Решение № 3435 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7887/2012 г.

Решение № 3435 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7887/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Абдулрахман Тахер Салем, гражданин на Сомалия, е подал касационна жалба срещу решение № 2085 от 19.04.2012 г. по адм. дело № 1917/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 108/9.02.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците за отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост и е поискано да бъде отменено. Председателят на Държавната агенция за бежанците e поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с молба № Ж-1732 от 29.12.2010 г., подадена чрез Дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи до Държавната агенция за бежанците, Абдулрахман Тахер Салем, гражданин на Сомалия, поискал да му бъде предоставен статут, по причина, че животът му е в опасност. Желанието му за закрила е било потвърдено и с молба вх. № 567 от 4.04.2011 г., подадена до Държавната агенция за бежанците. С чужденеца били проведени няколко интервюта с цел изясняване на бежанската му история. Със становище № УП-4871 от 8.06.2011 г. интервюиращият орган направил предложение до председателя на Държавната агенция за бежанците да се постанови отказ за предоставянето на закрила, тъй като не са установени предпоставките по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. С решение № 108 от 9.02.2012 г. председателят на Държавната агенция за бежанците отказал предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на Абдулрахман Тахер Салем. От правна страна съдът приел, че отказът е законосъобразен поради отсъствието на основанията за предоставяне на статут по чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. При провеждането на интервю оспорващият отрекъл да е бил преследван от официалните власти в родината му или да му е оказван натиск по причини на етническата му принадлежност, раса, религия или принадлежност към определена социална група. Съдът посочил, че за предоставяне на статут на бежанец не е достатъчно търсещият закрила да се позове на общата ситуация в страната, както и на съществуването на множество враждуващи групировки, ако не се установяват факти за преследване, което да поражда у него основателен страх. Кандидатът за закрила е заявил, че е имал проблеми с членове на бунтовническата групировка "Ал Шабаб", които се опитвали насилствено да го привлекат към тях. От страх той се съгласил и прекарал една седмица в лагер за обучение. После, под предлог, че иска да види семейството си, напуснал лагера. След като се видял с близките си, отишъл на село и се установил в семейна къща на 800 км от Могадишу, където живял необезпокояван в продължение на една година. След като се върнал в Могадишу, терористите го обвинили, че нарушил обещанието си и го арестували за три дни. Впоследствие Абдулрахман Тахер Салем взел решение да напусне Сомалия и заминал за град с пристанище, където работил три месеца, изчаквайки да получи пари за път от съпругата си. След това останал още 6 месеца преди да замине от страната. Тези факти сочели, че за чужденеца има алтернатива на територията на Сомалия, още повече, че в страната са останали да живеят членовете на неговото семейство - съпругата и детето му, както и майка му, тримата му братя и сестра му. Според заключението на първоинстанционния съд, жалбоподателят не е бил принуден да напусне страната по произход или да остане извън нея поради тежки посегателства срещу личността му, поради което подадената жалба срещу решението на председателя на Държавната агенция за бежанците била отхвърлена. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението не са били допуснати нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Първоинстанционният съд е постановил решението въз основа на събраните по делото доказателства, които е преценил по вътрешно убеждение. Неоснователно се поддържа, че не са били преценени всички факти в бежанската история. Съдът е анализирал подробно обстоятелствата, които характеризират бежанската история на чужденеца, и е направил обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Административният съд правилно е преценил, че в преписката няма данни за реално съществуваща заплаха по отношение на основните права на чужденеца поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради негово политическо мнение и/или убеждение, които да обосновават предоставянето на статут на бежанец. Отказът му да участва във въоръжено формирование реално не е довел до сериозни последици за него. При положение, че той е живял необезпокояван в два различни района на Сомалия, както и че повече от година преди да напусне страната не е бил обект на заплаха, не може да се приеме, че страхът му от преследване е основателен. Съдът е спазил материалния закон и при преценката на административния акт в частта, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут, тъй като не било установено чужденецът да е бил обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето в качеството му на гражданско лице в резултат на вътрешен въоръжен конфликт, с който държавата и нейните институции не са в състояние да се справят (чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ). В бежанската история на жалбоподателя липсват факти, от които да се изведе съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната по произход, както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, както е съобразил административният съд. Съдът е изложил мотиви и относно доводите на жалбоподателя за прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, в контекста на тълкуването на разпоредбата, дадено в решението по дело № С-465/2007 на Съда на Европейския съюз. Според съдебното решение, заплахите срещу живота или личността на цивилно лице следва да бъдат разглеждани в по-широк план при една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". В представената пред касационната инстанция справка № 01-5183 от 3.10.2012 г. на Дирекция "Международна дейност и европейски бежански фонд" в Държавната агенция за бежанците е посочено, че в Сомалия се увеличава броят на нападенията на ислямистки екстремисти срещу длъжностни лица в района на Пунтленд. Съобщава се за малки въоръжени конфликти в резултат на спорове между групировки, както и за стълкновения между войски на преходното федерално правителство, съюзническите войски и силите на Африканската съюзническа мисия, от една страна, и антиправителствените сили, терористичните групировки и екстремистки елементи, от друга страна, които са засегнали хиляди цивилни граждани в Могадишу. През 2010 г. силите на преходното федерално правителство и силите на Африканската съюзническа мисия увеличават контролираната територия в Могадишу до 60 %, а през август 2011 г. преходното федерално правителство на Сомалия успява да изтласка опозиционната групировка " Ал Шабаб" от Могадишу и изцяло овладява столицата. Извън столицата правителствените войски контролират основните пътища, които свързват пристанището и автогарата. Групировката "Ал Шабиб" е установила контрол над по-голямата част от южна Сомалия. При тези сведения за актуалната ситуация в страната следва да се приеме, че на територията на района, в който е живял молителят и в който сега живее неговото семейство, не е налице вътрешен въоръжен конфликт, който се характеризира с безогледно насилие, така че връщането на лицето в страната да стане причина за излагането на живота и личността му на реална опасност от тежки посегателства. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че административният съд не е взел предвид представените по делото Насоки на Върховния комисарят на Организацията на обединените нации за бежанците за определяне на съответствие на критериите за бежански статут при оценка на нуждите от международна закрила на търсещи убежище от Сомалия. Съдът е обсъдил този документ и е посочил, че кандидатът не попада в групите лица, за които е налице голям риск от преследване. Поради това касационната инстанция приема, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд,