Решение № 450 от 24.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1659/2013 г.

Решение № 450 от 24.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1659/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Касационното производство е образувано по жалба на служебния защитник на подсъдимия К. П. К. против въззивно решение № 192/26.06.2013 г. на Софийски апелативен съд, НО, първи състав, постановено по ВНОХД № 320/2013 г., с което е била потвърдена присъда № 67/21.02.2013 г. на СГС, НО, 12 състав по НОХД № 551/2013 г. С тази присъда подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК за това, че на 15.07.2012 г., в [населено място], [жк], до [жилищен адрес] при условията на опасен рецидив, отнел от владението на Ю. С. Г. златен синджир и плочка на обща стойност 180 лв., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и във вр. с чл. 58а от НК му е било определено наказание 8 години лишаване от свобода, намалено с 1/3, като наложеното е 5 години и 4 месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Същият е бил оправдан по обвинението във вр. чл. 29, ал. 1, б. "б" от НК. В негова тежест са били присъдени разноските по делото. В касационната жалба, поддържана в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се изтъкват доводи, съотносими към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК. Твърди се, че при въззивната проверка САС незаконосъобразно е приел отсъствие на хипотезата по чл. 58, ал. 4, вр. чл. 55 от НК въпреки наличието на изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства, което е довело и до потвърждаване на явно несправедливо наказание за извършеното престъпление. Претендира се прилагането на горната разпоредба и намаляване на наложеното наказание. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила. В последната си дума подсъдимият моли за намаляване на наказанието му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводите за незаконосъобразно определяне на наказанието съобразно хипотезата по чл. 58а ал. 1, вр. чл. 54 от НК вместо по чл. 58, ал. 4, вр. чл. 55 от НК, което да е довело до явната му несправедливост, не се споделят от ВКС. Всички съществени обстоятелства от значение за правилното индивидуализиране на наказанието са били надлежно оценени съобразно техния обем и тежест. Степента на обществена опасност на дееца с основание е отчетена като твърде завишена с оглед многобройните му осъждания, надхвърлящи необходимото за квалификацията за опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК. Те явно свидетелстват за трайно изградени престъпни нагласи към извършване на престъпления срещу собствеността, при това по еднотипен начин, без видима корекция след изтърпяване на наказания лишаване от свобода за продължително време. Наличните по делото смекчаващи обстоятелства, сред които семейното положение на подсъдимия и ниския интензитет на приложена сила за отнемане на златните предмети, а също и относително ниската им стойност, не обуславят извод за тяхната изключителност или многобройност съобразно изискванията по чл. 55 от НК, които преценени самостоятелно и в съвкупност да обуславят несъразмерна тежест на минималното предвиденото наказание по чл. 199, ал. 1, т. 4 от НК. Твърденията за тежко здравословно състояние, изтъквани в касационната жалба и пред инстанциите по същество, явно не са подкрепени с медицински документи, поради което и не могат да бъдат съобразявани. Липсват и данни за оказано съдействие за разкриване на истината по случая на ДП, които да бъдат допълнително отчитани извън направеното в с. з. самопризнание, обусловило провеждане на производството по глава 27, чл. 371, т. 2 от НПК. В този аспект ВКС намира, че определеното наказание 8 години лишаване от свобода, редуцирано с 1/3 до размера на 5 години и 4 месеца е справедливо, тъй като съответства на извършеното и в пълнота обслужва всички цели на чл. 36 от НК, поради което и липсва необходимост от намаляването му. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение