Решение № 14551 от 20.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2012 г.

Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Николай Драганов Алексов, от гр. Брезник против решение № 50/12.04.2012 г. по адм. дело № 447/2011 г. на Административен съд - Перник. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на § 4, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и т. 30в от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Перник не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Настоящият състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С решение № 50/12.04.2012 г. по адм. дело № 447/2011 г. Административен съд - Перник е отхвърлил жалбата на Николай Драганов Алексов, от гр. Брезник срещу решение № 5012103869 от 31.10.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Перник и потвърденото с него разпореждане № 5012103869/20.07.2011 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ. За да постанови този резултат, съдът е приел, че актовете са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Посочил е, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като жалбоподателят към датата на подаване на заявлението за пенсиониране няма изискуемите се петнадесет години осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд. Решението е правилно. Органите на НОИ и първоинстанционният съд са съобразили указанията, дадени с решение № 219/24.11.2010 г. по адм. дело № 470/2010 г. на Административен съд - Перник, оставено в сила с решение № 6617/12.05.2011 г. по адм. дело № 425/2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Изследвали са спорните въпроси във връзка с положения труд на длъжностите "мебелист" и "дърводелец" за периода 18.12.1967 г. - 30.11.1997 г., които жалбоподателят е заемал в бившия завод за хладилна мебел "Недялко Савов", гр. Брезник, понастоящем "Брист ХМ" АД, гр. Брезник. Приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установила, че за процесния период лицето е осигурявано за трета категория труд. В административното производство е изяснено, че предприятието е произвеждало неутрално оборудване от ламинирани плоскости и опаковки. Липсват доказателства за целогодишно производство на мебели и дограма като осигурителят е посочил, че подобна дейност в миналото е имала спомагателен характер. Съобразявайки всички данни във връзка с характеристиките на длъжностите "мебелист" и "дърводелец" в завода за хладилна мебел "Недялко Савов" гр. Брезник, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че процесният осигурителен стаж не е придобит при условията на втора категория труд и в случая не може да намери приложение разпоредбата на т. 30в от ПКТП . По разчетно-платежната документация няма данни за компенсационни форми за работа във вредна и опасна за здравето среда. Липсват доказателства осигуреното лице да е ползвало допълнителен годишен отпуск, да е работило на намален работен ден или да е получавало допълнително възнаграждение за работа при неблагоприятни условия на труд. За да е налице основание за пенсиониране по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО е необходимо кумулативно наличие на всички установени в нормата материалноправни предпоставки, между които и минимален осигурителен стаж от втора или първа категория труд. Отсъствието на такъв е пречка за реализиране на претендираните осигурителни права, което законосъобразно е възприето, както от пенсионните органи, така и от първоинстанционния съд. По изложените съображения атакуваното съдебно решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.