Решение № 15863 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7425/2010 г.

Решение № 15863 от 22.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7425/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на дирекция ОУИ гр. София при ЦУ на НАП срещу решението от 30.03.2010 г. по адм. д. № 5471/2009 г. на Административен съд - София, 16 състав, с което по жалба на "Ятис груп" ЕООД, гр. Перник, е отменен обжалваният РА, потвърден частично с Решение № 882/03.07.2009 г. на директор на дирекция ОУИ гр. София, в частта относно доначисления ДДС в общ размер на 20 323.07 лв. за данъчните периоди 01.01.2007 г. - 31.01.2007 г., 01.02.2007 г. - 28.02.2007 г., 01.03.2007 г. - 31.03.2007 г. и 01.04.2007 г. - 30.04.2007 г. на основание чл. 86 във връзка с чл. 151, ал. 3 от ЗДДС, и Дирекцията е осъдена да заплати на дружеството 3312 лв. разноски. В жалбата се поддържа материална незаконосъобразност и необоснованост на решението. По съображенията в жалбата, касаторът моли да се отмени решението с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ятис груп" ЕООД, гр. Перник, чрез пълномощника адв. Златарев, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно да се остави в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от ВАП намира жалбата за неоснователна по съображения, изразени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. С решението си Административен съд София град е изменил ревизионен акт № 14080037/30.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Перник, потвърден с решение № 882/03.07.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, относно определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01 - м. 06 на 2007 г., посочени подробно в диспозитива на решението, като е отхвърлил жалбата на "Ятис груп" - ЕООД в останалата й част като неоснователна. С решението съдът е осъдил Дирекция "ОУИ" - гр. София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 3 312 лв. В отхвърлителната му част, както и в отменителната му част относно непризнато право на данъчен кредит общо в размер на 6 839,62 лв. за данъчни периоди м. 02. - м. 06 2007 г. като необжалвано - чл. 296, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК - решението на административният съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. Касационната проверка обхваща правилността на решението в частта му, в която РА е относно доначислен ДДС в общ размер на 20 323,07 лв. представляващ разликата между ползвания за покупка/вноса на автомобили данъчен кредит и начисления ДДС при продажбата на същите автомобили за данъчни периоди м. 01. - м. 04. на 2007 г. Административният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на органа по приходите по отделни данъчни периоди, основанията за определяне на допълнителни задължения по ЗДДС, респективно за непризнаване на право на данъчен кредит. След това съдът е описал подробно и събраните по делото доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. Прието е, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 119 от ДОПК кодекс форма и в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушение. Административният съд е приел, че РА е материално незаконосъобразен в частта му относно доначислен ДДС в общ размер на 20 323,07 лв., представляващ разликата между ползвания за покупка/вноса на автомобили данъчен кредит и начисления ДДС при продажбата на същите автомобили за данъчни периоди м. 01. - м. 04. на 2007 г., както и в частта му относно непризнаване на право на данъчен кредит на основание чл. 147, ал. 5 от ЗДДС в общ размер на 6 839,62 лв. за данъчни периоди м. 02. - м. 06. на 2007 г. По отношение на доначисления ДДС първоинстанционният съд е приел за основателно възражението на жалбоподателя /сега ответник по касация/ относно неприложението на чл. 151, ал. 1 от ЗДДС по отношение на закупени преди 01.01.2007 г. автомобили. В тази насока е направен много подробен анализ на разпоредбите на ЗДДС, регламентиращи режима на ДДС при продажби на стоки втора употреба. Направен е краен извод, че след като правото на данъчен кредит се упражнява по общите правила на закона, то определянето на данъчната основа при последващата доставка отново следва да се приложат общите правила - в случая тези на чл. 26 от ЗДДС, доколкото в чл. 27 няма изрично посочване на процесните доставки, като по този начин ще бъде спазен механизма на прилагане на данък добавена стойност като косвен, многофазен и некумулативен данък. Решението на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно в обжалваната му отменителна част. Основното оплакване на касатора против обжалваната отменителна част от решението е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че от страна на първоинстанционния съд е дадено неправилно тълкуване на материалноправната разпоредба на чл. 151 от ЗДДС, като е игнориран напълно сравнителноправния метод на тълкуване, като не се държи сметка за връзката между по-късно влезли в сила правни разпоредби и въздействието им върху юридически факти, които са се проявили при действието на стария закон. Посочва се още, че съдът не е съобразил допълнителните критерии за определяне на точното съдържание на разпоредбата и приложното й поле, както и съобразяването й с целта на закона - нов и стар. Направените оплаквания са неоснователни. По тази част от делото няма спор от фактическа страна, а спорът се свежда до това по кой ред следва да бъдат обложени автомобилите, които дружеството е придобило преди 01.01.2007 г., а продало след тази дата. Според органът по приходите следва да се приложи редът, регламентиран в чл. 151, ал. 3 във вр. с чл. 86 от ЗДДС, при който данъчната основа се определя по реда на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС и не може да бъде по-ниска от стойността на придобиване, а според задълженото лице следва да бъде приложен общия ред по ЗДДС, при който данъчната основа се определя по правилата на чл. 26 от ЗДДС. В тази насока в обжалваното решение са изложени пространни мотиви, като даденият отговор на спорния въпрос от страна на административния съд е правилен и обоснован и се споделя напълно от настоящата касационна инстанция. Разпоредбата на чл. 151, ал. 1 от ЗДДС дава възможност на т. н. "дилър" да прилага общия ред за облагане по закона, като според алинея трета данъчната основа се определя по реда на чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС и не може да е по-ниска от данъчната основа при придобиването на стоката или от данъчната основа при внос. Въпросната разпоредба обаче е неприложима в случая, тъй като леките автомобили са закупени преди влизането в сила на новия ЗДДС - 01.01.2007 г., по отношение на тях задълженото лице няма качеството на "дилър" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС, тъй като нормите на чл. 143 и сл. от ЗДДС нямат обратно действие и не намират приложение за стоки, които са придобити по време на отменения ЗДДС. За тези стоки не намират приложение разпоредбите на чл. 143 и сл. от ЗДДС, в това число и нормата на чл. 151, ал. 1 и 3 от ЗДДС. Поради това при извършените продажби на тези автомобили след 01.01.2007 г. данъчната основа правилно е определена по общия ред, посочен в чл. 26 от ЗДДС и нормата на чл. 27 от закона не намира приложение. В този смисъл в съдебната практика са решения № 5294 от 22.04.2009 г. по адм. д. № 15650/08 г. и № 3568 от 17.03.2009 г. по адм. д. № 10823/08 г. на ВАС. Първото от цитираните решения на ВАС в касационната жалба - № 1572 от 05.02.2009 г. по адм. д. № 11756/08 г. като краен резултат на практика е в изложения по-горе смисъл, а другото решение № 598 от 14.01.2009 г. по адм. д. № 9795/08 г. не се споделя от настоящия състав. Предвид изложеното следва да бъде прието, че решението на административен съд-София град в обжалваната му отменителна част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса Дирекция "ОУИ" - гр. София следва да бъде осъдена да заплати на ответното по касация дружество "Ятис груп"-ЕООД разноски по делото в размер на 2 800 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо А отделение,