Решение № 531 от 17.1.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

ВАСПетчленен състав - II колегия17.01.2023 г.докладчик Добромир Андреев

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Н. Божилова, чрез пълномощника адв. Стойкова, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение 3454/16.03.2021 г. по адм. д. 13182/2020 г. на Върховен административен съд, пето отделение, и потвърденото с него решение 991 от 07.10.2020 г. по адм. дело 869/2019 г. на Административен съд София област.

ОСЪЖДА Н. Божилова от [населено място], община Костинброд, Софийска област, да заплати на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: /п/ ТАНЯ РАДКОВА Членове: /п/ ИЛИАНА СЛАВОВСКА/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА/п/ ТИНКА КОСЕВА/п/ ДОБРОМИР АНДРЕЕВ

Мотиви

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Н. Божилова, чрез пълномощника адв. Стойкова, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 от АПК на влязло в сила решение 991 от 07.10.2020 г. по адм. дело 869/2019 г. на Административен съд София област и влязло в сила решение 3454/16.03.2021 г. (неправилно посочено в искането като решение 3534/16.03.2021 г.) по адм. д. 13182/2020 г. на Върховен административен съд, тричленен състав на пето отделение, с което е оставено в сила. Във връзка с искането са приложени 2 броя карти на част от парцелите, заявени от Н. Божилова по мярка 10 Агроекология и климат, през 2015 г. и 2016 г. и 1 брой карта на припокриване на част от заявените парцели през референтната 2015 г. и парцелите през годината на прекратяване на ангажимента по мярка 10 2016 г. В искането са изложени доводи за наличието на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страната. Претендира се отмяна на влезлите в сила съдебни актове и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез пълномощниците гл. юрк. Ламбев и ст. юрк. Тренчева в писмен отговор и писмено становище, излага твърдения, че искането за отмяна е процесуално недопустимо, тъй като искателката не е спазила преклузивния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК (изм. ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) а в случай, че бъде разгледано по същество счита същото за неоснователно и претендира отхвърлянето му. Изложени са доводи, че обстоятелствата, на които се позовава искателката, са съществували преди постановяването на съдебните актове, чиято отмяна се иска, както и че представените карти не представляват официални писмени документи. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в сроковете по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК. Преклузивният едногодишен срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК е изтекъл на 16.03.2022 г., а молбата за отмяна е подадена чрез пълномощника адв. Стойкова по електронен път на 15.03.2022 г., т.е. в рамките на посочения срок (въпреки, че е заведена с входящ регистрационен номер на АССО от 28.03.2022г.) Разгледано по същество искането е неоснователно. С решението на тричленния състав на Върховния административен съд, чиято отмяна се претендира в настоящото производство, е оставено в сила решение 991 от 07.10.2020 г., по адм. д. 869/2019 г. на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата на Н. Божилова против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 за кампания 2016 г. с изх. 01-6500/2291 от 08.05.2019 г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че по делото по безспорен начин е установено, че процентът на припокриване на площите заявени за подпомагане по мярка 10 "Агроекология и климат" през текущата кампания е 0 % (по-малък от 90 % спрямо одобрените през 2016 г. за подпомагане по същата мярка площи), то се доказва наличието на материалните предпоставки на чл. 18, ал. 3, т. 3, вр. с чл. 20, ал. 2 от Наредба 7/24.02.2015 г., даващо основание на административния орган да прекрати подпомагането на жалбоподателя по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност " - мярка 10 "Агроекология и климат". За да остави цитираното решение на АССО в сила с решение 3454/16.03.2021 г. по адм. д. 13182/2020 г., чиято отмяна също се претендира, ВАС е приел, че релевантно за спора по делото е, че заявената площ за 2016 г., представляваща сбор от площите на 4 броя парцели, е преизчислена след изключване от общата заявена за кампанията площ, на частта от площите с доказана невъзможност за ползване за кампания 2016 г. предвид правилото въведено с ал. 6, § 15 ЗИДЗСПЗЗ /чл. 37м, ал. 5 ЗСПЗЗ/, получена е нова референтна площ от 0.84 ха, т.е. за която се приема, че ЗП има поет ангажимент, като след извършените административни проверки безспорен е факта, че процентът на припокриване на площта на пресичане на заявените парцели за кампания 2016 г., спрямо референтните парцели (т.е. такива по см. на чл. 2, т. 25 от Делегиран Регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие, а именно: географски разграничена площ, съдържаща уникална идентификация, регистрирана в системата за идентификация на земеделските парцели, посочена в член 70 от Регламент (ЕС) 1306/2013) за участие по ВПС-1, е с получена стойност 0%. В случая заявените 4 бр. парцели за кампания 2016 г. по направление основано на земеделска по площ по см. на чл. 4, т. 1, б. "д" от Регламент (ЕС) 1307/2013 на ЕП и на Съвета, не предполагат извършване на агроекологичната дейност при изискуемия от приложимите материалноправни норми идентитет, т.е. върху една и съща площ за едни и същи блокове за периода на поетия ангажимент. Отмяната е извънреден способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които са неправилни, поради някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК основания. Институтът на отмяната е свързан със стабилитета на съдебните актове, поради което прилагането му е силно ограничено от закона, както по основание, така и по отношение на срокове за прилагането му. По силата на чл. 239, т. 1 от АПК, каквото основание се сочи в настоящото съдебно производство, може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като съдебните решения са влезли в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната, т.е. обективна невъзможност на страната да докаже тезата си по време на висящността на делото. Нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти, които не са били включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо, но са съществували към деня на приключване на устните състезания без да са били известни на страната. Нови доказателства са онези писмени доказателства, които подкрепят новооткритите обстоятелства или онези относно твърдяните по време на процеса факти, които не са могли да бъдат доказани поради липса на тези доказателства или поради факта, че не са били известни на страната или тя е знаела, но не е могла да се снабди с тях, за да ги представи. Незнанието или непредставянето не следва да се дължат на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото, тъй като отмяната не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и небрежност при попълване на делото с факти или с доказателства. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото, които биха довели до различно разрешение на правния спор. За основателността на искането е необходимо страната не просто да твърди възникването на новото обстоятелство, а и да представи доказателства за това. Настоящият състав приема, че представените писмени доказателства не могат да бъдат определени като нови доказателства и не отразяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Представените карти нямат актуална дата и са без данни за авторство. В искането за отмяна се посочва, че са свалени цифрови данни от СЕУ /системата за електронни услуги/ на ДФЗ и е възложено на експерт, работещ със специализиран софтуерен продукт CADIS, налагането на данните със заявените площи от Божилова през 2015 г. и 2016 г. При полагане на дължимата грижа за водене на делото искателката е разполагала с възможността да се снабди с картите, респ. да възложи изготвянето им, включително на картата на припокриване на заявените от нея парцели през 2015 г. и 2016 г., своевременно още в хода на съдебните производства. Както е посочено в искането за отмяна картите са изготвени въз основа на цифрови данни, до който Божилова е имала достъп. Същите съдържат данни от 2015 г. и 2016 г. С оглед изложеното не може да бъде прието, че представените доказателства и посочените обстоятелства не са били известни на страната, която в случая се позовава на тях. Недопустимо е по реда на производството за отмяна на влязло в сила решение да се коригира процесуалното бездействие на страната. От друга страна, обстоятелствата, относно процента на припокриване на площта от пресичане на заявените парцели през 2016 г. спрямо референтните парцели за участие по направление ВПС-1 за 2015 г., са били предмет на назначената по адм. дело 869/2019 г. на Административен съд София област съдебно-техническа експертиза, която не е оспорена по надлежния ред и не е направено искане за назначаване на нова експертиза. Към експертизата са приложени графични материали карти от ДФЗ Земеделие, ръчно генерирани чрез ГИС модула на ИСАК. Релевираните в искането твърдения и доводи за невярност на заключението на вещото лице са относими към съществото на правния спор и не следва да бъдат обсъждани. Несъгласието със заключението на вещото лице, оспорването на това заключение и излагането на твърдения за неговата невярност или необоснованост не представляват основание за отмяна по чл. 239, т. 1 или т. 2 от АПК. За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 239, т. 2 от АПК урежда случаите на отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато по надлежен съдебен ред се установи неистинност на заключение на вещо лице. В производството за отмяна по реда на чл. 237 и сл. АПК е недопустимо установяване на неистинност на това заключение, която се установява, съгласно т. 2, по надлежния съдебен ред. Под "надлежен съдебен ред" закона има предвид влязла в сила присъда или споразумение по наказателно дело по глава двадесет и девета от НПК или влязло в сила съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК. Такава неистинност на заключението на искателката не доказва, а само излага оплаквания, че не е съгласна със заключението на вещото лице, което оплакване е във връзка с правилността на съдебното решение, но не и за отмяната му по реда на извънинстанционния контрол. Представените доказателства не се вписват в хипотезата на нормата на чл. 239, т. 1 от АПК. Те не са нови доказателства и не установяват нови, настъпили след влизане на решенията в сила, обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Останалите доводи на искателката по същността си представляват касационни отменителни основания, с които се оспорва законосъобразността на влязлото в сила съдебно решение, което е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 и сл. от АПК. С оглед изхода на спора на ответника по искането за отмяна следва да бъдат присъдени своевременно претендираните разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК искателката следва да заплати на Държавен фонд Земеделие юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия