Решение № 3645 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11836/2008 г.

Решение № 3645 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11836/2008 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 185 - чл. 196 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Асоциация на производителите на екологична енергия със седалище гр. Варна, представлявана от председателя Велизар Киряков, срещу Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, издадена от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, обнародвана в Държавен вестник бр. 74 от 24 Август 2004 г., изм. ДВ. бр. 27 от 29 Март 2005 г., изм. ДВ. бр. 25 от 5 Март 2008 г. (Наредбата) в частта досежно разпоредбите на чл. 2, ал. 5, чл. 50, ал. 1, чл. 54, ал. 4, чл. 60, ал. 1 и 4, чл. 61, ал. 2, чл. 72, т. 2, чл. 73, ал. 1, т. 3, чл. 74, ал. 2, 4, 6, 8 и 9 и чл. 75, ал. 1, в редакцията към последното й изменение. В хода на процеса по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК към оспорването са се присъединили "Уърлуинд " ЕООД гр. Варна, представлявано от управителя Велизар Киряков, чрез адв. Спасов, "Борко" ЕООД/впоследствие оттеглено и в тази част производството е прекратено/ и Съюз на производителите на екологична енергия - юг, със седалище гр. Благоевград, представляван от Ал. Балакчиев, чрез юрк. Нейкова. С жалбите-първите две-напълно идентични, а последната-поддържаща доводите им по принцип, са релевирани доводи за незаконосъобразност на оспорените разпоредби предвид допуснато съществено нарушение на процесуалните правила поради неспазени изисквания на чл. 26 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ и нарушение на материалния закон с твърдения за несъобразяване на оспорените разпоредби с нормативни текстове от по-висок порядък, а именно на текстовете на делегиращата норма на чл. 116, ал. 7, както и на 87, ал. 3, чл. 90 и чл. 122, ал. 3 от Закона за енергетиката / Обн. ДВ. бр. 107 от 9 Декември 2003 г., с многократни изменения, в редакцията му към ДВ. бр. 59 от 20 Юли 2007 г./и на чл. 14, ал. 1, чл. 13, ал. 2, чл. 15, ал. 1 и 2 от Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата/обн. ДВ. бр. 49 от 19 Юни 2007 г., с многократни изменения, понастоящем отменен /ДВ. бр. 35 от 3 Май 2011 г./ Жалбоподателите искат отмяна на оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен акт като незаконосъобразни. В о. с. з на ВАС не се явяват, първите двама с писмени молби, подадени чрез адв. Спасов поддържат жалбите, претендират разноски. Ответникът - Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, правоприемник на Министъра на икономиката и енергетиката/ ДВ бр. 60 от 30.07.2009 г./чрез процесуалния си представител юрк. Маринкова и в писмено становище оспорва жалбите с доводи за недопустимост поради липса на правен интерес от обжалване, както и с подробни съображения за неоснователност на оспорването, с искане жалбите да бъдат отхвърлени. Встъпилите като страни наред с административния орган по реда на чл. 189, ал. 2 от АПК дружества"ЕВН България Електроразпределение" АД и "Е. ОН България Мрежи" АД, чрез процесуалните си представители излагат доводи за неоснователност на жалбите и молят те да бъдат отхвърлени. Представителят на Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за отмяна на оспорените разпоредби на нормативния акт по съображения, че Наредбата е издадена съгласно делегиращата норма на чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката, и след прецизно обсъждане на всяка оспорена норма намира, че няма основание да се счита, че с наредбата се регламентират условия и ред в противоречие с нормите на ЗЕ и ЗВАЕИБ, отм. с § 4 от ПЗР на ЗЕВИ. Предлага жалбите да бъдат отхвърлени. За да се произнесе по оспорването, Върховният административен съд, прие за установено следното: По допустимостта на жалбите: С разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от АПК са посочени предпоставките, при наличието на които се приема, че лицата имат право да оспорват подзаконов нормативен акт. Такова право имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им. Жалбоподателите са подчинени на нормите на оспорената наредба, видно от предмета им на дейност, посочен в удостоверенията за актуално правно състояние/л. 10, 85 и 104 от делото/, поради което възражението за недопустимост на жалбите поради липса на правен интерес от обжалване се преценява като неоснователно. В тази връзка настоящият състав съобрази задължителното за него Тълкувателно решение на Върховния административен съд № 2 от 12.02.2010 г., постановено от ОС на съдиите във Върховния административен съд по т. д. № 4/2009 г. Съдът съобрази и нормата на чл. 187, ал. 1 АПК за безсрочност на оспорването, и служебно провери, че е спазена и нормата на чл. 187ал. 2 АПК, тъй като предмет на обжалване по адм. д. № 9355/2004 г на 5 чл. с-в на ВАС са били норми, различни от оспорените, т. е. не е налице последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд намира, че са налице всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване и не са налице процесуални пречки за неговото реализиране, поради което жалбите са допустими. По основателността на жалбата: С жалбите са оспорени текстове на Наредба № 6 от 9 юни 2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, обнародвана в Държавен вестник бр. 74 от 24 Август 2004 г., впоследствие и в изпълнение на посоченото по-горе решение на ВАС изменена с ДВ бр. 27 от 29 Март 2005 г., която е подзаконов нормативен акт. Изменението, обективиращо по-голямата част от оспорените разпоредби, е обнародвано в ДВ бр. 25 от 5 Март 2008 г. Оспорената наредба е издадена от Министерството на енергетиката и енергийните ресурси, а относимото изменение-от министъра на икономиката и енергетиката, на основание законовата делегация на чл. 116, ал. 7от Закона за енергетиката, по силата на която министърът е оправомощен да определи условията и реда за присъединяване към съответната мрежа, за преустановяване на присъединяването или снабдяването с електрическа енергия и границата на собственост между електрическите съоръжения. Горното обосновава извод, че министърът е имал материалната компетентност съгласно чл. 76, ал. 1 предл. 2 АПК да издаде оспорения акт. Нормативният административен акт е валиден - издаден от компетентен орган при изрично предвидена законова делегация, в рамките на материалната му компетентност и в предписаната писмена форма, поради което възражението за надхвърляне, респ. за излизане" от нейните рамки е неоснователно. Не са допуснати нарушения, представляващи отменителни основания по чл. 146, т. 1 и т. 2 във връзка с чл. 196 от АПК. Доводите за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт са също неоснователни, предвид следното: Първата основна категория оплаквания в жалбата визират допуснати нарушения на административно- производствените правила. Видно от приетата по делото административна преписка, оспореното изменение на наредбата е прието по предложение за издаването му, наименовано "Доклад", изготвен на 11.01.2008 г. от ресория министър с посочени в него мотиви, макар и изложени пестеливо, и приет проект на изменение на Наредба № 6/2004 г., основан на проект, изготвен от работна група от експерти на Министерство на икономиката и енергетиката, съгласно приложени по делото две заповеди, ведно с представители на "НЕК" ЕАД и на електроразпределителните дружества. Видно от представените с молбата от 15.02.2012 г. на ответника писмени доказателства, освен посочените по-горе и изискани по указание на съда доказателства, ответникът е представил и становище по проекта за изменение с предложение и възражение по него. Налага се извод, че административният орган е спазил административнопроизводствените правила по издаването му и е изпълнил разписания в чл. 77 от АПК административнопроизводствен ред. Съдът съобрази и чл. 5, ал. 2 от Устройствен правилник на Министерството на икономиката и енергетиката, в сила от 01.10.2005 г. обн. ДВ. бр. 78 от 30 Септември 2005 г., с много изменения, в относимата редакция, съгласно който при осъществяване на дейността си министърът издава правилници, наредби, инструкции и заповеди Твърдяното в жалбите съществено нарушение на чл. 26 ЗНА не е налице. Тази норма предвижда, че изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност, а преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта следва да го публикува на интернет-страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Верно е, че в административната преписка по издаване на оспорената наредба не се съдържат данни за публикуване на проекта на интернет -страницата на министерството/писмото от 14.02.2008 г. на л. 254 визира публикуване на самата наредба/, както и че няма данни за спазване на посочения по-горе срок, които са нарушения на административнопроизводствените правила. Трайно обаче в практиката си ВАС приема, че нарушения от вида на допуснатите не са съществени, тъй като и без да са допуснати, резултатът би бил същия. ВАС неведнъж е посочвал, че тъй като няма легално определение на понятията "съществено" и "несъществено" нарушение, съдебната практика трайно приема, че нарушението е съществено само тогава, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на административния акт, когато - ако не беше допуснато - би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос, т. е. когато е могло да се стигне до други фактически или правни изводи, респ. до друго решение по същество./ Така напр. в решение № 11411 от 14.09.2011 г. по адм. д. № 6341/2011 г., 5 чл. с-в на ВАС./Това се отнася за индивидуалните административни актове, но с още по-голяма сила важи и за подзаконовите. Съдът служебно провери и за съществени нарушения по глава трета от ЗНА, регламентиращи нормите, относими към изработване на проекти за нормативни актове /чл. 26 - чл. 28 от ЗНА/, и такива не установи. Налага се извод, че административният орган е спазил и разписания в чл. 75 и следващите от АПК и чл. 7, ал. 2 от ЗНА административнопроизводствен ред. Другата група основни оплаквания се свеждат до твърдения за противоречие на оспорените текстове на наредбата с материалния закон. Разгледани по същество, те са неоснователни, предвид следното: Наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, чието предназначение е да уреди отношения, които не са предмет на приетия вече закон, макар че са по същата материя. Тези отношения нямат характеристиката на основни и поддаващи се на трайна уредба, по аргумент от чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗНА, което е отчетено от министъра на икономиката и енергетиката. Оспорената наредба детайлизира уредените със закон обществени отношения, като не нарушава границите на предоставената на издателя законова делегация и не е налице противоречие със законовите норми, чието прилагане е призвана да обезпечи. Съдът намира за неоснователно твърдението, че оспорената разпоредба на чл. 2, ал. 5 от Наредбата в относимата редакция -ДВ бр. 25/08 г. противоречи на разпоредбите на чл. 87, ал. 3 от ЗЕ и на чл. 90 от ЗЕ. Тя предвижда, че преносното и разпределителните предприятия предоставят информация за възможностите за присъединяване на нови обекти във връзка с инвестиционни намерения извън случаите по ал. 2,като тази дейност не е проучване по ал. 1, т. 1, не е предмет на тази наредба и се предоставя като консултантска услуга. В нормата на чл. 87, ал. 3 от ЗЕ са посочени изисквания към електроенергийни системни оператори за изготвяне на енергийния баланс на страната, а чл. 90 от ЗЕ определя, че разпределителното предприятие проучва перспективите за икономическо развитие и изменението на електропотреблението на съответната територия, изготвя краткосрочни и дългосрочни планове за развитие на разпределителната мрежа и предоставя резултатите от проучванията и изготвените планове по предходните две точки на преносното предприятие. Доколкото разпределението на електрическа енергия по чл. 88 ЗЕ се извършва от лицензирани разпределителни предприятия и е предвидено тези предприятия да проучват перспективите за икономическо развитие и да изготвят планове за развитие на съответната територия, като резултатите се предоставят на преносното предприятие, публичното задължение за проучване на разпределителните дружества е само за частта, отнасяща се до енергийните перспективи на територията, за която има лиценз и касае данни за енергийния баланс на страната. От посоченото по-горе следва, че определянето на дейността по повод предоставяне на информация за възможностите за присъединяване на нови обекти като консултантски услуги извън проучването за условията и начина на присъединяване на обект по смисъла на чл. 2, ал. 1 от наредбата не е в противоречие с посочените две разпоредби на ЗЕ, които впрочем имат за предмет дейност по принцип, а не за отделен обект. Поради това и противно на твърдяното, не се касае за разширяване на дейността извън лиценза, като предоставянето на информацията е изключено изрично от нормативно предвидените процедури и дейностите на предприятията. Наред с горното не е налице и несъобразяване с делегиращата норма на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, тъй като съгласно чл. 1 от наредбата, в нея се определят условията и реда за дейностите по присъединяване на обекти на потребители на електрическа енергия и на електрически централи към преносната или разпределителните мрежи, присъединяване на обекти на разпределителните предприятия към преносната мрежа, промени в присъединяването на съществуващи присъединени към електрическите мрежи обекти и електрически централи, сключване на договорите за присъединяване и преустановяване присъединяването и снабдяването с електрическа енергия на обекти на потребители и присъединяването на обекти на разпределителни предприятия и на електрически централи. При така очертания в т. 1-5 на чл. 1 от наредбата предметен обхват доводът, че оспорената норма не съответства на делегиращата норма на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, дори че му противоречи, е неоснователен и недоказан. На следващо място жалбоподателите мотивират доводи за незаконосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 50, ал. 1 от подзаконовия нормативен акт с оглед нормата на чл. 14, ал. 1 от Закона за възобновяемите и алтернативни енергийни източници и биогоривата /ЗВАЕИБ/с твърдение, че считат за неправилно изискването писменото искане за проучване на условията и начина на присъединяване на електрическа централа към електрическата мрежа, което се депозира в преносното или разпределително дружество, да е обвързано с мощността на електрическата централа. По този довод съдът служебно съобрази, че ЗВАЕИБ, обн. ДВ. бр. 49 от 19 Юни 2007 г., с последващи изменения, е отменен с ДВ. бр. 35 от 3 Май 2011 г., съгласно § 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, обнародван ДВ, бр. 35 от 3 май 2011 г., в сила от 03.05.2011 г. Оспорващите не сочат нарушения по новия ЗЕВИ, поради което обсъждането на твърдяното несъответствие на чл. 50 от наредбата с разпоредби на вече отменен закон е безпредметно. За пълната на изложението и с оглед предвидената в § 6, ал. 1, т. 1 и § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗЕВИ частична приложимост на досегашния ред следва да се посочи, че оплакването за несъответствие с посочената по-горе разпоредба на отменения закон е неоснователно, тъй като критерият мощност по наредбата се отнася за хипотеза -различна от процесната, при която се въвежда териториална близост. Мощността е от правно значение за подаване на искане до преносното или разпределително дружество и този е използваният в наредбата критерий, а разпоредбата на чл. 14 въвежда критерии за вътрешен избор на отделни обекти на преносното или разпределително дружество при вече разграничени по мощност отношения с преносно или разпределително дружество като цяло. С оглед на това не е налице твърдяното противоречие с разпоредба от по-висок порядък. Аналогични съображения се налагат и по отношение на оспорването на чл. 54, ал. 4 от Наредбата. Противно на твърдяното, оспорената разпоредба в частта "задължително" не е в противоречие с чл. 13, ал. 2 ЗВАЕИБ (отм.), която предвижда приоритетно присъединяване. Отново следва да се посочи, че с оглед отмяната на посочения в жалбите закон и при липса на доводи за несъответствие с новия закон, уреждащ същите обществени отношения, не следва да се обсъжда посоченото оплакване, но за изчерпателност на изложението тук следва допълнително да се посочи, че в ЗЕВИ /чл. 22 и следващите/ в сила от 1.01.2012 г./ е уредено присъединяването на енергийни обекти, като чл. 22, ал. 13 изрично, включително в частта за критериите за контрол, препраща към настоящата наредба. Текстовете на чл. 60, ал. 1 и 4 и на чл. 61, ал. 2 от наредбата не са променени с последното изменение. По отношение на оспорването им са валидни съображенията, изложени по-горе и налагащи се от отменения ЗВАЕИБ. Конкретно относно оспорването на чл. 60, ал. 1 от наредбата във връзка с искането за отмяна на думите "изготвя" и "в текста поради противоречие с чл. 15, ал. 1 и 2 от ЗВАЕИБ (отм.), отново следва да се посочи, че след отмяната на закона и тъй като доводи за противоречие с други закони не се сочат, възражението не следва да се обсъжда по същество. Същите съображения се налагат и за оспорването на чл. 60, ал. 4 от Наредбата в частта относно "за своя сметка". Понастоящем разходите за изграждане на съоръжения са уредени по същия начин в чл. 27 от ЗЕВИ, но доводи за противоречие с тази норма не са релевирани. По отношение на оспорването на последната от тази група разпоредби-тази на чл. 61, ал. 2 от наредбата в частта "съгласно Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия", обосновано с противоречие с чл. 15, ал. 2 от ЗВАЕИБ (отм.) също следва да се посочи, че предвид отмяната на посочения закон и липсата на други доводи, оспорването и в тази е неоснователно. На следващо място жалбоподателите твърдят, че чл. 72, т. 2 от Наредбата противоречи на нормата на чл. 122, ал. 3 от ЗЕ, която е от по-висок порядък. Оспорената норма на чл. 72, т. 2 урежда възможността преносното или съответното разпределително предприятие да преустанови присъединяването на електрическата централа в случаите, предвидени в договорите по чл. 104 ЗЕ. Същевременно чл. 122, ал. 3 от ЗЕ регламентира правото на преносното предприятие или разпределителните предприятия да преустановят присъединяването в четири хипотези, а именно: на лица, които са се присъединили към съответната мрежа, без да имат право на това, на потребители, допуснали присъединяването на трето лице до собствените им електрически уредби без изричното съгласие на енергийното предприятие, при неизпълнение в срок на предписание на контролен орган за отстраняване на нарушение и на потребители, които със собствената си мрежа внасят смущения в електроенергийната система. От трета страна чл. 104, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че ползвателите на съответната мрежа, с изключение на потребителите на крайния снабдител, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с преносното и/или разпределителното предприятие за ползване на мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от мрежата, а ал. 2-че ползвателите на съответната мрежа, с изключение на потребителите на крайния снабдител, уреждат чрез сделка взаимоотношенията с електроенергийния системен оператор и/или с разпределителното предприятие за достъп до мрежите. Следва изводът, че ползвателите уреждат чрез сделка взаимоотношенията си с преносното и разпределително предприятие /чл. 104, ал. 1 от ЗЕ/, както и взаимоотношенията си със системния електроенергиен оператор /чл. 104, ал. 2 от ЗЕ/, поради което не може да се приеме за основателно твърдението, че има законова пречка с клаузи в тези договори да се уреди и прекратяването. Най-сетне, не е налице и твърдяното излизане извън рамките на делегацията на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ с предвидената в наредбата хипотеза на прекратяване съобразно договорите по чл. 104 от ЗЕ, тъй като се касае изрично за присъединяване, респ. преустановяване на присъединяването на електрическата централа. По тези съображения и поради това, че отношенията по присъединяването в този случай се уреждат със сделка, предвидената в чл. 72, т. 2 от Наредбата хипотеза не е в противоречие с чл. 122, ал. 3 от ЗЕ и оспорването и в тази част е неоснователно. Текстовете на чл. 73, ал. 1, т. 3 и на чл. 74, ал. 2 от наредбата не са променени с последното изменение, за разлика от тези на 74, ал. 4, 6, 8 и 9 от нея. Конкретно относно чл. 73, ал. 1, т. 3 от наредбата се твърди несъответствие с чл. 122, ал. 3 и на чл. 73 от ЗЕ. Оспорената разпоредба предвижда, че преносното или съответното разпределително предприятие не носи отговорност за причинени вреди и пропуснати ползи за електрическата централа в случай на временно преустановяване на присъединяването без предварително предизвестие при неизпълнение от страна на оперативния персонал на централата на разпореждане, дадено от оператора на електрическата мрежа. Твърди се от оспорващите, че е създадено основание за преустановяване на присъединяването извън посочените в ЗЕ. И това възражение е неоснователно, тъй като разпоредбите на ЗЕ, посочени по-горе, въз основа на които жалбоподателите обосновават своите доводи уреждат основаният за преустановяване на присъединяването от страна на преносното /разпоредително дружество, съответно временно прекъсване/ограничаване на производството или снабдяването от страна на операторите на електроенергийната система. Разпоредбата на чл. 73, ал. 1, т. 3 от наредбата, противно на твърдяното в жалбите, не съдържа ново и различно основание за временно преустановяване на присъединяването, а урежда една от хипотезите, при които се изключва отговорността за причинени вреди и пропуснати ползи за електрическата централа. Предвид така посочения в оспорената норма предмет на регулация, чл. 73, ал. 1, т. 3 от наредбата не урежда ново основание за преустановяването, откъдето следва, че не е налице и противоречие с нормите на ЗЕ, посочени в жалбата, както и на чл. 44 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове/УП ЗНА/. Относно чл. 74, ал. 2 от наредбата като основание за оспорването се сочи, че е "създадена възможност за субективизъм и липса на принципност при определяне на условията за присъединяване", както и нарушение на чл. 116, ал. 7 ЗЕ. Оспорената норма е издадена във връзка с ал. 1 която регламентира, че при изготвянето на условията за присъединяване по чл. 52 от наредбата преносното или съответното разпределително предприятие определя техническите изисквания, които се изпълняват за присъединяване към електрическата мрежа, а процесната разпоредба посочва, че техническите изисквания по ал. 1 се отнасят за системите, мрежите и съоръженията на производителя, които участват в оперативното управление на ЕЕС, влияят на качеството на електрическата енергия и трябва да бъдат съвместими с използваните в електрическата мрежа. Т. е. поставя се изискването техническите условия да се отнасят до системи, мрежи и съоръжения, участващи в оперативното управление на ЕЕС, а определянето на тези условия се осъществява от преносното или разпределително предприятие. С оглед горното са неоснователни и доводите за липса на правомощие за делегиране на правата за определяне на условията за присъединяване съобразно чл. 116, ал. 7 от ЗЕ. Твърдението на жалбоподателите за липса на уреждане на техническите условия за присъединяване и създаване на възможност за субективизъм не намира опора в доказателствата по делото. Следващата оспорена разпоредба е тази на чл. 74, ал. 4 от наредбата. Тя посочва в девет точки условията за присъединяване, включващи техническите изисквания, като в новелата на последната нова точка / ДВ, бр. 25 от 2008 г/ едно от тях е за качеството на произвежданата електрическа енергия, т. е. конкретизират се обектите, за които се отнасят техническите изисквания, включени в условията за присъединяване. Доводът на оспорващите за липса на конкретни технически изисквания е неоснователен, тъй като като не държи сметка за обстоятелството, че съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗЕ са приложими съответните наредби за техническите условия за обектите от ЕЕС. Не е налице и твърдяното неспазване на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ, както и посоченото нарушение на чл. 44, ал. 2 от УПЗНА, тъй като с наредбата не е нарушена забраната да се възлага на други органи да издават актове по нейното прилагане. Със следващата оспорена разпоредба на чл. 74, ал. 6 от наредбата е предвидено при присъединяване на електроцентрала разпределителната мрежа да се захранва от подстанция с трансформатори с намотка "затворен триъгълник". Съображението на оспорващите е че в подзаконовия нормативен акт липсва легално определение на използвания термин "затворен триъгълник". То отговаря на действителното положение, но не влече незаконосъобразност на разпоредбата. Ако хипотетично се приеме, че нормата е неясна, то би се наложило тълкуване, а не отмяна. Този извод се налага от анализа на чл. 9, ал. 1 от Закон за нормативните актове/ ЗНА/съгласно който разпоредбите на нормативни актове се формулират на общоупотребимия български език, кратко, точно и ясно и тези на чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, съгласно които думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове, а ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт. В случая в атакуваната разпоредба е употребено понятието "затворен триъгълник", посочено от ответника като вид намотка, който е технически термин, за който няма легално определение в допълнителните разпоредби на наредбата, но не е основание за извод за допуснато нарушение, още по-малко на съществено на УП ЗНА и ЗНА при изготвяне на този акт. Освен това употребата на технически термини явно се налага от изискването на чл. 116, ал. 7 от ЗЕ за уреждане на техническите изисквания в относимата материя, а терминът, макар и специфичен и технически, е общовалиден и явно е употребен в общоприетия смисъл. Същите съображения, но вече досежно следващите оспорени разпоредби на чл. 74, ал. 8 и 9 от наредбата в частта за липсваща дефиниция на термина "автоматична ресинхронизация" се налага да бъдат повторени. Неоснователни са доводите, че посоченият в ал. 8 и ал. 9 термин "автоматична ресинхронизация" се прилага и във връзка с разпределителната мрежа и е също неясен. Терминът е общоупотребим и макар за него действително да няма легално определение в допълнителните разпоредби на наредбата, това не е основание за отмяна на оспорените две разпоредби, нито е налице твърдяното нарушение на чл. 37, ал. 2 и 3 от УП ЗНА. Тринадесетата оспорена от жалбоподателите разпоредба е тази на чл. 75, ал. 1 от Наредбата и също не е променена с последното изменение. Тя регламентира, че преносното или съответното разпределително предприятие определя и задава на възложителя и/или производителя режимите на работа и настройките на системите за управление и регулиране, мрежите за обмен на информация, релейните защити и автоматиките на територията на електрическата централа, участващи в и влияещи на сигурното, безопасно и ефективно функциониране на ЕЕС. Аргументите на оспорващите са, че условията за начина на работа на електрическата централа са поставени в зависимост от нормативно неопределени изисквания на преносното / разпределителното/ дружество с довод, че текстът не е съобразен с чл. 44, ал. 1 и 2 от УПЗНА. И това съображение е неоснователно, тъй като с приетата наредба е уредена точно материята, за която е издадена. Твърдението, че не са определени изискванията за упражняване на посоченото право е неоснователно, по аргумент от чл. 83, ал. 1 от ЗЕ, тъй като управлението на ЕЕС се урежда с правила за управление, които регламентират правата и задълженията на участниците в процеса. При това в атакуваната разпоредба се предвижда правото да се определя режим на дейност и настройки, което съответства на общите правила за управление. Не е налице твърдяното нарушение на чл. 44, ал. 1 от УП ЗНА, изискващ актът по прилагане на закон да урежда изчерпателно материята, до която се отнася, нито на ал. 2, въвеждаща забрана с акта по предходната алинея да се възлага на други органи да издават актове по неговото прилагане, нито неспазване на рамките на чл. 116, ал. 7 ЗЕ. По тези съображения и в тази част жалбите против оспорения подзаконов нормативен акт са неоснователни. Обобщено, подзаконовият нормативен акт в оспорените части не противоречи на норми от по-висок ранг, т. е. постановен е без нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗНА, изискващ нормативния акт да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. При служебната проверка за съответствие на атакуваните разпоредби с целта на закона решаващият състав не установи противоречие и в тази насока. При този анализ, след извършената цялостна проверка и по тези съображения, налагащи извод за липса на отменителни основания по чл. 146 АПК, ВАС преценява оспорените норми на нормативния акт за законосъобразни, поради което жалбите срещу тях като неоснователни следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на първите двама оспорващи адв. Спасов за разноски е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. последно от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение