Решение № 1011 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2014 г.
ВАСV отделение28.01.2015 г.докладчик Виолета Главинова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ оспорването по подадена жалба на Виктор Паскалев Паскалев срещу заповед рег. № К-4449/22.05.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 9, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител в МВР и е прекратено служебното му правоотношение. ОСЪЖДА Виктор Паскалев Паскалев, с адрес в гр. Несебър, ул. "Еделвайс" № 8 да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му и получаването на препис от съдебния акт.
Мотиви
Решение № 1011 от 28.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9589/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР - отм. с § 4 на ПЗР на ЗМВР - ДВ, бр. 53 от 27 юни 2014 г. и цитиран надолу) във вр. с чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Виктор Паскалев Паскалев, жив. в гр. Несебър, чрез процесуалния си представител, срещу заповед рег. № К-4449/22.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 9, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител в МВР и е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на оспорената заповед като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и издадена при нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че заповедта не е издадена в изискуемата форма, налице са нарушения на административнопроизводствените правила досежно проведеното дисциплинарно производство; сочи се, че фактическата обстановка не отговаря на обективната действителност. Иска се отмяна на заповедта. Претендират се разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи - чрез процесуален представител в писмени бележки и в хода на устните състезания оспорва жалбата като неоснователна. Иска се отхвърляне на оспорването. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя размер на разноските. Съдът, след като прецени събраните релевантни по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С атакуваната в настоящото производство заповед рег. № К-4449/22.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи за извършено нарушение на служебната дисциплина и на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 9, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Инспектор Виктор Паскалев Паскалев е разследващ полицай в РУ в ОДМВР към отдел "Досъдебно производство" при ОД на МВР - Бургас, категория Г - II степен. В обжалваната заповед се излагат мотиви за извършване на нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за периода от 27.06.2012 г. до 25.10.2012 г., инспектор Паскалев, в качеството си на разследващ полицай в РУ в ОДМВР, с месторабота в Районно управление "Полиция" - Несебър е проявил бездействие, като не е провел разследване в предвидените процесуални срокове по 11 (единадесет) възложени му за разследване досъдебни производства с индивидуализирани номера и с това е причинил значителни вреди на юридически лица и граждани и е облагодетелствал извършителите на престъпления, превишил е правомощията си, като е отчел производствата за приключени и изпратени в Районна прокуратура град Несебър, изготвил е официални удостоверителни документи - СИП (съобщение за извършено престъпление) и СППДП (съобщение за приключване на проверка по заявителски материал, разследване по досъдебно производство), в които е отразил невярна информация, без да са изпращани уведомителни писма и досъдебните производства в прокуратурата, с които действия виновно не е изпълнил длъжностните си задължения, съгласно типовата длъжностна характеристика рег. № К-21309/28.11.2010 г., утвърдена с МЗ рег. № 1з-2839/28.11.2010 г. - да провежда разследване по дела за престъпления от общ характер по реда на НПК в предвидените процесуални срокове - деяния, съставляващи тежки нарушения на служебната дисциплина, за които следва да се наложи дисциплинарно наказание "уволнение". В заповедта е изложено, че установеното е следствие от проведено дисциплинарно производство - становище № 11926/15.04.2014 г. и обобщена справка peг. № 10397/1.04.2014 г. по описа на ОДМВР - Бургас. Наказанието е наложено след оценка на събраните и приети писмени обяснения и възражения на служителя. Заповедта е връчена на Паскалев на 28.05.2014 г. От доказателствата, които се съдържат в представената по делото административна преписка се установява, че повод за образуване на дисциплинарното производство е докладна записка с рег. № 2293/23.01.2014 г. от директора на ОДМВР - Бургас до министъра на вътрешните работи, отправено е предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу служителя за извършени тежки нарушения на конкретната дисциплина (така както са посочени в крайния административен акт) и е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Със заповед № 1267/6.02.2014 г. министърът е образувал дисциплинарно производство срещу служителя по реда на чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и е определен съставът на дисциплинарно-разследващия орган. Служителят се е запознал със съдържанието на заповедта срещу подпис на 14.02.2014 г. и е изразил становище по нея на 21.02.2014 г. по д. рег. № 1777/21.02.2014 г. С последваща заповед № К-3259/4.04.2014 г. министърът е удължил срока за дисциплинарното разследване на служителя до 17.04.2014 г. Като мотиви са посочени временно възпрепятстване на председателя на комисията за дисциплинарното разследване на основание чл. 244, ал. 2, вр. с ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР - отм., ДВ, бр. 60 от 22 юли 2014 г. и цитиран надолу). С изготвена обобщена справка с рег. № 1.04.2014 г., с която дисциплинарно-наказващият орган се е запознал срещу подпис, дисциплинарно-разследващата комисия е изразила становище на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и да се прекрати служебното му правоотношение. С изготвена покана с рег. № 11528/11.04.2014 г. служителят е поканен официално, на основание чл. 243, ал. 3 и ал. 5 от ППЗМВР да се запознае със съдържанието на обобщената справка. Служителят се е запознал срещу подпис със съдържанието на обобщената справка на 14.04.2014 г. Посочил е саморъчно, че няма да представи възражения в 24-часов срок. С протокол с рег. № 11798/15.04.2014 г. дисциплинарният орган е констатирал, че след запознаване на служителя с обобщената справка и материалите от проведеното дисциплинарно разследване, в предвидения срок по реда на чл. 243, ал. 4 от ППЗМВР същият не се е възползвал от правото си да подаде допълнителни писмени обяснения или възражения. След приключване на дисциплинарното производство е издадена оспорената заповед рег. № К-4449/22.05.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Жалбата, предмет на настоящото производство, е подадена в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен 14-дневен срок от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, и същата е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. При извършената служебна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията, посочени в чл. 146 от АПК, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентния към датата на постановяването орган - министърът на вътрешните работи, в рамките на предоставената му компетентност с чл. 228, т. 1 от ЗМВР за служителите от категория "Г", каквато притежава жалбоподателят. Заповедта е издадена в изискуемата форма. Съгласно изискването на специалния закон и чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Основанието за ангажиране на дисциплинарна отговорност и наложеното дисциплинарно наказване спрямо служителя е за проявено бездействие, като служителят не е провел разследване в предвидените процесуални срокове по 11 възложени му за разследване досъдебни производства с индивидуализирани номера и с тава е причинил значителни вреди на юридически лица и граждани и е облагодетелствал извършителите на престъпления, превишил е правомощията си като е отчел производствата за приключени и изпратени в Районна прокуратура град Несебър, изготвил е официални удостоверителни документи - СИП и СППДП, в които е отразил невярна информация, без да са изпращани уведомителни писма и досъдебните производства в прокуратурата, с които действия виновно не е изпълнил длъжностните си задължения, съгласно типовата длъжностна характеристика. В оспорената заповед дисциплинарно-наказващият орган се е позовал на обобщената справка рег. № 1.04.2014 г. и изложените в нея фактически и правни основания за издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя. Следователно заповедта се явява мотивирана. По делото са приобщени и заверени копия от материалите по образуваните от служителя Паскалев досъдебни производства - протоколите от извършени процесуално-следствени действия, албуми, постановления и докладни записки. Заповедта е издадена при спазени административно-производствени правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на министъра на вътрешните работи и е определен състав на дисциплинарно-разследващия орган, съгл. чл. 230, ал. 1 и ал. 2 на ЗМВР. Служителят е запознат със съдържанието на заповедите за образуване на дисциплинарно производство, удължаване на срока му, обобщената справка и крайния акт, видно от положените подписи, като му е дадена възможност да изрази становище. Заповедта е издадена в срока по чл. 225 от ЗМВР, който указва, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Обобщената справка, индивидуализираща извършеното деяние и неговия извършител, е изготвена на 1.04.2014 г., а обжалваната заповед е издадена на 22.05.2014 г., следователно е спазен двумесечният преклузивен срок за издаването й, а извършването на нарушенията попада в рамките на едногодишния срок. Следователно са били налице двете кумулативни предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание в срок. Заповедта е съответна на материалните разпоредби. В заповед № К-4449/22.05.2014 г. се сочи, че наказанието се налага за неизпълнение на длъжностни задължения, съгласно типова длъжностна характеристика рег. № К-21309/28.11.2010 г. - провеждане на разследване по дела за престъпление от общ характер по реда на НПК в нормативно предвидените срокове, деяния съставляващи тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла 224, ал. 2, т. 1 и т. 2, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 9 от ЗМВР. Бездействията на жалбоподателя по изброените досъдебни производства са довели до неспазване на сроковете за разследване и до неоправданото им забавяне. Така посочени като нарушени, разпоредбите кореспондират с доказателствата по делото. С оглед съвкупната преценка на доказателствата по делото и изложеното в оспорения административен акт, настоящата инстанция намира, че оспорената заповед е съответна и на целта на закона. Предвид всичко изложено, съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган при спазване на установената в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР форма, при спазени материалноправни разпоредби и издадена в съответствие с административнопроизводствените правила, съответна е с целта на закона. Предвид изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 400 (четиристотин) лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 246, ал. 1 ППЗМВР