Решение № 80 от 24.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 34/2009 г.

Решение № 80 от 24.02.2009 г. на ВКС по к. н. д. № 34/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Бойка Попова Касационното производство е образувано по жалби, подадени от защитници на подсъдимите С. А. Я. и И. В. М., против решение № 258 от 14.11.2008 г., постановено от Пловдивския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 305/2008 г. В жалбите са изложени оплаквания за допуснати нарушения на закона и са заявени алтернативни искания за оправдаване или смекчаване отговорността на касационните жалбоподатели. Подсъдимият И. В. М. не участва и не се представлява в третоинстанционното производство. Подсъдимият С. А. Я. и защитникът му участват в проведеното заседание пред ВКС и поддържат подадената жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Върховният касационен съд провери въззивното решение в пределите на правомощията си по чл. 347 НПК и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 18 от 11.02.2008 г. по н. о. х. д. № 1872/2007 г., издадена от Пловдивският окръжен съд, наказателната отговорност на касационните жалбоподатели е ангажирана, както следва: I. По чл. 108, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и във връзка с чл. 26 НК, затова че при условията на продължаваното престъпление от м. септември 2005 г до 12.12.2006 г в гр. К., в съучастие като съизвършители, проповядвали фашистка и друга антидемократична идеология (антисемитизъм и националсоциализъм) в създаден и поддържан от тях интернет сайт za - Bulgaria. www.hit.bg, за което при предпоставките на чл. 54 НК, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК им е наложено наказание по 300 лева глоба за всеки един от тях. II. По чл. 108, ал. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 и във връзка с чл. 26 НК, затова че по същото време и място опетнили знамето и герба на Р. България, чрез представянето им в същия интернет-сайт като фон на националсоциалистически символи- свастика и железен орел, за което при предпоставките на чл. 54 НК, във връзка с чл. 2, ал. 2 НК им е наложено наказание по 200 лева глоба за всеки един от тях. III. По чл. 162, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 и във връзка с чл. 26, ал. 1 НК, затова че по същото време, място и начин, проповядвали национална вражда и омраза и расова дискриминация, за което при предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 2, буква "б" НК им е наложено наказание пробация със задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК, с продължителност от една година за Я. и от шест месеца за М., както и обществено порицание. На основание чл. 23 НК е определено общо наказание за всеки един от подсъдимите - пробация, към което са присъединени наказанията обществено порицание и глоба в размер на 300 лева. Първоинстанционната присъда е проверена по жалби на подсъдимите и с решението, което сега се оспорва по касационен ред, е изменена както следва: Подсъдимите са оправдани да са извършили инкриминираните деяния при условията на чл. 26 НК. Наказанието обществено порицание е отменено. Коригирани са настоящите адреси на виновните, необходими за изпълнение на наказанието пробация. В останалата й част присъдата е потвърдена. I. По жалбата на подсъдимия И. В. М.: Доводите в жалбата на М. са за допусната материално-правна незаконосъобразност на обжалваното решение и се свеждат до следното: Възражение за обективна несъставомерност на изпълнителното деяние по чл. 108, ал. 1 НК и по чл. 162, ал. 1 НК. Възражение за субективна несъставомерност на инкриминираната дейност като цяло. Алтернативно искане за приложението на чл. 78а, ал. 6 НК (отменен на 13.10.2006 г. с ДВ, бр. 75/2006 г.). Оплакванията са били предмет на въззивната проверка и правилно са отхвърлени по съображения, които напълно се споделят от третата инстанция. Към тях следва да бъде добавено само следното: Първата форма на изпълнителното деяние по чл. 162, ал. 1 НК, е проповядване на расова или национална вражда или омраза, или на расова дискриминация, каквото е изпълнителното деяние и по чл. 108, ал. 1 НК - проповядване на антидемократична идеология. Общото между изпълнителните деяния по двата престъпни състава е, че се разпространява една оценъчна информация чрез която деецът развива, аргументира и огласява възгледи, които по естеството си са антидемократични или са годни да разпалят расова вражда или омраза, или да прераснат в расова дискриминация. От такова естество са материалите, представляващи съдържанието на инкриминирания интернет-сайт, които са приложени в досъдебното производство. Без значение за съставомерността е използваното средство за проповядване. К. целенасочена информационна дейност, проповядването въздейства върху съзнанието на адресатите си, не само когато се възприема непосредствено - при устната реч (жалбоподателите го третират само в този смисъл), но и посредством излагането и публикуването в интернет пространството на статии, картини, символи, плакати, клипове, призиви и пр. със съдържание, каквото е инкриминираното по настоящето дело. По повод идентични възражения на жалбоподателите, въззивният съд е назначил и изслушал лексикологична експертиза (л. 80-81 от въззивното дело), експертиза, изготвена от Директора на Института по балканистика при БАН (л. 56-64) и хералдическа експертиза (л. 49-55), с чиито констатации са изяснени допълнително оспорените понятия за "проповядване", "антидемократична идеология", "символите на националсоциализма" и пр. Заключенията на експертите с основание са послужили да се отхвърлят направените възражения от жалбоподателите. Неоснователно касаторът М. се позовава и на субективна несъставомерност на извършеното от него. По повод това възражение въззивният съд е допуснал освидетелстването му от психологическа експертиза (л. 76-77 от въззивното дело), чиито констатации са изключили твърдението за липса на умисъл у дееца. Установено е, че като набляга изключително и само върху ролята си на технически създател на инкриминирания интернет-сайт, подс. М. цели да отхвърли отговорността си - защитна реакция, която съдът правилно е окачествил като доказателствено компрометирана защитна теза. Констатациите в психологическата експертиза за моралната незрялост, морално безразличие и некритично отношение към идеята за създаване на сайта и неговото съдържание, са коментирани от експерта - психолог като предпоставки, улесняващи въвличането на подс. М. в инкриминираната дейност. Тези характерови особености очевидно са отчетени от съда при индивидуализиране на отговорността. На основание чл. 2, ал. 2 НК касационният жалбоподател И. М. се позовава на отменената разпоредба на чл. 78а, ал. 6 НК, действала в периода 29.04.2006 г. - 13.10.2006 г. за замяна на наказателната с административна отговорност. Разпоредбата е неприложима по следните съображения: Съгласно корекцията, извършена от въззивния съд, подсъдимите са оправдани по чл. 26 НК, като е прието че всяко едно от инкриминираните деяния представлява продължено, а не продължавано престъпление. Корекцията е извършена въз основа на допусната и изслушана от въззивния съд съдебно- техническа експертиза (л. 43-46 от въззивното дело), която е установила, че няма данни за редакция и обновяване на инкриминирания интернет-сайт от създаването до закриването му. Продължените престъпления се характеризират с това, че изпълнението им представлява трайно и непрекъснато продължаващо осъществяване на състава, докато не настъпят някакви обстоятелства, които да го прекратят (арг. от чл. 80, ал. 3 НК). В случая прекратяването на инкриминираната дейност е настъпило на 12.12.2006 г. - момент, към който подс. М. не може да се позовава на непълнолетие, защото е роден на 13.07.1988 г. Т. е., инкриминираните престъпления са довършени, когато той вече е бил пълнолетен. Извършването на множество престъпления пък е пречка за приложението на чл. 78а, ал. 6 НК в актуалната му редакция, в сила след 13.10.2006 година. Ето защо жалбата на подсъдимия М. следва да се остави без уважение. По жалбата на подсъдимия С. А. Я.: Касационната жалба, подадена от името на този подсъдим, е бланкова, съдържа неяснота, както за основанията на които се позовава, така и за отправените искания към третата инстанция. Така например, в заседанието, проведено пред ВКС, се поддържа оплакването, което е било удовлетворено от въззивния съд - оправдаване по чл. 26 НК. Както вече се посочи разпоредбата на чл. 78а, ал. 6 НК забранява приложението на института за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, когато са осъществени множество престъпления. В жалбата липсват надлежни доводи, въз основа на които се претендира оправдаване на подсъдимия. Твърдението в нея, че "липсва проповядване от с. на Я.", ВКС оставя без коментар с оглед изложените по-горе съображения по жалбата на М. Затова и подадената жалба от името на втория подсъдим следва да се остави без уважение. По посочените причини не се констатираха основания за намеса на третата инстанция и въззивното решение следва да остане в сила. Поради изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд - I н. о.