Решение № 10904 от 29.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу решение 2102 от 29.03.2022 г. по адм. д. 7533/2021 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлено оспорването на същото дружество срещу Решение Ж-435 от 17.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква и излага подробни съображения, че административният съд не е обсъдил нарушението на административнопроцесуалните правила от страна на административния орган по изясняване на всички факти и обстоятелства преди издаване на административния акт. В жалбата се твърди, че присъединяване на заявения обект ще е възможно след извършване на реконструкции и изграждане на съоръжения, съгласно одобрената инвестиционна програма през 2024г. Претендира, че при постановяване както на решението на административния орган, така и на съдебното решение не са събрани всички относими доказателства, а наличните не са обсъдени в цялост. Жалбоподателят твърди, че не е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, особено в случаи, в които обектът не отговаря на техническите изисквания за присъединяване или присъединяването би довело до съществено влошаване на техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти. На следващо място в жалбата се твърди, че инвестиционната програма на жалбоподателя необосновано ще бъде засегната при присъединяване на всеки производител на електрическа енергия и то в посочен от него срок, а не съобразно планирания срок за реконструкция на електроразпределителната мрежа и инвестиции от страна на дружеството. Претендира присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Алги Тех ЕООД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е, жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу Решение Ж-435 от 17.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, е дала задължителни указания на Електроразпределение Север АД в 7-дневен срок от получаване на решението да издаде становище с посочени условия за присъединяване съгласно Наредба 6, Глава пета, Раздел II, отговарящо на нормативните изисквания на чл. 27 от ЗЕВИ на Алги Тех ЕООД за присъединяване на ФЕЦ, предвидена за изграждане по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ в УПИ IV-252, кв. 23, ул. Тимок, с. Богданци, Община Самуил, област Разград, с посочен срок за изграждане и въвеждане в експлоатация на предвидената реконструкция на клон Б на ВМНН в участъка от трафопост ТП 1 Богданци до СБС НН 33 до 30.09.2021г., за която ФЕЦ присъединяването е отказано със Становище И-ВИ-1091/20.11.2020г. от Електроразпределение Север АД и в 7-дневен срок след приключване на дейностите да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. От фактическа страна по делото е установено, че със становище И-ВИ-1091/20.11.2020г. от Електроразпределение Север АД Алги Тех ЕООД е уведомено, че се отказва присъединяване на обекта в заявения срок, като в Раздел VI, т. 2 от становището, на основание чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ и чл. 116, ал. 3 от Закона за енергетиката и във връзка с чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, с оглед предотвратяване влошаване на техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти в района, присъединяването на заявения обект за производство на електроенергия към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД ще бъде технически възможно след изграждане на съоръжения съгласно Раздел II, т. 2 от становището, съгласно одобрена инвестиционна програма на Електроразпределение Север АД за 2024г., а именно реконструкция на клон Б на ВМНН в участъка от трафопост ТП 1 Богданци до СБС НН 33, като съществуващите неизолирани проводници бъдат заменени с нов усукан изолиран проводник заедно с необходимата арматура и стълбове в участъка от трафопост ТП 1 Богданци до СБС НН 33 пред имота. По делото е допусната съдебно-електротехническа експертиза, с която е дадено заключение, че показателите за качество на електрическа енергия, доставяна на клиенти, присъединени към клон Б на въздушна електропроводна линия ниско напрежение 0,4 Kv от ТП-1 Богданци 20/0,4 kV не отговарят на изискванията на БДС EN 50160:210 за всички клиенти. Присъединяване на ФЕЦ 30 kW към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД, без допълнителни електротехнически мерки, би се отразило негативно върху качеството на електрическата енергия доставяна до потребители чрез въздушна електропроводна линия ниско напрежение 0,4 Kv от ТП-1 Богданци 20/0,4 kV, респективно чрез клон Б на същата въздушна електропроводна линия. При съществуващото положени при присъединяване на ФЕЦ 30 kW към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД би довело до повишаване на електрическото напрежение в част от клон Б на въздушна електропроводна линия ниско напрежение 0,4 Kv от ТП-1 Богданци 20/0,4 kV над допустимата норма. Възможно е част от електрическата енергия, произвеждана от ФЕЦ да бъде консумирана от съседни обекти, като при активно регулиране на напрежението, съвместно от ФЕЦ и Електроразпределение Север АД, производството на електрическа енергия от ФЕЦ би могло да доведе до напрежение с изискуемото по норма качество в съответния клон на електроразпределителната мрежа, непрекъснато и независимо от наличието или липсата на генерация на електрическа енергия от ФЕЦ. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Север" АД. Приел е, че решението е издадено е издадено от компетентен орган, в съответствие с предоставените му правомощия, при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, за което е изложил подробни мотиви. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в определен от закона срок. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗЕ, съгласно която операторът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, за който са изпълнени всички изисквания на посочената норма. Прието е от съда, че от събраните доказателства е видно, че показателите на качеството на доставяната електрическа енергия в мястото на присъединените клиенти на станция 33 и станция 34 на клон Б от въздушна мрежа ниско напрежение на ТП 1 Богданци не отговарят на нормативните изисквания, вината за което не е на бъдещата ФЕЦ, а се дължи на неспазени лицензионни задължения на мрежовия оператор за поддържане и реконструкция на елементите на разпределителните мрежи в състояние да предоставят услугата достъп и пренос на електрическа енергия в регламентирани показатели. Съдът достигнал до извода, че Електроразпределение Север АД не е доказало, че присъединяването на ФЕЦ ще доведе до влошаване на качеството на електроснабдяването на обектите на клиенти в района, поради което неправомерно е издало Становище И-ВИ-1091/20.11.2020г. за отказ от присъединяване на процесния обект. Кредитирал изцяло заключението на вещото лице по допуснатата съдебно техническа експертиза и приел, че заключението на административния орган по отношение на становището на електроразпределителното дружество било правилно и законосъобразно Комисията за енергийно и водно регулиране дала задължителни указания за продължаване на процедурата за присъединяване и издаване на становище с посочени условия за присъединяване. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и крайните изводи на съда по приложението на материалния закон са правилни. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради неспазване на разпоредбите на приложимите законови норми. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия е регламентирано в Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Искане за проучване за присъединяване и условия за присъединяване. Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1 от Наредба 6 операторът на разпределителната мрежа може мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне, а съгласно относимата редакция на чл. 91, ал. 1 от същата, операторът на разпределителната мрежа извършва проучване, определя условията, изготвя и предоставя писмено становище за присъединяване на лицето, подало искане за присъединяване, в срок до 15 дни от датата на постъпване на искането. Верни са изводите на административния съд, че в случай на подадено искане за присъединяване операторът на разпределителната мрежа разполага с три възможности, предвидени в Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи да прекрати процедурата; мотивирано да откаже присъединяване; да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване на лицето. Определянето на условията за присъединяване е изцяло в компетентността на оператора на разпределителната мрежа, който единствен разполага с необходимия технически персонал. Мрежовият оператор отговаря за надеждното функциониране на мрежата и поради това има капацитета да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Това задължение произтича както от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, така и от чл. 97, ал. 1 от Наредба 6. В Становище П-ВИ-1091/20.11.2020г., с което е отказано присъединяването, е посочено, че с оглед предотвратяване влошаване на техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти в района, присъединяването на заявения обект за производство на електроенергия към електроразпределителната мрежа на Електроразпределение Север АД ще бъде технически възможно след изграждане на съоръжения съгласно Раздел II, т. 2 от становището, съгласно одобрена инвестиционна програма на Електроразпределение Север АД за 2024г., а именно реконструкция на клон Б на ВМНН в участъка от трафопост ТП 1 Богданци до СБС НН 33, като съществуващите неизолирани проводници бъдат заменени с нов усукан изолиран проводник заедно с необходимата арматура и стълбове в участъка от трафопост ТП 1 Богданци до СБС НН 33 пред имота. Становището на Електроразпределение Север АД е незаконосъобразно, тъй като е издадено на 20.11.2020г. и има срок на валидност до 20.05.2021г., а отказът, постановен с посочените мотиви води до извода, че няма как становището да важи до реализирането на инвестиционните намерения на Електроразпределение Север АД. Съгласно ЗЕ на Електроразпределение Север АД е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. За да изпълни тези свои задължения, разпределителното дружество следва да извърши реконструкция, каквато твърди, че е необходима. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система, поради което извършването на реконструкция и разширение на мрежата не може да бъде предпоставка за отказ за присъединяване на ФЕЦ по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Изчерпаният капацитет на съоръженията и липсата на инвестиционни намерения на дружеството за следващи години не е сред нормативно- установените основания за отказ по отношение на обекти по чл. 24 от ЗЕВИ. Действително, "Електроразпределение Север" АД не е задължено, на основание чл. 116 ЗЕ да присъединява всеки обект на производител на електрическа енергия. Това задължение съществува само когато са спазени предвидените в закона предпоставки, които са както тези, изрично изброени в чл. 116 ЗЕ /административни и технически задължения на заявителя/, така и тези по чл. 3, ал. 1 от Наредба 6, като за целта не трябва да са налице и пречките по чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Прегледът на тези нормативни текстове показва, че техническите изисквания, визирани от тях, са към обекта, подлежащ на присъединяване - той трябва да отговаря на техническите изисквания на тази наредба и на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката и, кумулативно, а не алтернативно, да не застрашава надеждната работа на електроенергийната система (ЕЕС), сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Задължението на електроразпределителното дружество не е безусловно, а следва да се свърже с друго негово задължение - да следи за спазване на техническите изисквания, които са необходими за присъединяване към електрическата мрежа на производители и клиенти на електрическа енергия. В конкретния случай обаче ЕР Север не твърди, че обектът не отговаря на изискванията на чл. 3 от Наредба 6 и на чл. 116 ЗЕ, в който случай би могъл да се позове на правото си по чл. 90 от Наредба 6. Отказът е основан на необходимостта съществуващите неизолирани проводници бъдат заменени с нов усукан изолиран проводник заедно с необходимата арматура и стълбове в участъка от трафопост ТП 1 Богданци до СБС НН 33 пред имота, за което отговаря именно ЕР Север и с липсата на инвестиционни намерения на дружеството за следващите две години не може да се обоснове отказ с посочените по-горе правни основания. Това основание не е сред предвидените в закона основания, при които може да се откаже включване на обект за производство на електрическа енергия. При условие, че обектът попада в обхвата и отговаря на условията на чл. 27, ал. 5 ЗЕВИ, то за централата е предвидено изграждане при условията на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. Нормата на чл. 24 ЗЕВИ изрично сочи, че за обектите, посочени в тази разпоредба, чл. 23 ЗЕВИ, включително чл. 23, ал. 6 ЗЕВИ не се прилага. По тези съображения, правилни са изводите на АССГ за неоснователност на оспорването, респективно за законосъобразност на решението на КЕВР. Отказът на ЕР Север е основан на съображения, свързани с неизпълнение на собствените му законови задължения да поддържа съоръженията на електроразпределителната мрежа, както това му е възложено от цитираните по-горе нормативни актове. Правилни и обосновани са изводите на съда, че КЕВР законосъобразно е разрешила спора по чл. 22 ЗЕ, давайки съответните указания на ЕР Север. Решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. С оглед направеното от пълномощника на ответника КЕВР искане за заплащане на разноски, в съответствие с чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на КЕВР разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв. От ответника Алги Тех ЕООД не са претендирани разноски и такива не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение