Решение № 9844 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1183/2011 г.

Решение № 9844 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1183/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на зам.-директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, срещу решение № 1472 от 5.11.2009 г. по адм. дело № 480 по описа за 2008 г. на Административен съд - Пловдив, поправено с решение № 760/13.12.2010 г., в частта, с която е обявен за нищожен РА № 2400954 от 6.12.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден с решение № 101/07.02.2008 г. на ДД "ОУИ" - Пловдив. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - "Буров моторс" ЕООД, със седалище в гр. Стара Загора оспорва същата като неоснователна в представена писмена защита, чрез процесуалния си представител адв. Ал. Желязков. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил РА № 2400954 от 6.12.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Стара Загора, потвърден в обжалваната част с решение № 101 от 7.02.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. С решението на Пловдивския административен съд е обявен за нищожен РА в частта, с която за данъчни периоди м. 01, м. 02 и м. 03.2007 г. на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 14 277,56 лв. и е доначислен ДДС - 10 968, 82 лв. и лихви за забава. Касационната жалба на ДД "ОУИ" е подадена срещу решението само в тази част. В останалата част, решението не е обжалвано от страните и е влязло в сила. За да прогласи РА за нищожен в частта за отказания данъчен кредит за данъчни периоди м. 01, м. 02 и м. 03.2007 г. съдът се е позовал на безспорно установен факт за издаден АПВ № 5890/22.05.2007 г., с който след извършена проверка за данъчни периоди от м. 12.2006 г. до м. 03.2007 г., е възстановен данъчен кредит в размер на 24 999,20 лв. и на разпоредбите на чл. 129, ал. 3, преди изменението в сила от 19.12.2007 г., във връзка с чл. 133 и чл. 134, ал. 1 ДОПК. Решението е правилно. При ревизия, извършена при действието на ДОПК, в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 108/19.12.2007 г., АПВ на общо основание са индивидуални административни актове, пораждащи в случая права за прихващане и приспадане на данъка и при наличие на влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения следва да се извърши съответно с РА, издаден при условията на чл. 133 от ДОПК и при спазване процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. При възстановяване и прихващане на суми по реда на чл. 129 ДОПК данъчните органи са задължени да извършат проверка или ревизия на проверявания субект и да определят правилно следващото се данъчно задължение или суми за възстановяване. При издаване на данъчен акт за прихващане или връщане по справка-декларация данъчната администрация признава, че се дължи данъчен кредит в претендирания по справката-декларация размер, с което всъщност установява данъчното задължение за периода на данъчния субект. От това следва, че след като е извършено прихващане с АПВ, при което размерът на насрещните вземания е определен от данъчната администрация, последната не може впоследствие да твърди, че размерът на тези насрещни вземания е различен, освен при условията на чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Вярно е, че в редакцията на чл. 133 от ДОПК уреждаща изменение на установени данъчни задължения, изрично е посочено, че такива следва да се считат само тези, установени с влязъл в сила ревизионен акт. При тази правна регламентация подлежи на тълкуване характера на АПВ, респективно доколко установените с влязъл в сила АПВ права могат да бъдат отново предмет на ревизия. И при действието на ДОПК при извършване на ревизия следва да се съобразява влезлият в сила акт за прихващане или възстановяване, отнасящ се за същия данъчен период, от който са възникнали права за адресата му, с оглед принципа на стабилитет на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, от които са породени права за данъчно задълженото лице, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, които имплицитно съдържат произнасяне по дължимостта и размера на задължението, с което се извършва прихващане или се възстановяват суми, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред. Този ред в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 ДОПК. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 134, ал. 1 ДОПК компетентен да възложи ревизия е единствено териториалният директор. След като в случая заповедите за възлагане на ревизията са издадени от орган по приходите - началник сектор при ТД на НАП, който не притежава материалната компетентност за това, тези актове и издаденият въз основа на тях РА се явяват нищожни, както правилно е приел съдът. По изложените съображения решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,