Решение № 5379 от 22.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба от Ава диджитъл ЕООД гр. София, [ЕИК], срещу Решение 3796/08.06.2022 г., постановено по адм.д. 10322/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт Р-22221020006870-091-001/21.06.2021 г., в частта, потвърдена и изменена с Решение 1390/09.09.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите. В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при нарушение на материалния закон и е необосновано. По-конкретно касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд, че доставките от Ренесанс трейдинг ЕООД не са били реално извършени. Твърди, че липсват обективни данни, от които да се съди, че той е знаел или е бил длъжен да знае, че доставките са белязани с измама, като цитира практика на Съда на Европейския съюз в този смисъл. Счита съмненията за липса на реални доставки за необосновани и посочва, че от събраните доказателства било установено реалното осъществяване на доставките, за което се съдело по извършените разплащания, по използването им за извършване на облагаеми доставки и съответствие между получените и извършените услуги, което било констатирано в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Предвид това счита, че кадровата обезпеченост на доставчика не е предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит на получателя, което той упражнил правомерно. Моли съдебното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен ревизионният акт, претендира присъждане на направените разноски. Ответникът в производството, Директорът на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила като законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че в производството не е било доказано от страна на оспорващия, че фактурираните от Ренесанс трейдинг ЕООД услуги са били реално извършени, включително че доставчикът разполага с техническа и кадрова обезпеченост. Представените фактури и приемо-предавателни протоколи били частни документи и не се ползвали с материална доказателствена сила, поради което не били достатъчни за установяване на отразените в тях доставки на услуги. Във връзка с приложението на чл. 111 от ЗДДС по отношение на придобит от дружеството актив счита изводите на административния съд за правилни и законосъобразни. Предвид това пледира решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в първоинстанционното производство е бил Ревизионен акт Р-22221020006870-091-001/21.06.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите София, потвърден частично с Решение 1390/09.09.2021 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който в тежест на дружеството са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер 31 164,10 лева за данъчни периоди 07.2019 12.2019 г. и 03.2020 г., както и лихви за забава в общ размер 4 361,92 лева. От събраните доказателства административният съд е установил от фактическа страна, че дружеството извършвало консултантска дейност, регистрирано било по ЗДДС от 16.07.2019 г. до 27.03.2020 г. Упражнило право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Ренесанс трейдинг ЕООД с предмет услуга съгласно договор, в общ размер 10 986,33 лева. Една от фактурите не била включена в дневниците за продажби на дружеството доставчик и впоследствие то било дерегистрирано по ЗДДС на основание чл. 176 от ЗДДС. Към фактурите при насрещната проверка представило констативни протоколи и договор от 17.06.2019 г. за привличане на участници в онлайн панел за изследване на интернет потреблението. Съгласно констативните протоколи, дружеството привлякло за участие 1875 човека. Същевременно Ренесанс трейдинг ЕООД било заемодател по договор за заем от 06.08.2019 г. за сумата 90 000 лева със срок 31.12.2025 г. при годишна лихва 10 %. На 08.08.2019 г. било сключено споразумение за прихващане, с което дължимите по фактурите суми били прихванати срещу част от заема. Тези доказателства били приети от органите по приходите за недостатъчни за доказване на реалното извършване на договорените доставки и направените плащания. При ревизията не били представени данни на лицата, участвали при изпълнение на услугата, аналитична отчетност на разходите за извършените доставки. От справка в информационната система на НАП било установено, че Ренесанс трейдинг ЕООД е наемало през съответните периоди лица на длъжност общ работник строителство, арматурист, кофражист, несъответни на договорената услуга. Предвид това, органите по приходите приели, че услугите не били реално извършени, а доставките били привидни и това е нямало как да не е било известно на жалбоподателя. По тези съображения било отказано правото на данъчен кредит по фактурите от Ренесанс трейдинг ЕООД. С ревизионния акт били определени допълнителни задължения за ДДС за данъчен период март 2020 г., тъй като при дерегистрацията дружеството не начислило данък върху наличните дълготрайни материални активи в нарушение на чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. През д.п. август 2019 г. дружеството придобило моторно превозно средство, като упражнило право на пълен данъчен кредит в размер на 15 058,05 лева. Автомобилът бил заведен като транспортно средство и бил отдаден под наем. Органите по приходите определили данъчната основа за начисляване на данък при дерегистрацията след приспадане на амортизациите и установили задължения за ДДС в размер на 14 768,16 лева за данъчния период, в който е дерегистрирано дружеството м. 03.2020 г. От правна страна съдът е приел ревизионния акт за издаден от компетентни органи, в предвидената форма и законоустановено съдържание, не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на ревизионното производство. По приложението на материалния закон е приел изводите на органите по приходите за правилни и обосновани. Във връзка с начисления данък за наличния при дерегистрацията актив автомобил съдът е приел, че в производството безспорно е било установено, че дружеството е ползвало данъчен кредит при придобиването, поради което е било длъжно да включи в резултата за последния данъчен период данъка на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Конкретни доводи в жалбата срещу установеното на това основание задължение не са били изложени. Във връзка с отказаното право на данъчен кредит по фактурите от Ренесанс трейдинг ЕООД съдът е приел, че реалното осъществяване на доставките е предпоставка за признаване на правото на данъчен кредит и жалбоподателят е носел тежестта да докаже, че по фактурите са изпълнени формалните и материалните предпоставки за упражняване на претендираното право на данъчен кредит. Обсъдил е представените доказателства договори, протоколи и фактури които е приел за неубедителни и недостатъчни. Анализирал е клаузите в договора, които предполагат изпълнителят Ренесанс трейдинг ЕООД да осигури и да раздаде символични подаръци, към които има определени изисквания, за да осигури регистрацията на определен интернет адрес на достатъчен брой участници. Съдът е съобразил, че липсват всякакви данни как е намерен и по какви критерии е избран доставчикът, който няма търговска дейност от подобно естество, с какви трудови ресурси е изпълнил услугите, как ги е изпълнил, как е осигурил, оформил и раздал подаръците, Приел е, че липсват обективни следи от самото изпълнение на доставките, а представените протоколи за приемане на изпълнението са частни свидетелстващи документи без достоверна дата, предназначени да удостоверят изгодни за представящата ги страна факти. Установил е, че не може да бъде проверена и автентичността на протоколите поради липса на данни кои лица в какво качество са ги подписали. Посочил е, че липсата на доказателства дали и как са били осчетоводени фактурите при доставчика, невключването на една от фактурите в дневниците му за продажби и обективираните две плащания по банков път на суми по 1000 лева също подкрепят извода за липса на реално осъществени доставки. Предвид това е потвърдил изцяло изводите на органите по приходите за непризнаване на правото на приспадане на данъчен кредит като правилни и законосъобразни. Касационният състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и към които тя препраща съгласно чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК. В касационната жалба не се съдържат доводи във връзка с изводите на съда относно начисления данък на основание чл. 111, ал. 1 от ЗДДС. Фактите, въз основа на които са направени тези изводи, не са били оспорвани пред първата инстанция. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира неправилно приложение на материалния закон към тези факти. Доводите в касационната жалба за реално осъществени доставки на услуги от Ренесанс трейдинг ЕООД и съответно на законосъобразно упражнено право на данъчен кредит не се споделят от касационната инстанция. В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд може да се добави, че договорените и фактурирани услуги са специфични по характера си, предполагат участие на множество лица в различно качество и в обективната действителност би трябвало да са останали достатъчно следи, от които да се съди за действителното им изпълнение. В случая освен фактурите, приемо-предавателните протоколи и договорите няма никакви други обективни данни, от които да се съди за намирането на твърдяните участници от дружеството, посочено като доставчик, и по начина, посочен в договора. Разплащанията, основната част от които са обективирани чрез прихващане срещу получен заем, не могат да бъдат приети за достатъчно доказателство за реалност на доставките. По тези съображения касационната инстанция счита решението на административния съд за правилно като постановено в съответствие с материалноправните разпоредби, при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на производството следва да бъде уважена претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 950 лева. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, състав на VІІІ отделение