Решение № 3186 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2017 г.

Решение № 3186 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2017 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Н. Н. от гр. Н., чрез процесуалния си представител адв. Атанасов, срещу решение № 1001 от 07.06.2017 г. по адм. д. № 2000/2016 г. на Административен съд - гр. Б., с което е отхвърлена жалбата на С. Н. срещу Заповед № 251 от 10.09.2016 г. на Кмета на община Несебър, с която на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 178, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е забранено ползването на самостоятелен обект "магазин" с идентификатор № 51500.501.342.4.1, находящ се в партерния етаж на сграда с идентификатор № 51500.501.342.4, намираща се в ПИ с идентификатор № 51500.501.342, УПИ VIII - 281, 282, кв. 2 по плана на гр. Н., административен адрес ул. "М." ..№.... В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно, че не са обсъдени всички наведени възражения в жалбата, както и не е проверена законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено, както и да бъде отменена заповедта на Кмета на община Несебър. О. К. на община Несебър с представен писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата и законосъобразност на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, от страна - адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Поради това настоящият състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административен съд - гр. Б. е бил сезиран с жалба от С. Н. Н. срещу Заповед № 251 от 10.09.2016 г. на Кмета на община Несебър, с която на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с чл. 178, ал. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е забранено ползването на самостоятелен обект "магазин" с идентификатор № 51500.501.342.4.1, находящ се в партерния етаж на сграда с идентификатор № 51500.501.342.4, намираща се в ПИ с идентификатор № 51500.501.342, УПИ VIII - 281, 282, кв. 2 по плана на гр. Н., административен адрес ул. "М." ..№.... Използването на обекта е забранено, тъй като е установено, че обекта не се ползва съобразно предназначението му, а именно за банков офис, а се ползва за магазин. За да постанови оспореното решение АС - гр. Б. е приел, че от събраните в хода на производството доказателства, включително приетата и неоспорена от страните съдебно - техническа експертиза, се установява, че обекта към момента на издаване на заповедта е функционирал като магазин, а към момента на постановяване на решението е функционирал като офис за недвижими имоти. Приел е, че обекта не се използва съобразно неговото предназначение, тъй като същият е с предназначение за банков офис, като е бил преустроен като такъв съобразно разрешение за строеж № 50 от 31.05.1993 г. и като такъв е закупен от С. Н. с нотариален акт от 2000 г. Приел е, че е недоказано твърдението на жалбоподателя, че обекта е изграден като магазин и е с такова предназначение съобразно протокол № 3 от 25.02.1986 г., тъй като с този протокол е направено само предложение за партерния етаж на новопредвидена за изграждане в имота сграда да бъде отреден за магазини, но не са представени доказателства това намерение да е изпълнено, тъй като от представено разрешение за строеж № 2 от 08.01.1987 г. за изграждане на сградата, няма предвиждане на магазини в партерния етаж. Решението е правилно. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 178, ал. 6 във връзка с ал. 4 от ЗУТ. Забраната за ползване на обекта - магазин - е на основание чл. 178, ал. 4 предл. първо от ЗУТ, а именно поради това, че обекта не се ползва по предназначението му. Т. е. в конкретния случай забраната е във връзка с това, че е установено, че обекта се ползва не по предназначението си, а не поради това, че не е въведен в експлоатация или поради това, че се ползва в противоречие с условията за въвеждането му в експлоатация. Релевантен в случая въпрос е какво е предназначението на обекта и съответно ползва ли се той съобразно това си предназначение. Видно от събраните по делото доказателства с разрешение за строеж № 2 от 1987 г. е разрешено построяването на четири етажна жилищна сграда с гаражи. От представения план на сградата е видно, че в спорното помещение по това разрешение за строеж е гаражен етаж. От представено разрешение за строеж № 50 от 31.05.1993 г. и проекти към него е видно, че партерния етаж е преустроен и е променено предназначението му в банков офис. В одобрената за района кадастрална карта и от схема на обекта, така както е нанесен в одобрената кадастрална карта, е видно, че предназначението му също е за офис. О. събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на оспорената заповед обекта се е използвал като магазин. Съгласно § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. В конкретния случай кодовете за основните кадастрални данни са тези, заложени в Таблица 3 към Приложение № 2 от Наредба № 3 от 2005 г. (отм. От 13.01.2017 г., но действала към момента на издаване на оспорената заповед), като въведените в нея класификатор с кадастрални данни са възпроизведени по същия начин в сега действащото Приложение № 4, т. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно таблица 3 под т. 4 от Приложение № 2 от Наредба № 3 от 2005 г. е разграничено предназначението и съответно са посочени различни кодове относно предназначението на обекти, които са такива за офис и които са такива за търговска дейност. Т. е. при определяне на предназначението на даден обект се изхожда от начина на ползване съгласно съответните кодове за кадастралните данни. В настоящия случай видно от събраните по делото доказателства съобразно последната промяна на статута на имота същият е имал предназначение за банков офис, като и такова е записано в подадените кадастрални данни и отразено в кадастралната карта, а именно - за офис. К. момента на издаване на оспорената заповед обаче видно от събраните по делото доказателства имотът не се е ползвал с такова предназначение, а с друго - а именно за магазин. Поради и това е налице хипотезата на чл. 178, ал. 4 от ЗУТ, а именно обекта да не се ползва съобразно неговото предназначение. При наличието на тези данни са били налице предпоставките на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ за налагане на забрана за ползването на обекта. Поради и това извода на АС - гр. Б. за законосъобразност на оспорената пред него заповед е правилен и съответен на закона и събраните по делото доказателства. Във връзка с гореизложеното оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,