Решение № 9972 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 422/2019 г.

Решение № 9972 от 28.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 422/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производство по чл. 185 и сл. АПК. Образувано е по жалба от С. Даскалов от [населено място], "Прима СД" ЕООД ЕИК 131103985 и "Ориел" ЕООД ЕИК 175291275 срещу чл. 22, ал. 1 и ал. 2 и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за организацията и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси (Наредбата) приета с ПМС № 209/26.09.2018 г. обн. В ДВ бр. 81 от 2.10.2018 г. Според съдържанието на първата разпоредба образуването, отказът от образуване и прекратяването на производството се извършват със заповед, съответно с решение, на органа по избора или назначаването, на Съвета на нотариусите или на Съвета на Камарата на частните съдебни изпълнители, а за кметовете на кметство – с решение на съответната постоянна комисия. Според ал. 2 на чл. 22 от Наредбата производство не се образува или образуваното производство се прекратява, когато: 1. в сигнала или искането липсва някой от реквизитите по чл. 6, ал. 2, съответно по чл. 19, ал. 1, и недостатъкът не е отстранен в указания срок; 2. са изтекли сроковете по чл. 21; 3. сигналът или искането са подадени до некомпетентен орган; 4. сигналът или искането са подадени повторно по въпрос, по който има влязъл в сила акт, освен ако се основават на нови факти или обстоятелства; 5. сигналът или искането са подадени спрямо същото лице и по същия въпрос, по който има висящо производство, независимо дали е във фазата на издаване, или на оспорване на акта. Според втората разпоредба, а именно чл. 26, ал. 1 от Наредбата органът по избора или назначаването, Съветът на нотариусите или Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители, а за кметовете на кметство – постоянната комисия, се произнася с мотивиранa заповед, съответно решение за наличието или липсата на конфликт на интереси, в срок до два месеца от образуването на производството. При случаи на фактическа и правна сложност срокът може да се продължи еднократно с 30 дни, а съгласно ал. 2 на чл. 26 - Актът по ал. 1 съдържа: 1. наименованието на органа, който го издава; 2. адресата на акта; 3. фактическите и правните основания за постановяването му; 4. направените от лицето възражения и мотиви в случай на неприемане; 5. диспозитивна част, в която се установява липсата или наличието на конфликт на интереси и се налага глоба по чл. 171 от ЗПКОНПИ; 6. срок и съд, пред който може да се обжалва; 7. дата на издаване и подпис/подписи. Жалбоподателят счита процесните норми в частите относно "органът по избора или назначаването, Съветът на нотариусите или Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители, а за кметовете на кметство – постоянната комисия " са противоречащи на чл. 74, ал. 1 от ЗПКОНПИ, съгласно който "Комисията се произнася с мотивирано писмено решение в срок до два месеца от образуване на производството". Сочи, че както в чл. 74 от ЗПКОНПИ, така и в следващите членове чл. 75, чл. 76, ал. 1 от закона се говори само за Комисията. Единствено Комисията е компетентен орган да издава решение за установяване на конфликт на интереси. Налице е пряко противоречие между закона и процесната наредба, тъй като със същата се разширява кръгът на лицата, които имат право да установяват конфликт на интереси. На следващо място жалбоподателят твърди, че съгласно чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ актът, с който се установява конфликта на интереси е решение на комисията, което е с точно определено от закона съдържание. Съгласно обаче чл. 26, ал. 2 от Наредбата актовете, с които се произнасят органът по избора или назначаването, Съветът на нотариусите или Съветът на Камарата на частните съдебни изпълнители, а за кметовете на кметство – постоянната комисия, са два вида-заповед /какъвто акт не фигурира в закона/ и решение в зависимост от съответния орган. Твърди се, че е налице пряко противоречие на наредбата със закона по отношение на формата на акта, с който се установява конфликт на интереси. По отношение на чл. 22, ал. 2 от Наредбата жалбоподателят счита, че същата противоречи на чл. 74, ал. 2 от ЗПКОНПИ, тъй като прекратяването на производството е единствено в компетентността на КПКОНПИ. Жалбоподателите считат, че оспорената наредба противоречи на целта на закона, тъй като същият има за цел централизирането и консолидирането на органите извършващи проверка на лица заемащи висши публични длъжности, а предоставената компетентност с наредбата и на други лица да установяват конфликт на интереси противоречи на тази цел. На последно място жалбоподателите считат, че наредбата е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не са спазени изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от ЗНА. Прави се искане съдът да признае за нищожни или да отмени като незаконосъобразни чл. 22, ал. 1 и ал. 2 и чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Наредба за организация и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси приета с ПМС № 209/26.09.2018 г. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по жалбата - Министерски съвет на Република България, чрез процесуален представител В. Демирев изразява становище за недопустимост и неоснователност на оспорването. Представя подробна писмена защита. Посочва, че право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Изискването е императивно като интересът следва да бъде личен, пряк и непосредствен като абсолютна процесуална предпоставка за оспорване на подзаконов акт. От представените доказателства не може да се направи обоснован извод, че уредените с подзаконовия нормативен акт обществени отношения засягат непосредствено правната сфера на жалбоподателя, поради което жалбата е недопустима поради липса на правен интерес. Наредба за организация и реда за извършване на проверка на декларациите и за установяване на конфликт на интереси е издадена изцяло в съответствие със ЗПКОНПИ и в изпълнение на целта на същия закон. При преценка за съответствието на нормативния административен акт с материалните разпоредби се изследва съобразността на акта с нормите, установяващи законовата делегация, както и съответствието на наредбата с общата законова регламентация на цялостния юридически акт, в чиято връзка е издадена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Посочва, че процесната наредба не е нищожна, а конкретно оспорените разпоредби не противоречат на закона.