Решение № 5658 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2012 г.

Решение № 5658 от 19.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2155/2012 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по касационната жалба на Акчай Кайхан, гражданин на Република Турция, чрез пълномощника си адв. Б. Караманолов, против решение № 386/16.12.2011 г. по адм. д. № 696/2011 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е оставено без уважение искането му за прогласяване нищожността на заповед № ОЧ-332/29.08.2010 г. на заместник-директора на РД "Гранична полиция" - Смолян, а в частта по оспорване на нейната законосъобразност жалбата е оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие и производството по делото е прекратено. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Ответникът заместник-директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. За да се произнесе, първоинстанционният съд е обсъдил подробно релевантните за спора факти и обстоятелства. Установил е, че с оспорената заповед № ОЧ-332/29.08.2010 г. на заместник-директора на РД "Гранична полиция" - Смолян на турския гражданин Акчай Кайхан е приложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Република България" на основание чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ. Заповедта е издадена от заместник- директора на РД "Гранична полиция" - Смолян. Видно от приложената вътрешноведомствена заповед № 1267/19.06.2009 г., директорът на РД"ГП" - Смолян е оправомощил заместник-директора на регионалната дирекция да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Закона за чужденците в Република България, на основание чл. 44, ал. 1 от същия закон. Въз основа на така представените доказателства съдът е достигнал до съответния на закона и обоснован извод за валидност на административния акт. Правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, предвид представената заповед за делегиране на правомощия. С разпоредбата на чл. 44, ал. 1, пр. първо от ЗЧРБ се допуска правомощията по издаване на заповеди за прилагане на принудителни мерки по този закон да се прехвърлят от съответните директори на оправомощени от тях длъжностни лица. В този смисъл и поддържаното от касатора становище за нищожност на акта поради липса на материална компетентност на неговия издател е неоснователно. Неоснователно е и възражението на пълномощника на Акчай Кайхан за неправилност на съдебния акт поради нарушение на правилата за изчисляване на сроковете за допустимост на първоначалната жалба в частта по оспорване законосъобразността на заповед № ОЧ-332/29.08.2010 г. на заместник-директора на РД "Гранична полиция" - Смолян. Оспореният административен акт е надлежно връчен на адресата на 29.08.2010 г. - лично и в присъствието на преводач. Той е оспорен пред горестоящия административен орган директора на РД "ГП" - Смолян с жалба, изпратена по пощата на 7.09.2010 г., входирана в деловодството на регионалната дирекция на 9.09.2010 г. Не се спори, че така сезираният орган не се е произнесъл. Акчай Кайхан, чрез пълномощника си адв. Владимиров, е обжалвал заповедта по съдебен ред, като жалбата е подадена чрез административния орган на 8.11.2010 г. по пощата, видно от приложения пощенски плик, и вписана в деловодството на РДГП - Смолян на 10.11.2010 г. При тези данни правилни са изводите на първоинстанционния съд за просрочие на първоначалната жалба. Издаденият административен акт е обжалван по административен ред пред по-горестоящия административен орган в 14-дневен срок от съобщаването му по чл. 60 от АПК, т. е. спазена е разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от АПК. Сезираният орган е следвало да се произнесе в двуседмичен срок с мотивирано решение, съгласно чл. 97, ал. 1 от АПК. След като той не е формирал изрично волеизявление, то правилно е прието от съда, че директорът на РДГП - Смолян не се е произнесъл в законоопределения му срок. Разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от АПК, приложима съгласно чл. 46, ал. 1 от ЗЧРБ, определя 14-дневен срок за обжалване на административните актове, който започва да тече от съобщаването им. В този случай, ако горестоящият орган не се е произнесъл по оспорването в двуседмичния срок, 14-дневният срок за обжалване на първоначалния административен акт тече от деня, следващ изтичането му. При спазване правилото на чл. 60, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК и предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 3 от АПК, крайният срок за оспорване на издадената заповед № ОЧ-332/29.08.2010 г. на заместник-директора на РД "Гранична полиция" - Смолян е изтекъл на 7.10.2010 г. Жалбата до Административен съд - Смолян е подадена след изтичане на този срок, поради което и правото на жалба за Кайхан е преклудирано. Срочността на жалбата е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба, за която съдът следи служебно. При констатирано просрочие правилен е изводът на съда за процесуална недопустимост на първоначалната жалба. Неоснователно е възражението на касатора, че съдът не е съобразил разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Оспорената заповед съдържа конкретно указание за срока и органите, пред които може да се обжалва. Предвид изложеното, Административният съд - Смолян е постановил правилно решение. Не се установиха посочените от касатора пороци на съдебния акт, поради което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд