Решение № 9495 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 940/2014 г.

Решение № 9495 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 940/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Калина Йозова Агушева е подала касационна жалба срещу решението от 21.11.2013 г. по адм. дело № 6928/2011 г. по описа на Административния съд - София град, с което е била отхвърлена подадената от нея жалба срещу уведомително писмо № 01-6500/30523/06.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административният акт и се присъдят направените разноски. Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е поискал решението да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на защитника на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд е установил, че Калина Йозова Агушева подала до Държавен фонд "Земеделие" Общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2009 г. с уникален идентификационен номер № 04/050609/22581/30.04.2009 г., с което заявила за подпомагане площ от 66,41 хектара по Схемата за единно плащане на площ и по мярка 214 "Агроекологични плащания". По подаденото заявление били извършени административни проверки за установяване на фактическото съответствие на посочените данни с определения слой допустими за подпомагане площи. Въз основа на данните по преписката съдът приел, че по заявлението не е била оторизирана субсидия по мярка 214 и по Схемата на единно плащане на площ. С уведомително писмо № 01-6500/30523/06.07.2011 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" бил направен отказ за изплащането на субсидия по Схемата за единно плащане на площ в размер на 10 777,83 лева, както и по мярка 214 "Агроекологични плащания" - в размер на 12 598,81 лева. Със същото писмо била оторизирана финансова помощ от 4375,91 лева по Схемата за национални доплащания към директните доплащания за животни и била наложена санкция за бъдещ период на основание чл. 51 от Регламент (ЕO) № 796/2004 в размер на 6180,09 лева. Административният съд приел, че оспореният административен акт изхожда от компетентен орган. Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", който е директор и на Разплащателната агенция и има правомощия да се произнася по заявленията за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, можел да ги делегира на заместник-директорите на фонда и на директорите на областните дирекции съгласно чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие". Според съда, административният акт бил издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и съдържа фактически и правни основания за постановения отказ. Съдът не счел за основателно възражението на жалбоподателката, че по заявлението следвало да се направят и други административни проверки, както и проверки на място, като се позовал на чл. 30 от Регламент 1122/2009 г., според който Разплащателната агенция е задължена да извърши проверка на място на едва 5 % от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Административният съд отклонил и довода за недопустимост на постановения отказ с оглед наличието вече изплатена на жалбоподателката оторизирана субсидия по същото заявление и издадения акт за установяване на публично държавно вземане поради недължимото й плащане. Въз основа на изслушаната по делото техническа експертиза съдът направил извод за материална законосъобразност на оспорения административен акт. Според заключението на вещото лице, налице е недопустима за подпомагане площ по Схемата за единно плащане на площ в размер на 24,52 хектара, което е 58,53 %, а не 38,08 хектара или 100 %, както е прието от административния орган. Недопустимата за подпомагане площ по мярка 214 е 17,5 хектара или 35,78 %, като в тази част констатациите на административния орган и на вещото лице съвпадат. Въпреки посочената в заключението разлика относно допустимите за подпомагане площи по Схемата за единно плащане на площ, административният съд приел, че отказът на административния орган следва да бъде потвърден изцяло, поради това, че процентното съотношение между допустимата и недопустимата за подпомагане площ възлиза на повече от 50 %, което е основание да не се изплаща субсидия и да се наложи санкция за бъдещ период съобразно чл. 58 от Регламент (ЕO) № 1122/2009 и чл. 16 от Регламент (ЕO) № 65/2011. С тези мотиви съдът отхвърлил подадената от Калина Йогушева жалба. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо в частта за отхвърляне на жалбата по отношение на уведомително писмо № 01-6500/30523/06.07.2011 г. в частта, в която е оторизирана финансова помощ от 4375,91 лева по Схемата за национални доплащания към директните доплащания за животни. Жалбата, подадена до съда, има за предмет само частта от писмото, в която е направен отказ за изплащането на субсидия по Схемата за единно плащане на площ в размер на 10777,83 лева, както и по мярка 214 "Агроекологични плащания" - в размер на 12 598,81 лева и е наложена санкция за бъдещ период на основание чл. 51 от Регламент (ЕO) № 796/2004 в размер на 6180,09 лева. Поради това, че съдът не е имал право да се произнесе по тази част на писмото, решението следва да се обезсили. При постановяване на решението в останалата част административният съд е допуснал противоречие с материалния закон, приемайки, че актът е издаден от компетентен орган. Представените по делото решение по протокол № 17 на Управителния съвет на Държавен фонд "Земеделие" от заседанието, състояло се на 7 април 2011 г., с което се дава възможност на изпълнителния директор да делегира правомощието си да подписва уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания на директорите на областните дирекции и на заместник изпълнителния директор на фонда, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ", както и заповед № 01-РД/1228/8.04.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която той делегира на заместник изпълнителния директор това правомощие, не обосновават извод за издаването на акта в кръга на компетентност на заместник изпълнителния директор на фонда. Тъй като компетентността на изпълнителния директор е уредена със закон, именно законът трябва да уреди възможността за делегиране на правомощията му. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, органи на Държавен фонд "Земеделие", който е и разплащателна агенция, са управителният съвет и изпълнителният директор. Управителният съвет на фонда определя условията и реда за управление на средствата на фонда съобразно целите на този закон; определя броя и избира заместник изпълнителните директори на фонда; утвърждава щата на фонда; осъществява контрола за целевото разходване на средствата на фонда; взема решения по чл. 12, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители; определя максималните количества по отделни продукти за експортно субсидиране; взема решения и по всички други въпроси от дейността на фонда, когато прецени, че това е необходимо (чл. 19, изм., ДВ, бр. 18 от 28 февруари 2006 г.). Изпълнителният директор на фонда, който е изпълнителен директор и на разплащателната агенция, организира и ръководи дейността на агенцията и я представлява (чл. 20а ЗПЗП). С оглед законовото правомощие на изпълнителния директор да организира и ръководи дейността на фонда, именно той е компетентен да издава индивидуални административни актове по подадените от земеделски производители заявления за подпомагане по схемите и мерките за директни плащания. Тъй като Законът за подпомагане на земеделски производители не дава възможност за делегиране на възложените му правомощия, той не може да ги преотстъпва на подчинени нему лица. Делегирането на правомощия не е възможно и въз основа на решение на управителния съвет, който също не може да приема решения в отклонение от предвиденото по закон. Първоинстанционният съд не е направил законосъобразна преценка и по отношение на възражението на жалбоподателката, че административният орган няма право да издава нов акт, с който да отказва оторизирането на субсидия по Схемата за единно плащане на площ, при положение, че поисканата със заявлението субсидия от 10 777,83 лева вече е изплатена. От представените пред касационната инстанция съдебни решения се установява, че административният орган действително е оторизирал субсидия по заявлението на Калина Агушева по Схемата за единно плащане на площ в размер на 10 777,83 лева. Впоследствие, с акт № 01-6500/22701 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане, въз основа на данните от допълнителни специализирани проверки на коректността на данните по заявленията за директни плащания за 2009 г., органът приел, че сумата 10 777,83 лева е недължимо платена, тъй като част от заявените от земеделския производител площи са недопустими за подпомагане. С решение от 26.04.2012 г. по адм. дело № 1199/2011 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, влязло в сила на 8.05.2013 г., издаденият от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" акт № 01-6500/22701 от 12.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане бил отменен. При положение, че органът вече е оторизирал субсидия по заявлението на Калина Йогушева за подпомагане по Схемата на единно плащане площ, след което е издал акт за възстановяването й като недължимо платена, той няма право последващо да отказва оторизирането й. Като е постановил оспорения отказ, административният орган е допуснал тежко нарушение, което само по себе си обуславя нищожност на административния акт в тази част. В случаите, когато органът е оторизирал сума за финансово подпомагане по подадените заявления за директни плащания и впоследствие установи, че сумата е недължимо платена, той има възможност да установи вземането си по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК недължимо платените и надплатените суми по европейските земеделски фондове, включително свързаното с тях национално съфинансиране, се признават за публично държавно вземане. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в Административнопроцесуалния кодекс (чл. 166, ал. 2 ДОПК). С оглед констатираните при касационната проверка съществени нарушения на материалния закон, съдебното решение в тази част е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на административния акт в оспорената му част и преписката се изпрати за разглеждането й на компетентния административен орган за разглеждане на заявлението му за финансиране по мярка 214 "Агроекологични плащания". С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 700 лева и 15 лева за държавна такса. В тази връзка следва да се отбележи, че направеното от ответника в касационното производство възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Заплатеното възнаграждение за защита пред касационната инстанция е 400 лева и не може да се определи като прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото. Направените от Държавен фонд "Земеделие" разноски по делото следва да останат в негова тежест. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд