Решение № 8708 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3625/2014 г.

Решение № 8708 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3625/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на А. Щ. Д. от гр. Варна против решение № 42 от 9.01.2014 г. по адм. дело № 3640 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 19/17.09.2013 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Варна.

Изложените подробни съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост, неправилно прилагане на материалния закон и административнопроизводствени правила, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

С частна жалба е оспорено постановеното по същото дело определение № 556 от 10.02.2014 г., с което е А. Щ. Д. осъден да заплати на Районно управление "Социално осигуряване" - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (Районно управление "Социално осигуряване"), гр. Варна, е оспорил касационната жалба в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение с предложение за оставянето му в сила.

За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното:

1. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е решение № 19 от 17.09.2013 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Варна, потвърждаващо разпореждане № 4407231024 по протокол 29/19.07.2013 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на А. Щ. Д. от гр. Варна е отказано изменение на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст въз основа на представените нови доказателства относно категорията на положения труд.

С постановеното решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като обосновано е приел, че положеният от жалбоподателя труд не може да бъде зачетен от втора категория на основание т. 26 и т. 66и от отменения ПКТП (Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране). Изводите на съда произтичат от извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че трудът на изпълняваните съгласно трудовата книжка длъжности "енергетик", "механик" и "механик гр. обекти", "инвеститор на обект", "монтажник" и "технически ръководител" не е бил полаган непосредствено на обекти на строителната дейност. Трудът на длъжност "стругар" и "специалист конструктор" също не е бил полаган непосредствено на строителни обекти. На основание чл. 104, ал. 10 от КСО съдът е приел за недопустимо категорията труд да бъде установявана със свидетелски показания.

Решението е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби на т. 26 и т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.).

Разпоредбата на т. 26 от ПКТП (отм.) причислява към втора категория труда на строително-монтажните работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи непосредствено на обектите от строително - монтажната дейност (включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно, инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини и електро - технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации.

При изпълняване на длъжностите "енергетик" в ДСО "Промишлени строежи" - район Културно-битово строителство - Варна, "механик" и "механик гр. обекти" в "Благоустройствени строежи" - Район "Помощен"- Варна, "инвеститор на обект", "технически ръководител" и "специалист конструктор" в СД "Търговия" при ОНС - Варна, жалбоподателят не е полагал труд като строително-монтажен работник, зает непосредствено на обект от строително-монтажната дейност. Не е полагал труд като строително-монтажен работник и при изпълнението на длъжностите "механик", "н-к ЕМО" в КТУ "Лазур" - Варна или "специалист - конструктор" в СД "Търговия" (предприятия извън отрасъл "Строителство"). Във връзка с твърденията на жалбоподателя за действително изпълнявана длъжност "инвеститорски контрол" ответникът по касация се е позовал и на липсата на документ за придобито от лицето средно или висше техническо образование в областта на строителството. Единствено длъжността "монтажник" като наименование може да бъде отнесена към строително-монтажните работници, но по делото липсват данни, че през времето на изпълнението й от 06.09.1984 г. до 07.07.1985 г. работодателят СД при ОР на БЗНС - СП "Детелина" - Варна е осъществявал строителна дейност на строителни обекти (ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт). В представените по делото документи за установяване на осигурителния стаж съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) не се съдържат данни, че положеният от лицето на труд на изброените длъжности е равностоен по вредност и тежест на труда, полаган от строително-монтажните работници непосредствено на обекти на строително-монтажната дейност.

Предвид установените по делото фактически обстоятелства положеният труд на заеманите длъжности не може да бъде зачетен от втора категория и на основание т. 66и от ПКТП (отм.), приложена във вр. с чл. 16, ал. 2, т. 2 от НПОС, която обхваща работници в специализираните строително-монтажни фирми и организации: дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия, работник по подови настилки и покрития, строителен бояджия, тапетаджия и фаянсаджия; инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително. Липсват данни, че предприятията, в които лицето е работило, са с основен предмет на дейност "строителство" и че длъжностите спадат към категорията персонал "инженерно-технически работници" на строителен обект, а не към персонал "администрация".

Не е налице нормативно основание за зачитане от втора категория на положения от жалбоподателя труд като стругар в ДСО "Инертни материали" - Варна, "НЕИ" (Нови енергийни източници) - Разград и Стопанска дирекция "Търговия" при Окръжен народен съвет - Варна. С оглед процесуалната забрана по чл. 104, ал. 10 от КСО сочените от жалбоподателя свидетелски показания не могат да служат като доказателствено средство за категорията на труда.

Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Варна е приложил правилно материалния закон. Касационните доводи за необоснованост и неправилно прилагане на административнопроцесуални норми се преценяват като неоснователни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

1. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

С обжалваното определение жалбоподателят е осъден по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл. 144 от АПК да заплати на ТП на НОИ, гр. Варна, юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

С Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. Върховният административен съд - Общо събрание на колегиите, е приел, че в случаите, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, се дължи заплащане на юрисконсултско възнаграждение, ако административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебноадминистративното производство. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин административен орган.

Не се спори относно обстоятелството, че в първоинстанционното съдебно производство административният орган е бил представляван от юрисконсулт, който е представил писмени бележки по съществото на спора и е отправил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С чл. 120, ал. 1 от КСО осигурените лица и пенсионерите са освободени от внасяне на държавна такса, но не и от заплащане на разноски на другата страна. При определяне на размера на юрисконсултското възнаграждение първоинстанционният съд се е съобразил с чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (редакция - ДВ, бр. 43 от 2010 г.).

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,