Решение № 10072 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6443/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Монтана /СГКК гр. Монтана/, чрез гл. юрк. Л. Тодоров, срещу Решение 212/24.02.2025 г., постановено по адм. дело 289/2024г. по описа на Административен съд Монтана. С доводи за неправилност на обжалваното решение, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост, се претендира отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от страната адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът Ц. К. Ц., чрез адв. Кирилова, в писмен отговор, взима становище за основателност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските в настоящото производство. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът П. М. П., чрез процесуалния си представител адв. С. Карагьозова, в писмен отговор оспорва касационната жалба и поддържа становище за правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на съдебно деловодни разноски. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Останалите ответници, редовно призовани, не взимат становище по касационната жалба, не се явяват и не се представляват в съдебно заседание. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна Заповед 18-5556/21.05.2024г., на началника на СГКК гр. Монтана, с която на основание чл.54, ал.4 във вр. чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1,т.2 от ЗКИР и удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР 25-105222-16.04.2024 г. издадено от СГКК гр. Монтана, е одобрено изменение в КК и КР на с.Долно Белотинци ЕКАТТЕ 03736, общ. Монтана, одобрена със заповед РД-18-83/12.01.2018 г. на изп. директор на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземлените имоти е от 31.08.2020 г., съгласно скица проект 15-516136-21.05.2024 г., състоящо се в отстраняване на ЯФГ коригиране на контурите на поземлени имоти с идентификатори 03736.915.201; 03736.915.202; 03736.915.203; 03736.915.204; 03736.915.205; 03736.915.206; 03736.915.207; 03736.915.208; 03736.915.209; 03736.915.210; 03736.915.211; 03736.915.212; 03736.915.213; 03736.915.214; 03736.915.215; 03736.915.216 и 03736.915.220 и на сгради с идентификатори 03736.915.206.1; 03736.915.211.1; 03736.915.211.2; 03736.915.212.1; 03736.915.212.2 и 03736.915.213.1, заличаване на поземлен имот с идентификатор 03736.915.154 и нанасяне на поземлени имоти с проектни идентификатори 03736.915.233; 03736.915.234 и 03736.915.235, съгласно представени документи и приет проект, съгл. чл.81б, т.5 от Наредба РД-02-20-5 от 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КК и КР от комисия по чл.47, ал.1 от ЗКИР. По отношение на оспорената част от заповедта касаеща поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 03736.915.220 с площ от 8755 кв.м., след промяната същият става с площ 5302 кв.м., с начин на трайно ползване нива в местност Лъката, находяща се в землището на с. Долно Белотинци, община Монтана. За да отмени процесната заповед, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предвидената форма, тъй като не съдържа задължителен реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - фактически основания за издаването му и липсват мотиви по какви причини административният орган приема наличието на явна фактическа грешка в КК на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 и чл. 53б от ЗКИР, в какво се изразява тя и кое налага нейното отстраняване. Като се позовава на неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че с процесния акт се заличават обекти, нанасят се нови обекти в КККР и се променят граници на съществуващи обекти в КККР. Това обстоятелство само по себе си, води на извода за липса на "явна фактическа грешка" по смисъла на ЗКИР. Приел е, че промяната в имотните граници на ПИ и произтичащата от това промяна в данните за площта, каквото безспорно в конкретната хипотеза е налице, по отношение имота собственост на жалбоподателя, винаги е свързано с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР /изменение при установени непълноти или грешки/ и при спазване на специалната административно-производствена процедура по чл. 54 от ЗКИР. Достига до извод за наличие на спор за материално право, който подлежи на разрешаване по общия исков ред. Така постановеното решение е правилно. Настоящият касационен състав споделя напълно фактическите установявания и правните изводи, изведени в обжалваното съдебно решение. В случая в административния акт не са изложени каквито и да са фактически обстоятелства, въз основа на които е извършено одобреното изменение на кадастралната карта /КК/ и кадастралните регистри /КР/. В процесната заповед, е посочено правното основание за нейното издаване, а именно чл.54, ал.4 във вр. чл.54, ал.1 и чл. 51, ал.1, т.2 от ЗКИР, а по отношение фактическото такова се сочи единствено, че производството е във връзка със заявление вх. 01-213731 от 16.04.2024 г. от Ц. К. Ц. и удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР 25-105222-16.04.2024г. издадено от СГКК гр. Монтана, засягащо поземлените имоти съгласно скица проект 15-516136-21.05.2024 г., състоящо се в отстраняване на ЯФГ коригиране на контурите на поземлени имоти посочени конкретно, заличаване на ПИ и нанасяне но ПИ с проектни идентификатори. Липсват каквито и да било мотиви въз основа на какви доказателства органът приема, че е налице именно основанието по чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР за изменение на КК и КР. Такива не могат да се извлекат и от документите по административната преписка. Законосъобразен в този смисъл е изводът на съда, че липсата на мотиви в оспорената заповед и непосочването на фактически основания за издаването ѝ прави невъзможна преценката коя от двете хипотези по § 1, т. 9 ДР от ЗКИР е налице наложително изменение на КК и КР поради несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1 или поради несъответствие в границите на съществуващите на терена трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия. Административния орган е длъжен да посочи в заповедта си, кое от двете основания, допускащи изменение на КККР е установил за налично, защото именно то е материалноправната предпоставка за издаването ѝ, въз основа на която съдът проверява нейната законосъобразност. Недопустимо е мотивите на органа да се допълват или заместват от заключението на съдебно-техническата експертиза. Изписването само на приложените текстове от закона не санират този пропуск. Липсата на мотиви за издаването на индивидуалния административен акт, винаги е от категорията на съществените процесуални нарушения, водещи до отмяната му. Видно от назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза е, че се касае за изменение на КК на землище с. Долно Белотинци, общ. Монтана, касаещо промяна на граници на поземлени имоти в масив 915, където се намира бивш стопански двор. Одобреното със заповедта изменение касае 18 броя имоти, като от тях два са земеделска територия ниви с идентификатори 03736.915.220 и 03736.915.154, а останалите са урбанизирана територия за стопански двор. Вещото лице е установило, че при очертаване на границите на спорните имоти, както са предадени от ОСЗ към СГКК гр. Монтана, преди оспореното изменение, има разминаване само в пътя пред всички имоти, а границите на самите поземлени имоти съвпадат. Установено е, че местоположението в КК на всички имоти без пътя пред имот с идентификатор 03736.915.220 е еднакво. В случая при прехвърлянето на данните от КВС в АГКК съдържаща данните за с. Долно Белотинци, общ. Монтана, поземлените имоти за които е издадена процесната заповед са запазили своето местоположение. През 2019 г. е извършвана промяна в КК за пътя който се намира на запад от имот с идентификатор 03736.915.220 и е с идентификатор 03736.915.229. Посочено е, че правото на собственост на страните е формирано на база скица от КВС на землището на с.Долно Белотинци, към датата на всяка сделка. С оспорената заповед изменението засяга 17 броя ПИ и 1 бр. който е вътрешен път, като 15 бр. ПИ запазват площта си и 3 ПИ променят площта си. По отношение на имота собственост на П. М. П. с идентификатор 03736.915.220 в КК с площ от 8755 кв.м., след изменението на пътя в западната му страна през 2019 г. се намаля, а с оспорената в тази част заповед се намалява на 5302 кв.м. Посочено е, че не е възможно грешка само в една кадастрална точка, да доведе до посоченото в заповедта изменение, свързано с коригиране на контури на 18 поземлени имота, заличаване на един ПИ и нанасяне на нови имоти. Посочено е и, че неправилното нанасяне на ПИ се налага от несъответствие на местоположението на бившия стопански двор на място и местоположението му по планове на терена, тъй като няма въвод във владение, изразяващ се в трасиране на място на границите към момента на изготвяне на партидите на ПИ в ОСЗ. В тази връзка обоснован се явява и правния извод на административния съд, че промяната в имотните граници на поземлените имоти и произтичащата от това промяна в данните за площта, каквото безспорно в конкретната хипотеза е доказано, че е налице по отношение на ПИ с идентификатор 03736.915.220, винаги е свързано с изменение на основни кадастрални данни, което може да се извърши само на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР /изменение при установени непълноти или грешки/ и при спазване на специалната административно-производствена процедура по чл. 54 от ЗКИР. Правилно съдът приема, че не е налице твърдяното от административния орган несъответствие и не е налице явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР във връзка с чл. 53б, ал. 1 от ЗКИР, тъй като с процесния акт се заличават обекти, нанасят се нови обекти в КККР и се променят граници на съществуващи обекти в КККР. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че така разпореденото с обжалваната заповед сочи на допусната при одобряването на кадастралната карта и регистър "грешка и непълнота" по смисъла на чл. 51, ал.1, т.З от ЗКИР и сочи на правното основание на чл. 54 от ЗКИР, като в случая от изложените в първоинстанционната жалба и отговора твърдения и приложените към същата доказателства, е видно, че е налице спор за материално право. Установяването на самостоятелни права върху целия или част от засегнатите поземлени имоти, както и оспорването на правата на вписаните собственици по отношение на целия или част от същия имот може да се осъществи по общия исков ред, но не и в процедурата по отстраняване на явна фактическа грешка. С оглед горното, процесната заповед, с която е одобрено исканото изменение е незаконосъобразна и същата правилно е отменена от административния съд. Обжалваното решението, като правилно и постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника П. М. П., своевременно поисканите и доказани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 /хиляда/ лева, съобразно представен Договор за правна защита и съдействие 61794 от 01.10.2025г. На ответника Ц. К. Ц. не се дължат поисканите разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение, тъй като изходът от спора не е благоприятен за него, а и същите остават недоказани като реално извършени /в договора за правна помощ, не е отразена уговорена сума и заплащането й/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,