Решение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3042/2019 г.

Решение № 27 от 14.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3042/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производство по чл. 307, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Образувано е по подадена от И. Б. М., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 2/03.01.2019 г., постановено по гр. дело № 667/2018 г. на Кюстендилския районен съд (КРС), – в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните по делото, че молителят – ответник по иска – дължи и следва да заплати на ищеца В. С. К. сумата 4 500 лв., представляваща непогасени задължения по сключен на 18.02.2013 г. устен договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.09.2017 г., за които суми е издадена заповед № 1101/25.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 2013/2017 г. на КРС, както и относно разноските по делото. В молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Поддържа се, че молителят живее на адрес: [населено място], С. м., [улица], както и че на същата улица има и друг – втори адрес със същия № 4, който не е в С. м. (в този смисъл са и уточненията на твърденията, направени в откритото съдебно заседание). Твърди се и че това дублиране на адресите е заблудило връчителя, която не е посетила нито веднъж адреса, на който живее молителят, а е посещавала другия адрес. Наред с това се поддържа и че при посещенията на другия адрес връчителят не изпълнила задълженията си по чл. 47, ал. 1 от ГПК. С оглед на това молителят излага съображения, че е бил лишен от възможността да оспори исковата претенция и да организира и осъществи защитата си по делото; излагат се и доводи, че му е бил назначен особен представител по делото, без да са били спазени съответните процесуални правила и без да е имало основание за това. Ответникът по молбата за отмяна – ищецът В. С. К., в отговора си поддържа бланкетно възражение за процесуална недопустимост на молбата, като подадена след сроковете по чл. 305 от ГПК. Излага и съображения за неоснователност на молбата, като в тази връзка поддържа, че съдът положил достатъчно усилия, за да открие молителя и да му връчи книжата по делото, и след като последният не бил открит на постоянния му адрес, съдът му е назначил особен представител, който го е представлявал по делото. Както е прието и в определение № 327/17.09.2019 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е подадена в рамките тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. В исковата молба по делото адресът на молителя (ответник по иска) е посочен, както следва: [населено място], [улица], поради което съдът е изпратил за връчване преписите от исковата и приложенията й на този адрес. При трикратните посещения (на 19.04.2018 г. в 9. 40 ч., на 07.05.2018 г. в 18. 30 ч. и на 21.05.2018 г. в 14. 20 ч.) на този адрес връчителят Д. С. С. (разпитана като свидетел в настоящото производство) е установила, че на него живеят семейство Коломанови и по техни данни молителят не живее там. При извършената от съда служебна справка е установено, че от 24.02.2017 г. постоянният и настоящ адрес на молителя са посочени в националната база данни по същия начин: [населено място], [улица]. Съдът е предприел на този адрес връчване и по пощата – с писмо с обратна разписка, което е върнато на 06.07.2018 г. с отбелязване "непотърсен". След като се е уверил чрез служебна справка в НАП, че молителят няма и регистриран действащ трудов договор, съдът е предприел и връчване чрез залепване на уведомление на този адрес, което е осъществено на 05.07.2018 г. След изтичането на двуседмичния срок по чл. 47, ал. 2 от ГПК, съдът с разпореждане № 4138/10.09.2018 г. е приел, че връчването е редовно съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК и е предприел процедурата по чл. 47, ал. 6 от ГПК по назначаване на особен процесуален представител на молителя и такъв му е бил назначен с определение № 1180/01.10.2018 г., а именно – адв. В. Г. Р., чрез която молителят е бил призован, и която е извършила от негово име всички процесуални действия по делото, включително – получила е препис от решението, чиято отмяна се иска в настоящото производство. От друга страна, с молбата за отмяна молителят е представил удостоверение № 00-10786/28.06.2019 г., издадено от в. п. д. началник на Районното управление на МВР в [населено място], от което се установява, че постоянният и настоящ адрес на молителя, на който той живее, е [населено място], [улица], но находящ се в С. м.. Наред с това, от показанията на разпитаната като свидетел в настоящото производство Д. С. С., работеща като призовкар (връчител) при КРС, се установява, че едва след като е извършила връчванията на посочения по делото адрес на молителя (гр. Кюстендил, [улица]) и е оформила съобщенията и уведомленията за това, по повод друго връчване на друго лице (различно от молителя), е разбрала, че на [улица]има и друг адрес с № 4, т. е. че има дублиране на номерата (на адресите), както и че по настоящото дело тя е извършвала връчванията на адреса, на който живеят семейство Коломанови (както са оформени и съобщенията по делото), а не на адреса, на който живее молителят (на същата улица, но в С. махала, както е посочено в обсъденото по-горе удостоверение). От така установените обстоятелства следва, че обективно (макар и не по вина на връчителя, и въпреки положените от съда усилия за надлежно извършване на връчването, но поради дублирането на адресите на една и съща улица) се е стигнало до нарушение на процесуалните правила на чл. 47 от ГПК, тъй като преписът от исковата молба и приложенията й и останалите съдебни книжа, изобщо не са били изпращани за връчване и не са били връчвани на действителния постоянен и настоящ адрес, на който живее молителят. При така допуснатото нарушение, молителят не е бил уведомен за воденото срещу него дело и е бил лишен от възможността да участва лично в производството по него. Той не е бил и надлежно представляван по делото, тъй като обективно не са били налице предпоставките по чл. 47, ал. 5 и ал. 6 от ГПК връчването да се приеме за редовно и да се назначи особения представител на молителя. По изложените съображения молбата за отмяна на атакуваната част от влязлото в сила решение на КРС следва да бъде уважена и делото следва да се върне на същия съд – за новото му разглеждане в същата част от друг съдия. Новото разглеждане следва да започне с надлежно връчване на преписите от исковата молба и приложенията й на действителния постоянен и настоящ адрес на молителя-ответник, на който той живее, а именно: [населено място], С. м., [улица]. В случай, че връчителят е различен от разпитаната като свидетел в настоящото производство Д. С. С., съдът следва да му даде изрични указания относно дублирането на адресите с № 4 на посочената улица, за да се избегне ново нередовно връчване на молителя. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение