Решение № 259 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 799/2008 г.

Решение № 259 от 22.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 799/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр.чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. Г. Т. и М. Г. А. срещу решение № 292 от 17.12.2007 г. по гр. д. № 398/2007 г. на 398/2007 г. на Ямболския окръжен съд. Ответниците в производството - Д. А. Д. и Я. И. Д. оспорват жалбата. Върховният касационен съд, състав на I г. о., счита жалбата за процесуално допустима - подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационен контрол решение на въззивния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните: С обжалваното решение състав на Ямболския окръжен съд е отменил решение № 17 от 14.05.2007 г. по гр. д. № 88/2005 г. на Елховския районен съд и е отхвърлил като неоснователни предявените от В. Г. Т. и М. Г. А. срещу Д. А. Д. и Я. И. Д. искове за установяване нищожност на нот.заверено пълномощно № 11635/10.12.2004 г. на нотариус Петър Костадинов с рег. № 170, с район на действие ЯРС, както и за установяване недействителността на извършения въз основана това пълномощно договор за продажба на недвижим имот, оформен с нот.акт № 33, т. 1, рег. № 210, дело № 15/2005 г. на нотариус Ж. Р. с рег. № 452, с районна действие РС Елхово. Прието е за установено между страните, че оспорването на автентичността на посоченото пълномощно, както и на декларацията от 10.12.2004 г. по чл. 25, ал. 6 от ЗННД, е недоказано. Въззивният съд е приел, че ищците са дъщери на починалия на 17.03.2005 г. Георги Р. Д., а ответниците - съответно негова втора съпруга и син от първия и брак. Наследодателят е бил изключителен собственик на дворно място в гр. Е., заедно с построената в него двуетажна жилищна сграда. Този имот е бил продаден с оспорения нотариален акт на втория ответник Д. А. Д., като собственикът е действал чрез своя пълномощник - втората му съпруга и ответник по делото - Я. И. Д.. Прието е, че оспореното пълномощно е автентично, т.е. то изхожда от означеното в него лице Г. Д. Този извод е направен след обсъждане на графическите експертизи - единична и тройна, които са категорични, че подписът в пълномощното принадлежи на Г. Д. Прието е също, че към момента на упълномощаването Г. Д. е бил с 95% намалена работоспособност, съгласно ЕР на ТЕЛК от 17.02.2005 г., изготвено на база личен преглед и медицински протокол от 4.10.2004 г. Според това решение походката и самообслужването му са били невъзможни самостоятелно. След обсъждане на свидетелските показания по делото съдът е приел, че към момента на упълномощаването Г. Д. е бил обездвижен, но въпреки това е могъл да става от леглото си и да се придвижва с чужда помощ. По тази причина е прието за недоказано твърдението на ищците, че наследодателят им не е могъл да се яви в кантората на нотариус Петър Костадинов в гр. Я., за да подпише оспореното пълномощно, както и два броя декларации, необходими за продажбата на процесния имот. От правна страна е прието, че пълномощното не е нищожно поради липса на форма, тъй като не е доказано нарушаване на изискването на чл. 485, ал. 2 от ГПК (отм.) за лично явяване на упълномощителя пред нотариуса. Прието е също, че няма законова пречка нотариус от един съдебен район - гр. Я. да завери в кантората си подпис върху пълномощно на лице, което живее в друг съдебен район - гр. Е.. Оттук и другият извод - че не е недействителен поради липса на представителна власт договорът за продажба по нот.акт № 33/2005 г., с който Г. Д., действайки чрез пълномощника си Я. Д., е прехвърлил собствеността върху процесния имот на Д. Д. В касационната жалба се съдържа оплакване срещу извода на въззивния съд, че наследодателят е могъл да се яви в кантората на нотариус Петър Костадинов за извършване на нотариална заверка на подписа му в оспореното пълномощно. Поддържа се, че съдът не е преценил правилно доказателствата по делото за здравословното състояние на наследодателя - т.е. оплакването е за допуснато съществено процесуално нарушение - касационно основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.). Развити са и доводи, че продажбата на процесния имот, извършена посредством оспореното пълномощно, е нищожна поради липса на съгласие - чл. 26, ал. 2, пр.2 от ЗЗД, тъй като наследодателят се е намирал в помрачено съзнание и не е могъл да формира воля. Жалбата е неоснователна. Съдът е бил сезиран с два иска - за установяване нищожност на нот.заверено пълномощно № 11635/10.12.2004 г. и за недействителност на извършената въз основа на него продажба по нотариален акт № 33/2005 г. В обстоятелствената част на исковата молба са заявени твърдения, че поради атрофия на крайниците, упълномощителят Г. Д. не е могъл да се яви в кантората на нотариуса в гр. Я. за извършване на нотариалната заверка на пълномощното, а оттук и извършеният въз основа на това пълномощно договор за продажба е недействителен. Тези твърдения сочат на иск по чл. 26, ал. 2, пр.3 от ЗЗД, вр.чл. 472 и чл. 485, ал. 2 от ГПК (отм.)- за нищожност на пълномощното поради липса на изискуемата от чл. 37 от ЗЗД нотариална форма /тъй като е било нарушено изискването за лично явяване на упълномощителя Г. Р. Д. пред нотариуса за удостоверяване на подписа му и това нотариално действие е нищожно/, както иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и за недействителност на договора за продажба, като сключен без представителна власт и непотвърден от страна на наследодателя. Въпреки непрецизната квалификация, въззивният съд е разгледал предявените искове и е постановил правилно решение по тях. Неоснователен е доводът на жалбоподателите, че предявеният от тях иск за недействителност на продажбата има правна квалификация по чл. 26, ал. 2, пр.2 от ЗЗД. Липсата на воля /съгласие/ е съвсем различен фактически състав от този, който се извлича от твърденията в исковата молба. Липсата на воля е налице при няколко различни хипотези, една от които е волеизявлението на лице, поставено под пълно запрещение. В настоящия случай няма твърдения в исковата молба, че наследодателят Г е бил поставен под запрещение. Няма и твърдения, че продажбата е недействителна поради това, че Г. Д. не е разбирал свойството и значението на извършеното и въпреки че по делото са събирани доказателства в тази насока, правилно въззивният съд не ги е обсъждал. Независимо от това - договори, сключени от дееспособни лица, които не са могли да разбират или ръководят действията си, са унищожаеми - чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, а не нищожни по чл. 26, ал. 2, пр.2 от ЗЗД, както поддържат жалбоподателите. Унищожаването на такива договори обаче може да се иска само при условията на чл. 31, ал. 2 от ЗЗД. Неоснователно е и оплакването за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение. Доказателствата по делото сочат, че през месец декември 2004 г. наследодателят не е могъл да се придвижва самостоятелно поради атрофия на крайниците. С чужда помощ, обаче, придвижването му е било възможно. В този смисъл са както данните по ЕР на ТЕЛК от 17.02.2005 г., изготвено на база медицински протокол от 4.10.2008 г., така и показанията на свидетеля Х, наемател на наследодателя, който е установил, че през месеците октомври, ноември и декември 2004 г. наследодателят е можел да става, като едва 30 - 40 дни преди смъртта си /17.03.2005 г./ не е можел да го прави. Свидетелката Л. пък е установила, че през месец октомври или ноември 2004 г., наследодателят е бил доведен до тях с кола, което също сочи, че по време, близко до подписване на оспореното пълномощно, наследодателят е можел да пътува с кола. В тежест на ищците е било да установят твърденията си, че наследодателят не е бил в кантората на нотариус Петър Костадинов за подписване на пълномощното. Категорични доказателства в подкрепа на това твърдение няма. Затрудненото придвижване на наследодателя, както и избора на нотариус от гр. Я.а не от гр. Е., където е живеел наследодателят/ не са достатъчни, за да се направи извод, че подписването на пълномощното не е станало в кантората на нотариуса. В състоянието, в което се е намирал наследодателят, той е могъл да пътува с кола и да се придвижва, макар и с чужда помощ. Той е подписал и пълномощното, съгласно съдебно-почерковите експертизи по делото. Ето защо се явяват неоснователни исковете за установяване нищожност на пълномощното поради липса на форма, както и за недействителност на продажбата поради липса на представителна власт. Водим от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, пр.1 от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV ГО,