Решение № 52 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 63/2009 г.

Решение № 52 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 63/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева Производство по чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Б. Д. " Е. срещу въззивно решение от 09.05.2008 г. по гр. д. № 2667/2007 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 29.05.2007 г. по гр. д. № 12700/2006 г. на Софийски районен съд, 48 състав, с което е признато за установено по реда на чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) във вр. с чл. 26, ал. 2 ЗЗД, че сключеният на 06.10.2003 г. между М. И. М. и И. П. М. от една страна и "Б. Д. " Е. договор за поръчителство е нищожен поради невъзможен предмет. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и на съществени процесуални нарушения - основания за отмяната му като неправилно по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответниците по касация М. И. М. и Ц. Г. Т. изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. С определение № 546 от 18.08.2009 г. настоящият състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по съображения за наличието на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса следва ли страните по договор за поръчителство да посочат размера на обезпечения дълг, която обезпечението е поето преди сключване на главна сделка. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид изложените от касатора доводи във връзка с наведените оплаквания и провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 290 и сл. ГПК приема следното: За да постанови обжалваното решение по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД въззивният съд е приел за доказано, съобразно въведената с чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.) доказателствена тежест, отсъствието на валидно възникнало към релевантния за сключване на процесния договор за поръчителство момент, главно задължение, произтичащо от договор за кредит с кредитополучател Н. П. Б., което да бъде гарантирано от страна на ищците, като поръчители. Позовавайки се на правната характеристика и същност на договора за поръчителство Софийски градски съд е счел, че доколкото не съществува изрично законово ограничение върху задълженията, които могат да бъдат обезпечени с поръчителство, то договор за поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД за бъдещ дълг е действителен, но в тежест на ответника е да установи в процеса, че между него, като кредитор и ищците е постигнато изрично съгласие именно за гарантиране на задължение от този вид и то към момента на сключване на процесната сделка, каквито доказателства според съжденията на въззивния съд липсват по делото. Поради това, доколкото поръчителство е функционално обусловено от съществуващо и действително главно задължение, каквото по делото не е установено да е налице към момента на постигане съгласие между ответното АД "Б. Д. "- ЦУ и поелите да отговарят за чуждо задължение ищци, то въззивният съд е счел за осъществени елементите от фактическия състав на чл. 26, ал. 2 ЗЗД в хипотезата на невъзможен предмет и е прогласил нищожността на сключения договор за поръчителство. Решението е правилно. Въз основа на обстоен и задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал Софийски градски съд е изградил законосъобразен и обоснован краен правен извод, че поради отсъствие на съществуващ към момента на сключване на процесния договор за поръчителство с ищците главен дълг, въз основа на който да бъде определен предметът и обемът на отговорност на поръчителите, то сделката е нищожна поради невъзможен предмет- арг. от чл. 26, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 138 ЗЗД. Следва да бъдат споделени като основани на закона съжденията на решаващия съд, че при липсата на данни относно индивидуализиращите поне в степен на достатъчна определяемост главния дълг, параметри, то сключеният договор за поръчителство, с който ищците са поели задължение да отговарят за същия вместо длъжника е с невъзможен предмет - по арг. от чл. 139 ЗЗД. Поради изложеното, настоящият съдебен състав счита, че на поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос, обусловил допускане на касационното обжалване на осн. чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде даден следния отговор: При отсъствие на въведено от законодателя ограничение върху задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителите обезпечават, следва да са изрично посочени в сключената между последните и кредитора сделка, които при паричен дълг са неговият размер. Неоснователно е и оплакването за допуснато нарушение на процесуалния закон. Същото е бланкетно въведено, без да визира нито конкретни нарушения на въззивния съд, нито доказателства, останали необсъдени в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, поради което не следва да бъде подробно обсъждано. При така приетия отговор на поставения в определението по чл. 288 ГПК въпрос, съдът намира, че постановеното от въззивния съд решение не страда от инвокираните в касационните жалби пороци и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение