Решение № 10974 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7173/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС срещу Решение 16407 от 14.05.2025 г., постановено по адм. д. 2145/2025 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорен е и изводът на съда за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви в административния акт по отношение на личното положение на малолетното дете, както и относно възможността да бъде предоставена закрила в страната по произход на кандидатката, която е преживяла насилие и е разделена със съпруга си. Твърди се, че административният орган е изложил мотиви във връзка с всички правно значими факти и обстоятелства и е формирал законосъобразен извод, че спрямо кандидатите не са налице предпоставките за предоставяне на международна закрила. В съдебно заседание касаторът, чрез юрк. Хичовски, моли за отмяна на съдебното решение и за отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт. Ответникът - Р. А., действаща лично и в качеството й на законен представител на И. И. М., чрез адв. Илиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: С подадената пред първоинстанционния съд жалба е оспорено Решение 1065/28.01.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Р. А. и на малолетното й дете И. И. М.. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и при спазване на предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда, в административния акт не са изложени мотиви относно възможността да бъде предоставена закрила в страната по произход на чуждата гражданка, която е преживяла насилие и е разделена със съпруга си, както и по отношение личното положение на малолетното дете. Решението е недопустимо. Според обстоятелствената част и диспозитива на обжалваното съдебно решение, АССГ е осъществил съдебен контрол за законосъобразност и е постановил отмяна на Решение 13488 от 27.12.2024 г. на председателя на ДАБ. Видно обаче от жалбата, подадена от Р. А., действаща лично и в качеството й на законен представител на И. И. М., по която е образувано адм. д. 2145/2025 г. по описа на АССГ, оспорено е Решение 1065/28.01.2025 г. на председателя на ДАБ. Именно този административен акт е представен и с преписката по делото. Съдът обаче не е разгледал и не се е произнесъл по законосъобразността на оспорения акт, който съобразно чл. 168, ал. 1 АПК е предмет на проверка по делото. Следователно, като е постановил отмяна на Решение 13488 от 27.12.2024 г. на председателя на ДАБ, АССГ се е произнесъл по незаявен с оспорването предмет на проверка, което обуславя недопустимост на обжалвания съдебен акт. Единствено за пълнота на мотивите следва да се посочи, че посоченият порок на решението не може да бъде саниран по реда за поправка на очевидна фактическа грешка. Съгласно чл. 175, ал. 1 АПК очевидна фактическа грешка е несъответствието между формираната воля на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението дължащо се на писмени грешки, грешки в пресмятанията или други очевидни неточности. Видно от мотивите и диспозитива на обжалваното решение, съдът е формирал несъмнена воля и се е произнесъл по незаявен предмет на спора Решение 13488 от 27.12.2024 г. на председателя на ДАБ, което не е оспорено от жалбоподателя по делото. Доколкото в съдебния акт изцяло липсва изразена воля от съда по отношение на заявения с жалбата предмет на проверка, не може да се приеме, че е налице несъответствие между формираната воля на съда и нейното външно изразяване. По гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,