Решение № 7777 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2015 г.

Решение № 7777 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12687/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 105 от 12.10.2015 г., постановено по административно дело № 92/2015 г., Административен съд - Я. е: 1) отменил решение № 09-8/14.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Я., и потвърденото с него разпореждане № 7/прот. 01120/30.03.2015 г./ на ръководителя по пенсионно осигуряване ("ПО") при ТП на НОИ - Я.; 2) разпоредил изпращане на делото като преписка на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - Я. за ново произнасяне по заявление вх. № МП-18394/16.12.2014 г. в ТП на НОИ - Я. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. Д. Р. от гр. Я.; 3) осъдил ТП на НОИ - Я. да заплати на Р. Д. Р. направените разноски по производството в общ размер на 1150 лв., представляващи 150 лв. депозит за вещо лице и 1000 лв. адвокатски хонорар. Така постановеното решение е обжалвано от директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - Я.. По съображения за неправилност, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска отмяна на оспорения съдебен акт, като вместо него касаторът претендира отхвърляне като неоснователна на първоначалната жалба на Р. Д. Р. против процесното решение на директора на ТП на НОИ - Я. и присъждане на понесените съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - Р. Д. Р. от гр. Я., чрез надлежно упълномощения адв. Д. в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея съдебно решение да бъде потвърдено и да му се присъдят направените разноски в касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на съдебното решение, поради което предлага последното да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението на съда по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по казуса. Със заявление вх. № МП-18394 от 16.12.2014 г. Р. Д. Р. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представил документи за удостоверяване на осигурителен стаж. С разпореждане № 9 от 14.01.2015 г. на ръководителя на "ПО" в ТП на НОИ - Я. е отпусната, считано от 15.12.2014 г., пожизнено по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. Д. Р. в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО, която с процесното разпореждане по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО № 7 от 30.03.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Я. е оставена в минимален размер, като е отказано пенсията да се определи в действителен размер по съображение, че разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО е неприложима, понеже Р. в качеството му на самоосигуряващо се лице не е внесъл осигурителни вноски за периодите 1.06.2003 г. - 31.12.2006 г. и 1.01.2008 г. - 31.03.2008 г. Разпореждането от 30.03.2015 г. е атакувано от Р. по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган в частта му, с която не е определен действителният размер на пенсията над минималния размер. При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ - Я. с оспореното пред първоинстанционния съд решение № 09-8 от 14.08.2015 г. не е уважил сезиралата го жалба с основен мотив, че едва след изплащане на всички дължими осигурителни вноски и прибавяне на целия осигурителен стаж следва да бъде изчислен действителният размер на дължима пенсия. С оспореният пред настоящата инстанция съдебен акт Ямболският административен съд е приел атакуваното пред него решение на директора на ТП на НОИ - Я. и потвърденото със същото разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване за незаконосъобразни, като постановени при неправилно приложение и в несъответствие с целта на закона, поради което ги е отменил, разпоредил е връщане на преписката на пенсионния орган за изчисляване на индивидуален коефициент и действителен размер на пенсията на Р. Д. Р., и е присъдил в полза на последния доказаните от него документално разноски за извършване на експертиза и адвокатско възнаграждение. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Решението на Административен съд - Я., с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона, в съответствие с доказателствата по делото и относимата към случая материалноправна уредба в приложимата й за казуса редакция, при съобразяване с компетентно изготвеното заключение на вещото лице Т. по възложената й експертиза и спазване на дължимата съдебна процедура. По делото не е спорно, че през периодите 1.06.2003 г. - 31.12.2006 г. и 1.01.2008 г. - 31.03.2008 г. Р. Р. действително е подлежал на задължително осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице, и за тези периоди той не е внесъл дължимите осигурителни вноски, поради което те не му са зачетени като осигурителен стаж (последното обаче не влияе върху безспорно установеното право на лицето на пенсия за осигурителен възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО). Невнасянето на дължими осигурителни вноски има за единствена пряка последица незачитане на съответния период за осигурителен стаж. Ако едно лице не е изпълнило вмененото му от законодателя задължение да внесе всички дължими осигурителни вноски за ДОО, са предвидени способи за събирането им, като това следва да се реализира по пътя на ревизионното производство, а не чрез скрит принудителен способ в рамките на производството по определяне на размера на пенсията. На основание чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски. В същия смисъл е допълнителната разпоредба на § 1, т. 3, изр. 3 от ДР на КСО, съгласно която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. В съответствие с тези разпоредби, при изчисляване на осигурителния стаж не са били зачетени периодите, за които от Р. като самоосигуряващо се лице не са внесени в дължимия размер осигурителни вноски (касае за 1.06.2003 г. - 31.12.2006 г. и 1.01.2008 г. - 31.03.2008 г.). Това обаче е единствената предвидена от нормотвореца последица от невнасянето им - санкция за лицето в случая е, че осигурителният стаж и осигурителният доход за тези периоди няма да бъдат зачетени и изследвани досежно възникването на правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и определянето на нейния размер. След като Р. и без тези периоди има право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, то няма пречка да бъде изчислен индивидуалният му коефициент и съответно реалния размер на пенсията му съобразно зачетените му от пенсионния орган осигурителен стаж и доход. Правилата за изчисляване на размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст са регламентирани в чл. 70 от Кодекса за социално осигуряване, като в алгоритъма на изчисляването е включено определяне на индивидуален коефициент. Съгласно чл. 70, ал. 3 от КСО индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1.01.1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. Правната норма не налага задължително включване на дохода след 1.01.1997 г. за самоосигуряващите се лица, след като те внасят осигурителните вноски изцяло за своя сметка, нямат работодател и съвместяват качествата осигурител и осигурен, поемайки изцяло върху себе си задълженията във връзка с осигуряването си. Правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при тази категория лица е поставено в зависимост от участието в осигуряването и не създава привилегии или недопустими ограничения. Изключването на осигурителния стаж и доход за годините, за които не е внесен пълния размер на дължимите осигурителни вноски за ДОО, е в съгласие с нормативно заложените цели и има съизмерима основа - размера на пенсионното плащане с участието във Фонд "Пенсии" на самоосигуряващото се лице. Съгласно чл. 70, ал. 4, т. 2 от КСО за изчисляване на индивидуалния коефициент се определя съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31.12.1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. В разглеждания случай осигурителният доход на самоосигуряващото се лице след 31.12.1996 г. (без периодите 1.06.2003 г. - 31.12.2006 г. и 1.01.2008 г. - 31.03.2008 г., които трябва да се изключат) може да се установи от представените доказателства. При спазване на чл. 70а, ал. 1 от КСО при определяне на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице се взема предвид доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Както бе отбелязано и по-горе в друг контекст, периодите 1.06.2003 г. - 31.12.2006 г. и 1.01.2008 г. - 31.03.2008 г., за които не са внесени дължимите осигурителни вноски, не се зачита за осигурителен стаж и съответно доходът от него не участва в изчисленията. Осигурителният стаж и осигурителният доход на самоосигуряващите се лица се установяват по реда, регламентиран в чл. 41 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС): с осигурителни книжки, в които се посочва времето, през което лицата са били осигурени, и доходът, върху който са внесени осигурителни вноски. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), приложима за осигурителните периоди до 1.01.2016 г. по силата на § 9 от ПЗР на ПМС № 45 от 5.03.2015 г. (ДВ, бр. 33/2013 г.), осигурителният стаж, осигурителния доход и направените от самоосигуряващите се лица осигурителни вноски се вписват в заверената осигурителна книжка, издадена от съответното териториално поделение на НОИ. Осигурителните книжки се заверяват при условие, че са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (което в случая за периодите 1.06.2003 г. - 31.12.2006 г. и 1.01.2008 г. - 31.03.2008 г. не е така). На основание чл. 1, ал. 5, изр. 2 от НПОС (в приложимата за казуса редакция) в случаите на липсващи или нередовни документи, когато нередовностите не са отстранени в указания двумесечен срок от датата на уведомяването, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Т. е. при непредставени надлежни документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за горецитираните периоди пенсията за осигурителен стаж и възраст на Р. Р. е следвало да бъде отпусната в действителен размер съгласно данните за осигурителен стаж и осигурителен доход, съдържащи се в наличните редовни документи, представени в 2-месечния срок по чл. 1, ал. 5 от НПОС. Разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от НПОС, съгласно която при доказано право на пенсия се издава разпореждане за отпускането и изплащането й в минималния размер до определянето на размера й по реда на КСО, е неприложима в разглежданата хипотеза. Визирани са случаите, в които са налице достатъчно данни за навършена възраст и придобит осигурителен стаж, но размерът на пенсията не може да бъде определен по реда на чл. 70 от КСО поради липса на документи относно точната продължителност на стажа и/или относно размера на осигурителния доход. Нормата е създадена в полза на осигурените лица, придобили право на пенсия, които не разполагат с документи за установяване на осигурителния им стаж и доход, необходим за изчисление на размера на пенсията. Настоящият случай е различен: продължителността на осигурителния стаж и размерът на осигурителния доход на Р. са установени, с изключение на периодите 1.06.2003 г. - 31.12.2006 г. и 1.01.2008 г. - 31.03.2008 г. В определения двумесечен срок лицето не е представило надлежните документи по чл. 41 от НПОС относно тези периоди, но са представени документи за осигурителен стаж и осигурителен доход за останалите периоди след 1.01.1997 г. Следователно при наличния действителен и зачетен от пенсионните органи общ осигурителен стаж на Р., превърнат по реда на чл. 104 от КСО към трета категория труд, от 42 години, 2 месеца и 4 дни (в него не са включени обсъжданите по-горе периоди, за които не са внесени дължимите осигурителни вноски) и установения за периода осигурителен стаж, за пенсионните органи не съществува пречка да определят индивидуалния коефициент на Р. Р. съгласно чл. 70, ал. 3 и ал. 4 от КСО и съответно да изчислят отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст в реалния й размер съгласно наличните документи за осигурителен доход след 1.01.1997 г. (направила го е вещото лице Т. по възложената й от първоинстанционния съд експертиза). С оглед на това тезата на касатора, че непредставянето от Р. на заверена осигурителна книжка за целия период на упражняване на дейност и невнасянето на дължимите осигурителни вноски в пълен размер, препятства определянето на пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, не може да бъде споделена. Изложеното обуславя извод, че актовете на пенсионните органи, с които е отказано определянето на отпуснатата на Р. Р. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в действителен размер, са издадени в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, което е съобразено от решаващия съдебен състав на първоинстанционния съд. Анализирайки фактите по спора административният съд обосновано и материално законосъобразно е отчел, че в наличния действителен и зачетен от пенсионните органи осигурителен стаж на Р. не са включени обсъжданите периоди 1.06.2003 г. - 31.12.2006 г. и 1.01.2008 г. - 31.03.2008 г., за които не са внесени дължимите осигурителни вноски, и най-важното, че тези периоди заради това нямат никакво отношение към отпускането и определянето на размера на пенсията. В случая не е налице пречка за определяне на индивидуалния коефициент на Р. Р., като за периода след 31.12.1996 г. се вземе предвид средномесечният осигурителен доход, върху който са внесени дължимите осигурителни вноски в пълен размер. При придобит от самоосигуряващото се лице осигурителен стаж с продължителност над 40 години размерът на пенсията му следва да се определи въз основа на данните за осигурителен доход в представените документи. На основание чл. 70а, ал. 1 от КСО средномесечният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица се определя от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски. Предвид горното трябва да се приеме, че са били налице всички нормативно изискуеми предпоставки компетентният административен орган да изчисли реалният (действителният) размер на отпуснатата на Р. Р. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, въпреки че за част от периодите, за които лицето е подало декларация, че ще се осигурява като самоосигуряващо се лице, не е внесло осигурителни вноски в дължимия размер и съответно не е представило заверена осигурителна книжка за тези периоди. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че за настоящия правен спор е без значение дали тези вноски са били дължими поначало и/или към момента на отпускане на пенсията, и дали могат да бъдат събрани принудително от органите или са погасени по давност. Същественото за целите на това производство е, че невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице за определени периоди и незачитането на тези периоди като осигурителен стаж не дава основание само по себе си на пенсионния орган да откаже изчисляването на реалния размер на пенсията по правилата на чл. 70 от КСО, като вземе предвид доходите за периодите по чл. 70, ал. 3 от КСО, включително доходите за периодите, през които лицето е било самоосигуряващо се и за които е внесло дължимите осигурителни вноски. След като стажът на лицето е достатъчен за отпускане на пенсия, то при изчисляване на размера й следва да бъде взет предвид осигурителния доход именно за зачетения осигурителен стаж. Недопустимо е да се откаже изчисляването на действителния размер на пенсията само поради това, че лицето не е представило доказателства за осигурителен доход за период, който не е зачетен като осигурителен стаж. В същият смисъл е и актуалната практика на шесто отделение на Върховния административен съд по сходни или аналогични казуси - решение № 4187 от 11.04.2016 г. по административно дело № 8603/2015 г., решение № 4190 от 11.04.2016 г. по административно дело № 8596/2015 г., решение № 5401 от 9.05.2016 г. по административно дело № 8667/2015 г., решение № 6083 от 19.05.2016 г. по административно дело № 9169/2015 г., решение № 6269 от 26.05.2016 г. по административно дело № 8603/2015 г., решение № 7036 от 13.06.2016 г. по административно дело № 12630/2015 г., и др. Водим от горното, настоящият тричленен състав споделя отразените в мотивите на проверяваното съдебно решение съображения относно материалната незаконосъобразност и несъответствието с целта на закона на процесното решение на директора на ТП на НОИ - Я. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване за отпускане в минимален, а не в действителен размер на пенсията на Р. Д. Р.. Неоснователно е и касационното оплакване, че решението на Ямболския административен съд е постановено при допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът не сочи конкретни нарушения на тези правила, а при обстоен преглед на данните по делото не се установява тяхното нарушаване от първоинстанционния съд, който е съобразил действията си изцяло с разпоредбите на глава десета от раздел първи на АПК. Настоящият съдебен състав не споделя и касаторовата теза, че присъденото от решаващия съд адвокатско възнаграждение на първоначалния жалбоподател е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, в каквато насока е и своевременно направеното със становището на ответния в производството пред първата инстанция административен орган възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Размерът на заплатения хонорар от Р. Р. на упълномощения да го представлява в процеса пред Административен съд - Я. адвокат не е прекомерно завишен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което не е имало основание то да се присъжда в по-нисък от действителния размер. За да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са неоснователно завишени, законът е предвидил правилото за намаляване на прекомерно определения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В ал. 2 е от визирания чл. 36 от ЗА законодателят е уредил, че размерът на възнаграждението на адвоката трябва да бъде справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. Съгласно чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. (изм. ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г.), за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела по Кодекса за социално осигуряване без определен материален интерес минималното възнаграждение е в размер на 350 лева. Процесуалният представител на Р. Р. е изготвил жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд, както и подробни писмени становища с обстоен анализ на казуса от фактическа и правна страна, и е участвал активно в две от трите проведени по делото открити съдебни заседания, като според процесуалните му действия е осъществил необходимото, покриващо се от заплатения хонорар. Определено правният спор, по който е бил ангажиран адв. Д., се отличава с по-висока фактическа и правна сложност. С оглед изложеното, настоящата касационна инстанция намира, че подложеният на касация съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби на КСО и НПОС, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора няма как да бъде уважено акцесорното искане на касатора за присъждане на понесените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, а основателна се явява претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред тази инстанция. Те съгласно правилото на чл. 143, ал. 1 от АПК подлежат на възстановяване от бюджета на органа, издал отмененият акт, и се равняват на 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения да представлява Р. Р. адвокат, съгласно приложения по настоящото дело договор за правна защита и съдействие серия Я № 000056061 от 30.10.2015 г. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,