Решение № 10691 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2968/2019 г.

Решение № 10691 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2968/2019 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Дечев от [населено място], подадена чрез адв. Стефанов, срещу решение № 54/21.01.2019 г. по адм. дело № 429/2018 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед за задържане рег. № 4569 зз-10/14.08.2018 г., издадена от полицейски орган – младши автоконтрольор при РУ – Две могили Т. Димитров, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е разпоредено задържането му за срок от 24 часа. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че в случая не са налице предпоставките за издаване на заповед за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, като неправилно съдът е приел, че жалбоподателят съзнателно е пречил на полицейските служители да изпълнят служебните си задължения, а оспореният акт е незаконосъобразен, не само поради липса на мотиви, но и не е съобразен с целта на закона. Ответникът– Полицейски орган при РУ - Две могили на ОД на МВР гр. Русе мл. автоконтрольор Т. Димитров, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпил писмен отговор, подаден от юрк. Димитрова, в който са изложени доводи за неоснователност на касационната жалба, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Със Заповед за задържане на лице рег. № 4569 зз-10/14.08.2018 г. полицейски служител – младши автоконтрольор Т. Димитров е задържал в с. Щръклево лицето П. Дечев с посочено в акта основание - чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно представените по делото доказателства, част от административната преписка, докладна записка УРИ 4569 р-6628/15.08.2018 г., изготвена от Т. Димитров – младши автоконтрольор при РУ Две могили, на 14.08.2018 г. и докладна записка УРИ 4569 р-6627/15.08.2018 г., изготвена от О. Обретенов – младши полицейски инспектор, също на 14.08.2018 г., на 14.08.2018 г. около 11. 00 часа двамата полицейски служители са били наряд за изпълнение на ООР и ПК в с. Щръклево. На кръстовището на ул. Централна и ул. Светлоструй спират лек автомобил Сеат Ибиза с рег. [рег. номер на МПС], който е без включени светлини за движение пред деня или къси светлини. На водача на автомобила – жалбоподателя Дечев е съставен АУАН. След връчването му и връщането на документите на жалбоподателя, същият застава плътно пред служебния автомобил, като по този начин възпрепятства потеглянето му. Настоява служебният автомобил да не бъде преместван, докато не му бъде извършена експертиза, която да установи, че липсва винетен стикер и гражданска отговорност на служебния автомобил. Обретенов слязъл от служебната кола и приканил Дечев да се отстрани от пътя, за да може да потеглят и да продължат да изпълняват служебните си задължения. Последвало неколкократно отправяне на устни разпореждания към Дечев да се отстрани от автомобила като е предупреден, че ако не го стори ще бъде задържан. След като жалбоподателят продължил да стои пред автомобила, спрямо него била приложена физическа сила, като му били поставени белезници и бил отведен в районното управление, където е издадена обжалваната заповед. На 14.08.2018 г. от младши автоконтрольор Т. Димитров е съставен и доклад заведен на следващия ден с УРИ 4569 р-6626/15.08.2018 г., относно употреба на физическа сила, съгласно който на 14.08.2018 г. след неколкократно устно разпореждане спрямо Дечев да не пречи и възпрепятства полицейските органи да си вършат работата, той умишлено продължава да пречи на служебния автомобил да потегли, стоейки плътно пред него. Поради тази причина на основание чл. 85, ал. 1 от ЗМВР полицаят е използвал физическа сила и помощни средства (белезници). В доклада е отразено, че видимите последствия от използването на физическата сила и помощните средства се изразява в зачервяване в областта на китките, вследствие на поставените белезници. При задържането на жалбоподателя на същия е бил извършен личен обиск, обективиран посредством протокол. Към преписката се съдържа и декларация, съгласно която Дечев декларира, че е запознат с правото си да ползва адвокатска защита и желае да се възползва от това свое право. За да отхвърли оспорването съдът е приел от правна страна, че издаденият от компетентен полицейски орган административен акт съответства на установената форма и материалноправните разпоредби и е издаден при спазена процедура и в съответствие с целта на закона. Така постановеното решение е правилно. Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед, издадена основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е материалнозаконосъобразна. Съгласно посочената норма полицейските органи "могат да задържат лице, "което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба". От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че с действията си на 14.08.2018 г., касаторът съзнателно е попречил на служителите на МВР да изпълняват задълженията си и не се е подчинил на полицейско разпореждане. Правилно съдът е приел, че заповедта съдържа и фактически основания за издаването й, а обстоятелството, че докладните записки са изготвени след задържането на лицето не сочи на липса на мотиви. Неоснователни са доводите за неспазване на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека, която гарантира и признава правото на свобода и сигурност, като лишаването от свобода е допустимо в изрично предвидените случаи и по реда, предвиден в закона. Лицето е уведомено за основанията (правни и фактически) за задържането му и са разяснени правата му, с което е гарантиран принципа за защита от произвол, съгласно чл. 5, § 2 от ЕКПЧ. Изложеното налага извода, че принудителната административна мярка е приложена спрямо касатора в съответствие с материалноправните изисквания на закона, а доводите развити в жалбата се явяват неоснователни. Обжалваното решение е правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,