съд Хасково (АСХс).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АСХс е отхвърлил като неоснователна жалбата на Христова против Заповед № 40/05.04.2012 г. на кмета на Община Хасково, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът е приел, че съкращение на заеманата от Христова длъжност е извършено реално.

Недоволна от решението, Христова го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се уважи първоначалната й жалба и се отмени като незаконосъобразна Заповед № 40/05.04.2012 г. на кмета на Община Хасково. Претендира за направените разноски по делото пред двете съдебни инстанции.

Ответникът - кметът на Община Хасково, чрез представен от него писмен "Отговор" на касационната жалба, счита същата за неоснователна.

Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от състава на АСХс. То не се оспорва от касаторката. Предмет на жалбата й са правните изводи на съда.

При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна.

Доводът за необоснованост на решението на АСХс е маркиран от касаторката, но не е конкретизиран и обоснован. В касационната жалба не е посочено кой точно фактически извод на съда, на кое събрано по делото доказателство противоречи. По посочената причина, при липса на конкретност, ВАС не е в състояние да провери основателността на така формулирания довод и да се произнесе по него.

Доводът за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се конкретизира от касаторката като необсъждане от страна на АСХс на доводите й, за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при прекратяване на служебното й правоотношение (т. е. при издаване на обжалвания административен акт) - т. 7 от касационната жалба. Той е неоснователен. АСХс е разгледал цялата поредица от действия на административния орган във връзка със съкращаването на длъжността, заемана от касаторката и във връзка с издаването на обжалваната заповед. При този преглед основателно не е констатирано допуснато нарушение на административнопроизводствените правила. Такова не се констатира и от настоящата касационна инстанция още повече, че доводът не е конкретизиран и Христова не посочва кое тойно правило е нарушено.

Доводът за допуснати нарушения на закона се обосновава в следните насоки: а/ Касаторката счита, че не е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от нея преди уволнението й; б/ Съкращението й е извършено в нарушение на чл. 11, ал. 1, чл. 14, ал. 2, т. 1 и 2 и § 2 от Закона за вътрешния одит в публичния сектор (ЗВОПС), чл. 22, ал. 1 от Закона за държавен вътрешен финансов контрол (ЗДВФК, отм.), ПМС № 122/02.06.2008 г. и § 16 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за администрацията (ЗИДЗА); в/ В жалбата са критично разгледани критериите за подбор, използвала Комисията за подбор, назначена от кмета с негова Заповед № 321/01.03.2012 г.; г/ Оспорва се датата на съставените от Комисията по подбора Протоколи № 1/09.03.2012 г. и № 2/05.04.2012 г. Всички те са неоснователни по следните съображения:

• Обстоятелството, че новото Длъжностно разписание (ДР) в сила от 05.04.2012 г., съдържа в себе си длъжностите "началник Отдел "Вътрешен одит" и "старши вътрешен одитор" не означава, че липсва съкращаване на 1 бройка от съществувалите такива за длъжността "старши вътрешен одитор". Практиката на ВАС по въпроса е дългогодишна и непроменена: намаляването на бройките държавни служители, изпълняващи една и съща длъжност е вид "съкращаване на длъжността" по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Така съгласно ДР в сила от 01.03.2010 г. (л. 488), длъжността "старши вътрешен одитор" са заемали 2 служители, докато съгласно ДР в сила от 05.04.2012 г. техният брой е намален на 1. Така въпреки запазването на функциите и задълженията, намаляването на бройката служители, предвидени в ДР е вид съкращаване на 1 бройка от длъжността.

• Липсва нарушаване на цитираните норми от закони и постановления на МС. Доводът е разгледан от първоинстанционния съд и по него са изложени убедителни и законосъобразни мотиви - вж. стр. 4, абз. последен и стр. 5, абз. 3 от обжалваното решение. Член 11, ал. 1 от ЗВОПС не урежда твърдяната от Христова "минимална численост на звената за вътрешен одит"; В ал. 2 на чл. 14 от същия закон няма т. 1 и 2, а ако това е явна фактическа грешка и казаното се отнася до ал. 1, следва да се посочи, че тези правила (на ал. 1), задължават само ръководителите на организации по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5 от закона, сред които не фигурират кметовете на общини. За щатовете на общините задължителна е само нормата на чл. 14, ал. 2, която в случая не е нарушена; § 2 от ПЗР на ЗВОПС е действал до 01.05.2006 г. След тази дата, той е загубил на практика актуалността и приложимостта си; Член 22, ал. 1 от ЗДВФК (отм.) е отменен заедно с целия нормативен акт, действал до 25.04.2006 г. и е неприложим за настоящия случай, развил се през м. април 2012 г.; Неприложими са и нормите на ПМС № 122/2008 г., действало по отношение на общинските бюджети единствено през 2008 г., както и § 16 от ПЗР на ЗИДЗА, ал. 3 на който изрично изключва приложението му по отношение на общинските администрации.

• Вярно е твърдението, че ЗДСл, за разлика от Кодекса на труда (КТ), не въвежда изискването за извършване на подбор между служителите при извършване на съкращение. Вярно е и това, че изготвените от Комисията правила за подбор не отговарят изцяло на въведените такива с чл. 329 от КТ. За органа по назначаване обаче, ползването само на тези критерии не е задължително. При издаване на заповед за извършване на подбор, тя става задължителна за всички, вкл. и за издалия я орган поради което, след Заповед № 321/01.03.2012 г. на кмета, той не може да извърши привеждането на общинската администрация в съответствие с Решение № 44 на Общинския съвет, взето по Протокол № 5 от заседание, проведено на 03.02.2012 г., без сам да изпълни разпореждането си за извършване на подбор. По какви критерии ще извърши този подбор обаче, кметът има правото да реши сам. В случая, той е възложил на специална комисия решаването на този въпрос, одобрил е предложенията й и в по-сетнешната си дейност като орган по назначаването, е изпълнил приетите и одобрени от него критерии. Критичната оценка на последните, направена в касационната жалба е ирелевантна, тъй като може да се прецени единствено лично мнение на касаторката и нейния процесуален представител, непочиващо на определени законови норми.

• Неоснователен е и доводът относно недостоверността на съставените от Комисията Протоколи № 1/09.03.2012 г. и № 2/05.04.2012 г. Същите са били представени по делото своевременно, приети са от АСХс с негово протоколно определение от 11.09.2012 г. (л. 441, отзад) и не са били своевременно и по определения за това процесуален ред, оспорени от страната. Като официални документи, неоспорени от Христова, те са задължителни за съда.

При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, ВАС констатира, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжаваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС