Решение № 8185 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2010 г.

Решение № 8185 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1460/2010 г., I о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрисконсулт Ивелина Недялкова, против решение № 2088/7.12.2009 г., постановено по адм. дело № 800/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, в частта, с която е отменен ревизионен акт /РА/ № 030802033/30.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът неправилно е приел, че процесната фактура, издадена от "Декоарх" ЕООД е за авансово плащане, след като в съдържанието й не е вписано това обстоятелство. Не е изпълнено изискването по чл. 71, т. 1 ЗДДС, тъй като ревизираното лице не притежава данъчен документ, съответстващ на изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС. Наред с това, съдът неправилно е приел, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, след като процесната услуга за изготвяне на проект на жилищна сграда е извършена преди лицето да е станало собственик на недвижимия имот. По съображения в посочения смисъл, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена подадената жалба против РА. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Викет" ЕООД - гр. Варна, представлявано от управителя Катя Янакиева Великова, чрез пълномощника адв. Мариета Касабова, оспорва жалбата. В писмени бележки излага подробни съображения за правилност на решението в обжалваната част и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдът необосновано е приел, че фактурата е за цялостно авансово плащане и че данъчното събитие е възникнало по чл. 25, ал. 6 ЗДДС. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗДДС във фактурата следва да бъде посочен вида и количеството на стоката или услугата, а в случая не е посочено, че фактурата е за авансово плащане. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваната част от решение № 2088/07.12.2009 г., по адм. дело № 800/2009 г. на Административен съд - гр. Варна е отменен РА № 030802033/30.12.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 75/06.03.2009 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Варна, в частта, с която на "Викет" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1666,67 лв. за данъчен период м. 06/2008 г. по фактура № 0...42/05.06.2008 г., издадена от "Декоарх" ЕООД. Жалбата против РА е отхвърлена в останалата част, като съдебното решението в тази част не е обжалвано и не е предмет на настоящото производство. За да отмени РА в посочената част, съдът е приел, че правото на данъчен кредит е отказано поради това, че през данъчния период, през който е издадена фактурата не е възникнало данъчно събитие, тъй като проекта за жилищна сграда, предмет на фактурата, е изпълнен през м. 10/2009 г. Според съда, процесната фактура е издадена за извършено авансово плащане по договора за изработка на проект за жилищна сграда, затова съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС през м. 06/2009 г., когато е издадена данъчната фактура, данъкът е станал изискуем и съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС през този период е възникнало право на приспадане на данъчен кредит, което съгласно чл. 72, ал. 1 ЗДДС може да бъде упражнено през този период или през един от следващите три данъчни периода. Наред с това, съдът е приел за неоснователен довода, изложен в решението на директора на дирекция "ОУИ" за това, че правото на данъчен кредит не е налице на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС, тъй като към момента на сключване на договора за проектиране и авторски надзор от 05.06.09 г. и издаване на процесната фактура, ревизираното дружество не е било собственик на обекта, предмет на договора, който е придобит впоследствие по нот. акт № 159/2009 г. В тази връзка съдът е приел, че получената от дружеството услуга е свързана с извършваната икономическа дейност за осъществяването на която е без значение момента на придобиване на вещното право върху имота, като дейността е започнала на 05.06.2009 г. и е продължила след тази дата. Решението в обжалваната част е правилно. От фактическа страна се установява, че между ревизираното лице "Викет" ЕООД, като възложител и "Декоарх" ЕООД, като изпълнител е сключен договор на 05.06.2008 г., по силата на който изпълнителят се е задължил да изготви проект за две сгради за сезонно обитаване в гр. Приморско, както и извършването на авторски надзор по време на реализацията на проекта, като в договора са определени обема, сроковете, етапите и съдържанието на проектите. В чл. IV. 1 от този договор, е уговорено, че цената на пълния обем проектни работи е в размер на 10000 лв., с включен ДДС и се заплаща в деня на подписването на договора. В процесната фактура № 0...42/05.06.2009 г., издадена от "Декоарх" ЕООД, като предмет на доставката е посочено "проект жил. сгради в Приморско", данъчна основана 8333,33 лв. и ДДС - 1666,67 лв. По делото безспорно е установено, че цената по фактурата е платена изцяло по банков път на 05.06.2009 г., което е отразено изрично като фактическа констатация в ревизионния акт. Установено е също, че проектите, предмет на този договор са изпълнени окончателно през м. 10/2009 г., което също е прието като фактическа констатация в РА. В този смисъл са и представените при ревизията доказателства - копия от проекти и др. документи, приложени по данъчната преписка, както и обясненията от управителя на дружеството - доставчик. С нот. акт № 159, том VI, рег. № 4345, д. 1108 от 04.08.2008 г. ревизираното дружество е придобило по продажба от Фрусинка Кирова Лунгулова, правото на собственост върху недвижим имот, представляващ дворно място от 918,82 кв. м. ид. ч. от място, цялото с площ от 1522 кв. м., представляващо част от УПИ, за който е отреден парцел ХХI-125, кв. 2В по плана на гр. Приморско. По делото е представен предварителен договор от 03.04.2008 г., между Фрусинка Лунгулова и Катя Великова, като собственици и "Викет" ЕООД като инвеститор, с предмет всички действия, свързани с учредяване право на строеж, изграждането и завършването на сграда върху УПИ ХХI-125, кв. 2В по плана на гр. Приморско. Едно от задълженията на собствениците по този договор е било да учредят право на строеж в полза на инвеститора за изграждане на жилищна сграда, състояща се от ваканционни апартаменти, след одобрен архитектурен проект. От своя страна инвеститорът се е задължил за своя сметка да набави виза за проектиране, изготви и представи за одобрение от собствениците архитектурен проект и да извърши действия по одобряването му от компетентните органи, след това да построи сградата в напълно задължен вид, както и да възмезди собствениците с обекти съответстващи на 40 % от разгънатата застроена площ. Предвид тази фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани и правилни. В сключения между ревизираното лице и "Декоарх" ЕООД договор от 05.06.2009 г. изрично е уговорено цялата сума, дължима по договора в размер на 10000 лв., в която е включен и ДДС, да се плати на датата на сключването на договора. Предвид това, очевидно е, че с договора е уговорено цялостно авансово плащане. Такова плащане е осъществено по банков път на същата дата, което е установено при ревизията и е прието от данъчните органи. Процесната фактура е издадена на датата на сключването на договора, която е и дата на плащането на посочената във фактурата сума - данъчна основа - 8333,33 лв. и ДДС - 1666,67 лв., или общо 10000 лв. Същевременно, безспорно е, че към датата на издаване на фактурата не е била изпълнена услугата, уговорена по договора от 05.06.2009 г. - изготвяне на архитектурни проекти на сгради и осъществяване на авторски надзор при строителството им. Проектите са изготвени към м. 10/2009г, . поради което по делото не съществува спор, че услугата е реално извършена. Следователно, от събраните по делото доказателства се налага извода, че плащането, което е осъществено на 05.06.2009 г. е авансово, тъй като предхожда изпълнението на услугата. Съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, когато е извършено авансово плащане преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, данъкът става изискуем при получаване на плащането, а съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне данъчен кредит за извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчно събитие за облагаема доставка. След като в случая е извършено авансово плащане, за което се дължи данък, то за получателя по доставката е възникнало право на данъчен кредит. Настоящият състав счита за неоснователни доводите в касационната жалба, че не е изпълнено изискването по чл. 71, т. 1 ЗДДС, предвид това че в издадената фактура като основание не било посочено авансово плащане, а изготвяне на архитектурни проекти. Тълкуването и приложението на тази разпоредба, направено от органите по приходите е твърде формалистично, тъй като не държи сметка за действително възникналите отношения и осъществените стопански операции, които са от значение за данъчното облагане. Действително, прецизното съставяне на данъчната фактура в съответствие с изискванията по чл. 114, т. 9 и т. 10 ЗДДС предполага като основание да бъде посочено авансово плащане, но съгласно общия принцип на счетоводството за предимство на съдържанието пред формата, следва да се приеме, че допуснатото нарушение при съставянето на фактурата не е толкова съществено, че да лиши същата от доказателствена сила, а получателя по доставката - от право на данъчен кредит. Следва в случая изрично да се подчертае, че авансовото плащане не е осъществено без основание или за нереална доставка, с издаването на фактурата не е целено, нито е постигнато заобикаляне на закона или на данъчното облагане. Тъкмо обратното, фактурата е издадена и данъкът съответно е начислен, когато е станал изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС за осъщественото авансово плащане. Неоснователен е също доводът на касатора, че доставката е използвана за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. Фактът, че правото на собственост върху недвижимия имот, за строителството върху който са изработени архитектурните проекти, е придобито от ревизираното лице през м. 08/2008 г., т. е. след издаване на фактурата, в случая е без значение за преценката дали доставката е свързана с икономическата дейност или не. За изготвянето на архитектурни проекти за сгради по правило е необходим определен период от време, чиято продължителност зависи от вида на сградата. Поради това, лицето може да възлага изработването на такъв проект за сграда, която смята да изгради в бъдеще. Наред с това, в случая е бил сключен предварителен договор от 03.04.2008 г. за учредяване право на строеж и на строителство на сграда в УПИ ХХI-125, като по този договор "Викет" ЕООД е имал задължението за изработи предварително архитектурен проект за сградата. Безспорно, строителството на сграда в чужд имот при отстъпено право на строеж, представлява независима икономическа дейност, поради което изработката на проекта за строителството на тази сграда също представлява част от икономическата дейност на лицето. Няма основание да се приеме, че предвид последващото придобиване на право на собственост върху мястото, вместо уговореното по предварителния договор учредяване на право на строеж, услугата за изработване на проект за сградата в това място е престанала да бъде свързана с независимата икономическа дейност на лицето. Предвид изложеното, правилно съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 2, предложение второ ЗДДС, при която не е налице право на данъчен кредит, въпреки изпълнението на условията по чл. 69 ЗДДС. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред касационната инстанция. Ответникът не е направил разноски пред тази инстанция, поради което такива не му се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение