Решение № 15986 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5398/2019 г.

Решение № 15986 от 25.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5398/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от И. Г. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Рашков срещу решение № 27/05.03.2019 г. постановено по адм. дело № 212/2018 г. по описа на Административен съд – Г., с което е отхвърлен предявения от него иск за неимуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" С. в резултат на незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на Следствен арест Г. в размер на 3000 лв. ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението в оспорената поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че са налице всички предпоставки за уважаване на исковата претенция по ЗОДОВ. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него съдът постанови друго по съществото на спора, с което искът бъде уважен. Редовно призован за съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Рашков, който по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът по касационна жалба – Главна дирекция изпълнение на наказанията (ГДИН) в представен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител ст. юрк. Орманджиев, оспорва жалбата като неоснователна и счита решението за правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила. Редовно призован за съдебно заседание ответникът се представлява от гл. юрк. Луканова, която по същество поддържа доводите в отговора на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение, Административен съд – Г. е отхвърлил предявеният иск от И. Г. от [населено място] против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" С. с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди за сумата от 3 000 лв., в резултат на незаконосъобразни действия/бездействия по време на престоя му в Следствен арест Г. за периода от 22.07.2016 г. до 19.04.2018 г., както и законната лихва върху тази сума, като неоснователен и недоказан. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал както писмени доказателства, така и гласни доказателства (свидетелски показания). Изложил е мотиви, че при при съвкупната преценка на тези доказателства не се установява по никакъв начин твърдените от ищеца унизителни условия, които да са довели до претърпените от него и описани в исковата молба неимуществени вреди. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Доводите изложени от жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС са неоснователни. Първоинстанционният съд много подробно е обсъдил разпоредбите на чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС и чл. 20, ППЗИНЗС и е достигнал до правилни и обосновани изводи, че от страна на касатора не са представени достатъчно убедителни писмени и гласни доказателства. Безспорно установено по делото от свидетелските показания, както и от представената от началника на Районна служба "Изпълнение на наказанията" справка е, че на ищеца е била предоставяна възможност за къпане поне веднъж в седмицата, а през лятото всеки ден, като по този начин е реализиран минимума от изискването на разпоредбата на чл. 151, т. 3 от ЗИНЗС. При това положение обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че така установеното не сочи на унизително отношение към ищеца по чл. 3 от ЗИНЗС. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата Административен съд – Г. е достигнал до извод, че претендираните неимуществени вреди изразяващи се в унижено човешко достойнство, преживян стрес и психически тормоз, вследствие на престоя му в Следствения арест Г. са недоказани. Административния съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство е на ищеца, които следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищеца не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,