Решение № 13882 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2017 г.

Решение № 13882 от 13.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4228/2017 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Гюров срещу решение № 176 от 10.02.2017 г., постановено по административно дело № 2066/2016 г. от Административен съд Б., с което е отхвърлена жалбата му против заповед на Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Б., с която му е наложено дисциплинарно наказание и е осъден да заплати на дирекцията направените деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и присъждане на направените деловодни разноски. Допълнително с частна жалба е обжалвано и постановеното по делото определение № 500 от 23.03.2017 г., с което е отхвърлена молбата на Гюров за изменение на постановеното по делото решение в частта му относно разноските. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) – Б. не дава становище по постъпилите касационна и частна жалби. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваните пред настоящата инстанция съдебни актове са валидни и допустими, като постановени от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против индивидуален административен акт, а след постановяване на решението с искане за изменението му в частта относно разноските. За да отхвърли жалбата срещу заповедта първоинстанционния съд, след извършена проверка за законосъобразност на всички основания по чл. 146 АПК и въз основа на събраните по делото доказателства приема, че същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Страните не спорят, че заповедта е постановена от компетентния по чл. 207, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) орган, в предвидената по чл. 210, ал. 1 ЗМВР форма и при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Дисциплинарното производство срещу служителя е започнало по реда на чл. 208 от ЗМВР, който допуска при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР дисциплинарното производство да започне с първото действие по установяването му – в случая заповед на началника на РУ К. № 170 от 11.08.2016 г. за извършване на проверка за изясняване на постъпили данни за допуснато от служителя бягство на задържано лице от помещение на задържане. Проверката е приключила с изготвяне на справка рег. № 779 р-686/22.08.2016 г. в указания за извършването й срок, а Гюров се е запознал с резултатите от нея още същия ден и на следващия е депозирал обяснение. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като в тази връзка служителят е дал обяснения на 19.09.2016 г., приети с резолюция от 20.09.2016 година. Основния спор по настоящето дело е относно изводите в обжалваното решение относно материалната законосъобразност на заповедта. Изложеното в касационната жалба пространно изложение на факти относно случилото се на 10.08.2016 г. обаче не води обратен извод на възприетия от АС Б.. П. безспорно установените факти, че именно Гюров е следвало да осъществява непрекъсната охрана на задържаните в помещението за задържани лица в РУ –К. в изпълнение на разпоредбата на чл. 18 от Инструкция № 8121 з-78/2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях и бягството по време на изпълнение на служебните му задължения на задържаното лице С. С., без значение за съставомерността на деянието, с което е извършено посоченото нарушение на служебната дисциплина са обстоятелството, че същият е приел да изпълнява служебни задължения в ден, в който е следвало да почива след 12 часово дежурство, - т. е. при полагане на извънреден труд, за което не му била издадена съответна заповед, както и начина и причината за постановеното задържане на Стоянов. О. И. карта на наряда е видно, че по време на бягството на задържаното лице от помещение за задържане Гюров е бил назначен да обслужва участък: "Пост № 2", а този пост съгласно Указания рег. № 7779 р-199/08.01.2016 г. касае изпълнение на ППД на участък пост № 2 - "Помещения за временно задържане на лица" в РУ - К., т. е. доказателствата сочат, че служителят е имал задължение да охранява всички лица, намиращи се в помещенията за задържане, а не само едно конкретно. Т. У. са в съответствие с чл. 71 от Инструкция № 8121 з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като постановено при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са и твърденията в касационната жалба за необоснованост на решението и постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е постановил акта си след изясняване на релевантните за спора факти, като събраните доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като изведените въз основа на тях правни изводи са обстойно мотивирани. При разглеждане на делото не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а такива не се и твърдят от касатора. Предвид изложеното настоящият състав намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Неоснователна е и частната жалба. С обжалваното решение при съобразяване с изхода на делото и при направено своевременно искане за присъждане на деловодни разноски на основание чл. 143, ал. 1 АПК и при съобразяване на действаща нормативна уредба съдът е осъдил жалбодателя да заплати на ответника деловодни разноски в минималния, предвидено от действащото законодателство размер, при което правилно с обжалваното пред настоящата инстанция определение е отказал да измени решението си в тази му част. При това определението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение