Решение № 15097 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8458/2009 г.

Решение № 15097 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8458/2009 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Темпо" АД - гр. Русе срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 19/15.05.2009 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ) годишни лицензионни такси в размер на 6 279,07 лв. за периода 16.06.2006 г. - 31.12.2008 г., ведно със законната лихва. Жалбоподателят е изложил твърдения, че актът противоречи на материално-правните разпоредби на Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), както и на условията на индивидуалната лицензия за радиодейност № 441-00453/26.07.2001 г., издадена от Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). Твърди, че дружеството е кандидатствало за лицензия за далекосъобщителен оператор, но не е получило честота, поради което не е излъчвало радиопрограма и затова не са налице предпоставките за заплащане на таксите. Последните според жалбоподателя се заплащат за извършен надзор от СЕМ за спазване на закона и за спазване на заявения програмен профил - чл. 102, ал. 3, т. 3 ЗРТ и след като няма програма, то срокът на лицензията по отношение на нея не е започнал да тече. Иска отмяна на обжалвания акт, както и присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Павлов. Ответникът по жалбата Съвет за електронни медии - гр. София чрез процесуалния си представител юриск. Георгиева я оспорва и моли за отхвърлянето й, тъй като наличието на програмна лицензия е достатъчно за изработването и разпространението на програма по силата на договорни отношения с кабелен или сателитен оператор. Представена е и писмена защита. Върховният административен съд, I отделение счита, че жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Няма спор между страните по делото, че на жалбоподателя "Темпо" АД е издадена индивидуална лицензия за радиодейност № 441-00453/26.07.2001 г., издадена от ДКД на основание чл. 27, т. 6 от Закона за далекосъобщенията (отм.) (ЗД) във връзка с чл. 115, ал. 1 и 3 от ЗРТ (отм.). Срокът на лицензията е 10 години с териториален обхват - гр. Шумен, а относно начина на разпространение на програмата е посочено в т. 5 от лицензията, че това ще се осъществява от далекосъобщителен оператор, включително самостоятелно да разпространява при наличие на лицензия за съответната далекосъобщителна дейност програмата чрез наземно разпръскване. Освен това в т. 6.1 лицензираният е поел задължение не по-късно от 12 месеца от датата на издаване на лицензията да осигури разпространение на програмата си, а в т. 6.1.1. е уточнено, че когато лицензираният кандидатства едновременно и за лицензия като далекосъобщителен оператор чрез радиочестотен спектър, срокът по т. 6.1. започва да тече от датата на издаване на далекосъобщителната лицензия. Установено е от доказателствата по делото, че жалбоподателят е кандидатствал за получаване на индивидуална лицензия за изграждане, поддържане и използване на далекосъобщителна мрежа за местно VKB-ЧМ радиоразпръскване за региона на гр. Шумен заявлението за това е вх. № 23-00-2450/2.04.2001 г. С решение № 495/29.06.2001 г. на Министерския съвет на Република България е одобрил издаването от ДКД на индивидуални лицензии, но между тях не е "Темпо" АД, като за региона на гр. Шумен такава лицензия са получили "Плевен +" АД, "Ринг - СВ" АД, "Метрорадио" ЕООД, "Алфа радио" ООД и "Българска радиокомпания" ООД. Следователно, издаването на двете лицензии е независими една от друга, тъй като с издаването на програмна лицензия се предоставя услуга за създаване на радиопрограма, а втората е за разпространението на самата програма, но наличието само на програмна лицензия не дава възможност на лицензираният да излъчва радиопрограма. В процесния случай жалбоподателят първоначално не е получил индивидуална лицензия за излъчване чрез използване на далекосъобщителна мрежа за местно радиоразпръскване за региона на гр. Шумен, но след това е получил програмна лицензия. При така установените факти по делото се поставя въпроса: Какъв надзор е осъществявал СЕМ за да се обоснове и дължимостта на годишните такси, установени в оспорения акт? В съдебно заседание на 29.09.2010 г. при даване ход на делото по същество ю. к. Георгиева изрично поясни, че СЕМ осъществява надзор чрез мониторен контрол като записва всяка една от радиопрограмите на сървъра на СЕМ, прослушва го и ако няма извършени нарушения, програмата се изтрива от сървъра. Осъществяването на надзор, вменено от закона на СЕМ означава, че в тежест на този регулаторен орган е да докаже, че такъв е осъществен. Доказателства в тази насока по делото не се представиха. Таксата в процесния случай се заплаща срещу предоставена услуга, а след като последната не се доказа да е извършена - осъществен надзор, не са налице условията на чл. 102, ал. 3, т. 3, б. "а" и "б" ЗРТ за определяне на таксите в оспорения акт. Освен това след като няма доказателства от СЕМ, че радиопрограма е излъчвана по издадената програмна лицензия, то това означава, че не е осъществяван и надзор върху тази програма. Формалното издаване на лицензия не може да бъде основание за събиране на годишни такси за надзор върху дейността, тъй като законът е предвидил заплащане на регистрационни такси при издаването на лицензия, като тяхната дължимост е по повод издаването на лицензията, а последващите годишни такси по чл. 102, ал. 3, т. 3 ЗРТ са за надзор на дейността, което предполага тази дейност не само да е разрешена, но и да е осъществена. Това е така, защото дължимостта на таксата винаги се предпоставя от предоставянето на услуга, а таксата покрива разходите на регулаторния орган, които той извършва при предоставянето на услугата. След като не е установено по делото такива разходи за надзор да са направени, то и таксата не се дължи. Доводът на регулаторния орган, че след като не е използвана лицензията, то дружеството е следвало да поиска нейното прекратяване не води до други изводи, тъй като и в правомощията на СЕМ е било да отнеме лицензията на "Темпо" АД, но непоискването на прекратяване на лицензията не може да замести липсата на предоставена услуга срещу която да се събират годишни лицензионни такси за надзор. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че оспорения акт е незаконосъобразен и затова подлежи на отмяна. С оглед изхода на делото и направеното искане, на жалбоподателя се дължат направените по делото разноски в общ размер от 670 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,