Решение № 6506 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4551/2017 г.

Решение № 6506 от 23.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4551/2017 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Е. п." ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление с. В., община Г., ул. "Н. М." №... А, подадена чрез пълномощник - адвокат М. Ч. против Решение № 68/9.03.2017 г., постановено по административно дело № 290/2016 г. по описа на Административен съд - В. Т., с което отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-04000715004608-091-001/22.01.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. В. Търново, в обжалваната и потвърдена част с Решение № 124/13.04.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. В. Търново. В касационната жалба се сочат отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се преценката на съдебния състав относно доказателствата, събрани в хода на административното и съдебно производство, както и изведените правни изводи въз основа на тази преценка. Твърди се реалност на процесната доставка на СМР, тъй като безспорно е установено, че същата е в патримониума на ревизираното дружество. Иска се отмяна на съдебното решение, след което да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт и се присъдят съдебно-деловодни разноски. Касационната жалба се поддържа от адвокат Чечова, която моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея, както и да се присъдят сторените разноски пред двете съдебни инстанции по представен списък. От ответната страна, Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. В. Търново, по делото е постъпил писмен отговор от страна на главен юрисконсулт В. В., чрез който се оспорва касационната жалба, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 391,09 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, поради отсъствие на сочените касационни основания. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, в частта, потвърдена след обжалване пред решаващия орган, относно отказано право на признаване на данъчен кредит в размер на 25 000 лева и са начислени лихви в размер на 14 069,70 лева, по фактура № 431/20.08.2010 г., издадена от "Н." ЕООД с предмет "Извършено СМР по договор от 20.07.2010 г. на обект: Изграждане на инфраструктура на производствени складове на "Е. п." с. В., съгласно Протокол обр. 19 от 20.08.2010 г." Настоящият съдебен състав счита, че оспореното съдебно решение е подробно мотивирано, в същото се съдържат както фактически установявания, така и съответните им правни изводи. Обсъдени са всички доказателства и поддържаните от жалбоподателя доводи. Оспореното решение е постановено при правилно приложение на относимите материално-правни разпоредби. Основният спор по делото е бил съсредоточен относно преценка на обстоятелството дали спорната доставка е осъществена от дружеството, сочено за доставчик - "Н." ЕООД. Съдът е отхвърлил жалбата, след като е приел, че фактурираните дейности не са били изпълнени от този доставчик. За да формира този си извод, съдебният състав е преценил в съвкупност следните обстоятелства: На първо място не е кредитирал представения протокол образец 19, тъй като отразените в него факти не са били подкрепени от други документи, които да удостоверят верността им. Изпълнението на възложените строително-ремонтни дейности е следвало да бъде съпроводено от изготвянето на редица актове и протоколи, чието съставяне е задължително съгласно Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството на строеж първа категория, в която категория попада процесния строеж. По делото не са представени каквито и да било строителни книжа, в които "Н." ЕООД да фигурира като изпълнител на СМР. На следващо място, съдът е отчел обстоятелството, че спорните дейности са от такъв характер, който изисква за тяхното осъществяване разполагаемост с специализирана техника и инструменти, каквато не е установена. Не е установено и придобиване на материалите, необходими за извършване на дейностите. Действително, както правилно е отбелязал съдът тези две обстоятелства не са основание за отказ за признаване на право на данъчен кредит, но са индиция за невярност на фактите, отразени в приемо-предавателния протокол, който на практика е единствения документ, придружаващ спорната фактура. Такава индиция е и липсата на доказателства за плащане на данъка и данъчната основа по фактурата. В тази насока правилно съдебният състав не е кредитирал представените покана и споразумение, сключени между доставчикът и ревизираното дружество, по мотиви, които са напълно убедителни и съобразени с нормалната търговска логика. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи относно несъобразяване от страна на първостепенния съд с практиката на Съда на Европейския съюз по тълкуване на разпоредби от Директивата за ДДС, съгласно която при хипотеза, при която е спорно дали услугите са престирани от конкретен доставчик, не се допуска отказ да се признае данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата за тези услуги е извършил нарушения, липсва материална или кадрова обезпеченост, разходите за услугата са неоправдани или в някои от документите липсват подписи на посочените доставчици, без да се доказва въз основа на обективни данни, че това право е упражнено с измамна цел или цел злоупотреба. Действително, режимът на правото на приспадане, предвиден в Директивата, не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена данъчна измама, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. В конкретния случай обаче, и след анализ на установените факти, както приходните органи /обстоятелство, изрично посочено в ревизионния акт и в решението на директора на ОДОП/, така и съдът са приели, че е налице изключение от този принцип, а именно: ревизираното дружество е получило от "Н." ЕООД само данъчен документ, но не и услугите, посочени в него, което обстоятелство няма как да не е било известно на жалбоподателя. Правилно съдът е приел, че след като на място не е установено изпълнението на процесните дейности в пълен обем, липсват строителни книжа и техническа документация, липсва плащане, както и обезпеченост с техника и материали, то тези данни, в съвкупност сочат, че получателят е знаел, че фактурираните от "Н." ЕООД строително-монтажни дейности не са изпълнени от него, респективно, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане на данъчен кредит е нереална. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, следва да се бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се определи съобразно материалния интерес по спора. Това възнаграждение, изчислено съгласно чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и редуцирано на основание чл. 9, ал. 3 от същата наредба, тъй като на проведеното по делото открито съдебно заседание не се е явил процесуален представител, следва да е в размер на 1 276,56 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение