Решение № 2857 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6145/2011 г.

Решение № 2857 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6145/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Модис интерком" ЕООД, гр. Русе, представлявано от управителя Валерий Гидионов, срещу решение № 513/02.03.2011 г. по адм. дело № 3489/2010 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 0325100036/16.07.2010 г. на ТД на НАП, гр. Варна, офис Русе, потвърден с решение № 736/05.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна: За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че на жалбоподателя правилно е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 733/20.01.2010 г., № 735/25.01.2010 г., и № 737/29.01.2010 г., издадени от "Н и Е" ООД с предмет на доставките "дамска блуза", поръчка 159011. Съдът е приел, че от жалбоподателя не са представени доказателства за реално осъществяване на доставките по тези фактури. Прието е, че за конкретната доставка - блузи не е предоставено техническото досие, а от представената спецификация от 23.12.2009 г. не може да се установят сроковете за извършване на поръчката, условията за транспорта и мястото, където ще се приемат готовите изделия по количество и качество. Не са представени и протоколи за приемане на готова продукция от жалбоподателя от "Н и Е" ООД, както и от "Н и Е" ООД от подизпълнителя "Стройко - НВ" ООД. Не са представени транспортни документи, доказващи реално извършен транспорт на материалите и готовата продукция. Прието е, че липсва логическа и правна връзка между издадената от "Стройко - НВ" ООД фактура № 39/29.01.2010 г. като подизпълнител на "Н и Е" ООД, тъй като в същата не е посочен номер на поръчката и модела, за да се докаже, че услугата по процесните 3 бр. фактури е превъзложена и съответно изпълнена от "Стройко - НВ" ООД. Съдът е приел, че ако подизпълнителят е изпълнил услугата към "Н и Е" ООД на 29.01.2010 г., няма как последните да са извършили доставката към жалбоподателя на по - ранна дата (20 и 25 януари 2010 г.). По отношение на процесните 3 бр. фактури с предмет на доставките - нощувки на физически лица, съдът е приел, че за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Лицата, които са ползвали нощувките не са командировани от жалбоподателя, не са налице доказателства, че твърдяното ревю действително се е провело и че това мероприятие е пряко свързано с представяне и тестване на предлаганите от дружеството стоки в рамките на неговата независима икономическа дейност, съгласно чл. 62, ал. 2 ППЗДДС. Според съда жалбоподателят не е доказал твърденията си за издаден каталог, за обявяване на ревюто в местната преса, за заплатен наем на зала и др. Досежно фактура № 0000612209/14.12.2009 г., издадена от "Тони - Стефан Русанов" ЕООД, по която жалбоподателят е приспаднал данъчен кредит, съдът е прел, че не са налице условията на чл. 71, т. 1 ЗДДС, тъй като процесната фактура не е била представена пред съда и не се намира в кориците на делото. Прието е, че не са оспорени констатациите на приходния орган, че дружеството не притежава такъв данъчен документ в съответствие с чл. 114 и чл. 115 ЗДДС. Относно правилността на решението, Върховният административен съд, осмо отделение, намира следното: В касационната жалба за първи път са представени пред касационната инстанция писмени доказателства, относими към правния спор по същества. Представена е фактура № 209/14.12.2009 г., издадена от "Тони - Стефан Русанов" ЕООД, по която жалбоподателят е претендирал данъчен кредит и за която приходният орган и съда са приели, че не съществува, поради и което за дружеството не е налице предпоставката на чл. 71, т. 1 от ЗДДС за упражняване право на данъчен кредит. Също така видно от от данъчната преписка към делото, в дневника за покупки на дружеството за периода 01.12.2009 г. до 31.12.2009 г. под № 88 е описана фактура № 209/14.12.2009 г. издадена от "Тони - Стефан Русанов" ЕООД. Относно претендирания от дружеството данъчен кредит по 3 бр. фактури с предмет "нощувки" с касационната жалба са представени 3 бр. фактури с предмет на доставките - "нощувки" съгласно които дружеството за своя сметка е настанявало в хотел лица, за които твърди, че са присъствали като гости на модно ревю за представяне на модна колекция. В тази връзка административният съд е приел, че липсват доказателства за провеждане на такова мероприятие. В кореспонденцията с една от тези фактури - фактура № 1000004475/08.02.2010 г. за първи път към касационната жалба са представени извадки от местната преса за проведено на 05.02.2010 г. модно ревю за представяне моделите на дружеството - жалбоподател, както и каталог на моделите на дружеството. По отношение на тези фактури атакуваният съдебен акт е постановен при наличие на нарушения на материалния закон и на съществени процесуални правила, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съгласно която съдът действа като инстанция по същество. При постановяване на съдебното решение съдът не е събрал всички относими към спора доказателства, като не е указал на жалбоподателя да представи конкретни доказателства в подкрепа на своите твърдения, изложени в жалбата. С представените към касационната жалба доказателства: фактура № 209/14.12.2009 г. и извадки от местната преса дружеството прилага писмени доказателства в подкрепа на своето твърдение, че действително на 05.02.2010 г. се е състояло модно ревю за представяне моделите на дружеството - жалбоподател, както и за действителността на фактурата по която претендира данъчен кредит. Предвид обстоятелството, че така представените по-горе доказателства не могат да бъдат разглеждани за първи път в касационната инстанция, тричленният състав на ВАС възприема фактическата обстановка по делото в тази му част като неизяснена, поради което не се произнася по спора по същество. Решението в тази част, както и в частта за разноските следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, при което да се извърши преценка на новопредставените в касационната жалба писмени доказателства. Относно представените две фактури - ф-ра № 1000003883/16.11.2009 г. и ф-ра № 1000004079/05.12.2009 г. издадени от "Булстарс" ЕООД с предмет на доставките "нощувки" по делото не се твърди, нито са представени доказателства тези фактури да са издадени във връзка с мероприятия, които са пряко свързани с представяне или тестване на предлаганите от лицето стоки или услуги в рамките на независимата му икономическа дейност. Както правилно е установил административният съд, не са налице предпоставки по смисъла на чл. 62, ал. 2 от ППЗДДС за признаване на данъчен кредит. Решението в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Във връзка с реалността на доставките по данъчни фактури № 733/20.01.2010 г., № 735/25.01.2010 г., и № 737/29.01.2010 г., издадени от "Н и Е" ООД с предмет на доставките "дамска блуза", поръчка 159011, административният съд правилно е приел, че не са налице безспорни доказателства за реално извършване на процесните доставки. По делото не са представени протоколи за приемане на готова продукция на жалбоподателя от "Н и Е" ООД, както и от "Н и Е" ООД от неговия подизпълнител "Стройко - НВ" ООД. Не са представени транспортни документи, доказващи реално извършен транспорт на материалите и готовата продукция. По делото за конкретната доставка на блузи не е предоставено техническото досие, като съгласно чл. 1 от Договор за изработка на ишлеме от 17.03.2009 г. "изискванията за качество, количество и т. н. са конкретизирани в техническото досие, приложено към всяка поръчка, която се счита за анекс към настоящия договор". Приложените към касационната жалба доказателства, за които касаторът твърди, че представляват техническа документация към спецификацията от 23.12.2009 г. за блуза модел 159011 не могат да бъдат кредитирани от съда, тъй като същите не са преведени на български език, поради което не е изпълнено изискването на чл. 185 ГПК, съгласно който документ, представен на чужд език, се придружава с точен превод на български, заверен от страната. Представените към касационната жалба 5 бр. контролни листи са индикация за осъществен качествен контрол от страна на "Модис интерком" ЕООД върху продукцията, но не могат по категоричен начин да бъдат интерпретирани като приемо-предавателни протоколи на готовата продукция, тъй като както правилно е приел административният съд фактурираните стоки представляват родово определени вещи, като правото на собственост върху тях се прехвърля с предаване на вещта, а в настоящия случай не са налице неоспорими доказателства за реално движение, транспортиране и предаване на стоката. В подкрепа на становището за нереалност на процесните доставки е и представената по делото фактура № 39/29.01.2010 г., издадената от "Стройко - НВ" ООД като подизпълнител на доставчика "Н и Е" ООД, като настоящата инстанция напълно споделя изводите на административния съд, че ако подизпълнителят е изпълнил услугата към "Н и Е" ООД на 29.01.2010 г., то няма как последният да е извършили доставките към жалбоподателя на по - ранна дата (20 и 25 януари 2010 г., от които дати са процесните фактури). В тази част решението като правилно следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното, Върховният административен съд, осмо отделение,