Решение № 1315 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2011 г.

Решение № 1315 от 25.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Пазарджик срещу решение № 371 от 5.07.2011 г. по адм. дело № 2/2011 г. на Административен съд - гр. Пазарджик.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е основателна.

С посоченото решение Пазарджишкият административен съд е отменил мълчалив отказ на директора на РЗОК гр. Пазарджик да коригира определените от него за първо и второ тримесечия на 2010 г. регулативни стандарти на лечебното заведение "Д-р Стефка Владева - АСМП-ИП" и е изпратил делото като преписка на този административен орган с указание да се произнесе изрично (т. е. с мотивирано решение) по молбата с вх. № 13/29-07-411 от 18.11.2010 г. Със същото решение съдът е присъдил в полза на лечебното заведение - жалбоподател 215 лв. разноски по делото.

С касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, основани на следните аргументи:

1. Жалбоподателят не е доказал, че са били налице предпоставки, обосноваващи ангажимент от страна на административния орган да издаде акт със съответно съдържание. На доказване от страна на оспорващия следвало да бъде и правомерното му поведение в производството по издаване на евентуалния акт.

2. С определение № 6067 от 2.05.2011 г. по адм. дело № 4532/2011 г. Върховният административен съд, шесто отделение, бил отменил определението, с което Пазарджишкия административен съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на лечебното заведение срещу мълчаливия отказ на директора на РЗОК да направи исканата корекция на регулативните стандарти, но в мотивите на това определение Върховният административен съд е приел, че "директорите на съответните РЗОК са оправомощени (при условията на оперативна самостоятелност) да решават кръга от въпроси, регламентирани в чл. 8 от Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности (СМД) и стойността на медико-диагностични дейности (МДД) за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (приети с решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на Управителния съвет на НЗОК)" и че "въпрос на законосъобразност е дали административният орган не е нарушил рамките на оперативната му самостоятелност и дали не е упражнил превратно правото си на свободна преценка".

От това становище, изразено в мотивите на посоченото определение, касационният жалбоподател извежда следния аргумент: "Следователно, изхождайки от съдържанието на жалбата, е ясно, че от Административен съд Пазарджик, се иска да бъде упражнен контрол по целесъобразност, а не относно оспорване на действия от страна на директора на РЗОК в противоречие с нормативно предписано поведение, не се сочат съответно и нарушените според жалбоподателя норми, които да инспирират материална, респ. процесуална незаконосъобразност."

3. Молбата на лечебното заведение за коригиране на определените му за първо и второ тримесечие на 2010 г. регулативни стандарти е подадена на 18.11.2010 г. и, според касационния жалбоподател, "много след преклузивния срок в чл. 8, ал. 2 от Правилата, а именно Молбата е трябвало да бъде подадена в рамките на тримесечието, за което се търси корекцията". И това било така, защото както ИД и ЗБНЗОК предвиждат броя на СМД и стойностите на МДД да се определят, включително с корекциите, в рамките на конкретното тримесечие, защото бюджетът на РЗОК е в рамките на целия бюджет на НЗОК, който не бил неизчерпаем и се разходвал съобразно установения от УС на НЗОК ред.

4. От друга страна в хода на развилото се пред Пазарджишкия административен съд съдебно производство било установено, че "молбата за процесните корекции е последваща спрямо констатирани от РЗОК по реда на контрола надвишения на възложените на изпълнителя брой/стойности СМД и МДД", а освен това, "нито към момента на подаване на молбата, нито в по-късен момент, заявителят е посочил каквито и да било доказателства, установяващи наличието на твърдяните в молбата факти, които да обосноват исканата корекция и в желания размер."

Касационната жалба е основателна на последните два аргумента.

Според чл. 59, ал. 1 АПК административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. С посоченото по-горе решение (оспорено с касационната жалба) Административен съд - гр. Пазарджик всъщност е заявил, че в отношенията между Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), респ. между нейните териториални поделения (структурни единици) РЗОК и длъжностни лица с административна правосубектност, от една страна, и изпълнителите на медицинска помощ, от друга страна, фингираният от законодателя с чл. 58, ал. 1 АПК правен институт на мълчаливия отказ е недопустим.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, споделя това становище на Пазарджишкия административен съд, но с уговорката, че искането за изменение на регулативен стандарт е направено в разумен срок. Защото според чл. 6, ал. 1 АПК административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, а непроизнасянето в срок по добросъвестно направено искане на изпълнител на медицинска помощ (независимо дали тя е болнична или е извънболнична) нито е разумно, нито е справедливо. От друга страна обаче страните в едно правно отношение са длъжни да упражняват предоставените им от правовия ред права разумно и добросъвестно. Това правило в случая не е било спазено. От данните по делото е видно, че въз основа на заповед № РД-09-1063 от 19.10.2010 г. на касационния жалбоподател е била извършена проверка на лечебното заведение "Д-р Стефка Владева - АСМП-ИП" и на 21.10.2010 г. е бил изготвен протокол № 68 за неоснователно получени суми, в който са отразени превишения на определените регулативни стандарти за първото и второто тримесечие на 2010 г. Молбата за изменението на тези стандарти е подадена на 18.11.2010 г., т. е. значително след като първото и второто тримесечия на 2010 г. са били вече приключили. Очевидно целта на исканото изменение е единствено да обслужи предприетата от лечебното заведение защита срещу очакваните неблагоприятни за него последици от превишението на регулативните стандарти. Разбира се и в този случай непроизнасянето в установения от закона срок (мълчанието) на касационния жалбоподател е укоримо от морална гледна точка - честното отношение и взаимното уважение са основни принципи на демократичната държава. Възникналият в процесния случай мълчалив отказ, обаче, следва да бъде признат за законосъобразен поради неоправдано късното подаване на молбата за изменение на регулативните стандарти за първото и второто тримесечие на 2010 г. Доводът, че протоколът, с който са били установени тези регулативни стандарти, е бил връчен на лечебното заведение едва в края на второто тримесечие на 2010 г., следва да бъде обсъден в производството по адм. дело № 9521/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение - дали късното връчване на протокола, с който са определени регулативните стандарти за първото и второто тримесечия на 2010 г. е оневиняващо обстоятелство (извинителна причина) за допуснатото от лечебното заведение превишение на тези регулативни стандарти. Това обстоятелство би могло да бъде прието и за причина, довела до забавянето на искането за тяхното изменение, ако това искане бе направено в един разумен срок след връчването на протокола, а не чак на 18.11.2010 г. и то след изготвянето на протокол за неоснователно получени суми.

Отношенията между страните (НЗОК и лечебното заведение) са уредени с договор, който има сила на закон за тези, които са го сключили (чл. 20а, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите) . Всяка от страните по договора трябва да изпълнява задълженията си точно и добросъвестно, съобразно изискванията на закона и да не пречи на другата страна да изпълнява и тя своите задължения по същия начин (чл. 63, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите). Тези правила категорично водят до извода, че точното и добросъвестно изпълнение на договорните задължения (чл. 63, ал. 1 ЗЗД), респ. разумното, добросъвестно и справедливо изпълнение на административните правомощия (чл. 6, ал. 1 АПК), изключват непроизнасянето в срок по направени искания от изпълнители на медицинска помощ, освен когато тези искания са направени значително след изтичането на един разумен срок, в който би следвало да бъдат направени. Преценката какъв е разумният срок за искане да бъде изменен регулативен стандарт следва да се прави във всеки отделен случай с оглед на конкретните релевантни обстоятелства за неговото разрешаване.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,