Решение № 412 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12038/2009 г.

Решение № 412 от 12.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12038/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 24.06.2009 г. по адм. д. № 139 от 2009 г. Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата на Димитър Костов Томов от Каварна против Решение № 3 от 18.02.2009 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" - Добрич и потвърденото с него разпореждане № 5110308082 от 15.12.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което му е отказано право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Против това решение на административния съд Димитър Костов Томов е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е неоснователно, защото не се оправдава фактически и от правна страна. Пенсионният орган е приел, че Димитър Костов Томов (касатор в това производство) има 13 години, 6 месеца и 6 дни осигурителен стаж от II категория труд и сбор от осигурителния стаж и възраст 98 точки и понеже няма 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и сбор от осигурителния стаж и възраст 100 точки, е отказал да му отпусне пенсия по § 4, ал. 1 ПЗР към КСО. Спорът в същност е каква е категорията на труда на длъжността "тракторист" в ТКЗС с. Белгун за времето от 20.03.1969 г. 26.09.1970 г. и на длъжностите "тракторист" и "тракторист-машинист" в Професионалния учебен център към АПК - Каварна за времето от 17.12.1986 г. до 10.11.1992 г., какъвто е осигурителният стаж на Димитър Костов Томов и ако се приеме, че този стаж е положен при условията на втора категория труд, дава основание за пенсиониране при условията на § 4, ал. 1 ПЗР към КСО. С т. 52б ПКТП (отм.) от втора категория е категоризиран трудът на лицата, работещи непосредствено в селскостопанското производство като механизатори и бригадните механици. Изразът "механизатори" по смисъла на т. 52б ПКТП (отм.) е сборно понятие, включващо и трактористите в селското стопанство. Няма спор, че когато един тракторист работи непосредствено в селскостопанското производство неговия труд следва да бъде зачетен от втора категория по чл. 52б ПКТП (отм.). Административният съд е приел, че Димитър Костов Томов е работил като тракторист в ТКЗС - с. Белгун от 20.03.1969 г. 26.09.1970 г., видно от направеното вписване в трудовата книжка, поради което при пенсиониране лицето може да ползва втора категория труд по т. 52б ПКТП (отм.). Това становище на административния съд е правилно. Заеманата длъжност "тракторист" в ТКЗС - с. Белгун, от Димитър Костов Томов може бъде установена с трудовата книжка, тъй като липсват доказателства, които да опровергават това обстоятелство, вписано в нея. От обстоятелството, че трудовата книжка не била оформена по установения ред и форма не следва друго. Това е така, защото осигурителният стаж, вписан в трудовата книжка съвпада с данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. В този случай с трудовата книжка се удостоверява не само длъжността на лицето, но и положеният от него осигурителен стаж, който съответства на изплащателните ведомости. Съвкупната преценка на доказателствата води до извода, че от 20.03.1969 г. 26.09.1970 г. Димитър Костов Томов е работил като тракторист непосредствено в селскостопанското производство и това време следва да се категоризира от втора категория по чл. 52б ПКТП (отм.). При това положение правилно е прието от административния съд, че времето от 20.03.1969 г. - 26.09.1970 г. следва да се изчислява календарно. Изчислявайки това време календарно, административният съд е приел, че за осигурителен стаж от втора категория следва да се зачете 1 година и 6 месеца и 6 дни. Също така административният съд е приел, трудът на Димитър Костов Томов като тракторист и тракторист-машинист в ПУЦ към АПК - Каварна от 17.12.1986 г. до 10.11.1992 г. не е от втора категория по чл. 52б ПКТП (отм.), тъй като основната дейност на учебния център е професионално обучение за управление на трактори и други селскостопански машини, а не работа "непосредствено в селскостопанското производство", каквото е изискването на чл. 52б ПКТП (отм.). И това становище на административния съд е правилно. Полаганият труд от тракторист и тракторист-машинист в ПУЦ е различен по вредност и тежест от този на тракториста, който е непосредствено ангажиран в селскостопанското производство и поради това разпоредбата на чл. 52б от ПКТП (отм.) го причислява към втора категория. По делото липсват доказателства, че изпълняващият длъжностите "тракторист" и "тракторист-машинист" в ПУЦ е участвал непосредствено в производствената селскостопанска дейност и поради това трудът му не може да бъде зачетен от втора категория на основание т. 52б от ПКТП (отм.). След като през периода от 17.12.1986 г. до 10.11.1992 г. Димитър Костов Томов не е полагал труда си непосредствено в селскостопанското производство като тракторист, то правилно е преценено, че трудът му не може да бъде причислен към втора категория на посоченото правно основание. Условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО са три: положен стаж при условията на първа или втора категория труд, навършена възраст и сбор от продължителността на осигурителния стаж и възрастта за съответната година. В конкретния случай административният съд е приел, че към момента на прекратяване на осигуряването на 03.11.2008 г. възрастта на касатора е 55 години и 3 дни, има 15 години и 12 дни осигурителен стаж от втора категория и сбор от възрастта и осигурителния стаж равен на 99 точки, 2 месеца и 6 дни. Въпреки това той не може да се пенсионира съгласно изискванията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като не отговаря на изискването за сбор от 100 точки към 03.11.2008 г когато е прекратено осигуряването, както правилно е приел административния съд. Прави впечатление, че към края на м. август 2009 г. касаторът вече е придобил право на пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като му е била необходима по-малко от 1 точка (точната дата ще бъде определена от пенсионния орган). Няма никаква пречка пенсията да му бъде отпусната от придобиване на това право, тъй като все още има възможност заявлението да бъде подадено (ако няма подадено такова) в 6-месечния срок от придобиване на правото и при положение, че осигуряване е прекратено към момента на придобиване на правото на пенсия. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд,