Решение № 13092 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2911/2013 г.

Решение № 13092 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2911/2013 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 27, ал. 5 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Образувано е по касационна жалба от Хени Димитрова Шиякова от гр. София, чрез процесуален представител, против решение № 204/9.01.2013 г., постановено по адм. дело № 4871/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата й против решение № 46 от 12.04.2012 г. на Комисията за предотвратяване и установяване конфликт на интереси. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователна жалбата на Шиякова срещу решение № 46/12.04.2012 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), с което е установен конфликт на интереси по отношение на нея, на длъжността "държавен експерт" в отдел "Договори логистика" при Министерството на отбраната (МО) за това, че същата е приела и се е възползвала от туристически ваучер на стойност 6 765 лв. от "Берета трейдинг" ООД и е пътувала заедно със съпруга си на екскурзия по дестинация Бали и Сингапур, с което е нарушила чл. 8, изр. 1 от ЗПУКИ. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на процесното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли отмяната му и претендира разноски по делото. Ответната страна - председателят на КПУКИ, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установената фактическа обстановка от АССГ. Разгледана по същество касационната жалба на Хени Шиякова се явява неоснователна по следните съображения: Безспорно е, че Шиякова, като държавен експерт при МО е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ. Шиякова е участвала в подготовката и провеждането на процедура по Закона за обществените поръчки, в резултат на която е сключен договор № УД-12-160 от 19.12.2008 г. между МО и Консорциум "Берета трейдинг" ООД и "Векс" ООД с предмет "Извършване на утилизация на излишни боеприпаси". Контролът по изпълнение на договора по отношение на цялостния мониторинг и координиране на действията по приемане на утвърдените приключвателни протоколи и придвижване на платежните документи за редукция на гаранцията за авансово плащане е възложено и се е извършвало лично от Шиякова. От събраните по делото доказателства е установено, че Шиякова и съпругът й са пътували до Бали и Сингапур с подаръчен ваучер за награда, като сумата от 6 765 лв. е заплатена по фактура № 17810/11.03.2009 г. от "Берета трейдинг" ООД. Останалата част от сумата е заплатена от съпруга на Шиякова, видно от представените фактури на л. 460 и 461 по делото. Въз основа на така установените факти в обжалваното решение е прието, че Шиякова е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 25 от ЗПУКИ, за което са налице забраните по глава втора от същия закон. Легалното понятие на "конфликт на интереси" е дадено в чл. 2 от ЗПУКИ. Съгласно последния, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо публична длъжност има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Тълкуването на разпоредбата води до извода, че за да възникне "конфликт на интереси" следва на първо място да е налице установен по безспорен начин, съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията на лицето, заемащо публична длъжност. Законодателят е преценил, че дори само възможността съществуващият частен интерес да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на задълженията, води до състояние, което е обществено опасно, укоримо и като такова не следва да бъде допускано. В конкретния случай правилно е установено, че приетата и осъществена екскурзия до Бали и Сингапур, заплатена от дружество - изпълнител по договор, за който е отговорна Шиякова води до наличие на частен интерес по смисъла на чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗПУКИ. Съгласно дефинициите е видно, че "частен интерес" е всяка облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение, а "облага" е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на привилегия или почести, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. От горното следва, че за да е налице "частен интерес", трябва да съществува "облага" по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗПУКИ. Посочените обстоятелства - облага и частен интерес, следва да са установени по надлежния ред от КПУКИ и първоинстанционния съд, които правилно са стигнали до извода, че Шиякова е повлияна при изпълнение на служебните си задължения от облагата, която е получила тя и свързано с нея лице - нейният съпруг. Неоснователно е твърдението на касатора, че АССГ не е изпълнил задължението си да направи цялостна проверка на събраните по делото доказателства. Напротив, от приложените документи е видно, че Шиякова и съпругът й само са доплатили останалата сума по договор за организирано пътуване № 24961. От друга страна в графата за клиент на сключения договор освен името на касатора е отразено и името на "Берета трейдинг" ООД, което е доказателство за получаване на облага по смисъла на чл. 2 от ЗПУКИ. Твърдението на жалбоподателката, че решението на АССГ е неясно и противоречиво е неоснователно. Видно от представените документи фактура № 17810 от 11.03.2009 г. на стойност 6 765 лв. е заплатена от "Берета трейдинг" ООД, а фактура № 23275 от 9.09.2009 г. е издадена на Васил Шияков и е доплащане по договора за организирано пътуване. Неоснователно е и твърдението, че съпругът - Васил Шияков е извършил основните плащания за пътуването. Както беше споменато и по-горе от представените документи следва изводът, че той е извършил само доплащане за осъществената екскурзия, а основното заплащане - "Берета трейдинг" ООД. В подкрепа на изложеното е и нормата на чл. 8 от ЗПУКИ, която установява забрана при изпълнение на публичната си длъжност лицето да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Такова лице няма право да сключва договори или да извършва други дейности в частен интерес при изпълнение на правомощията си или задълженията си по служба. Съобразно доказателствата по делото, поведението на жалбоподателката правилно е квалифицирано като наличие на частен интерес, изразяващ се в получаване на облага в полза на нея и свързано с нея лице, под формата на екскурзия по дестинация Бали и Сингапур. Обоснован е изводът на съда, че процесното решение е издадено от компетентен орган, в установената форма, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По делото е направено искане от процесуалния представител на КПУКИ за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото същото се явява основателно и такова възнаграждение се дължи на основание чл. 143 от АПК, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Не са налице отменителните основания на чл. 209 от АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение