Решение № 13125 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2011 г.

Решение № 13125 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7990/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 237 и сл. от АПК е образувано по искане на Виктор Александров Пютер, Йоханес Александров Пютер, Матилда Паул Пютер, Димитрия Живкова Пютер и Карл Павлов Пютер, чрез пълномощниците им адв. Екимджиев и адв. Черничерска, за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК на влязлото в сила решение № 6943 от 11.07.2002 г. по адм. д. № 9390/2001 г. на Върховния административен съд, Четвърто отделение, с което е оставено в сила решението от 19.07.2001 г. по адм. д. № 3627/1999 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Паул Пютер, Виктор Пютер и Йоханес Пютер против определения им брой акции от "Каменица" АД, Пловдив, по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗППДОП. За да направят посоченото искане, молителите се позовават на решението от 2.12.2010 г., окончателно от 2.03.2011 г., на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ /, Пета секция, Страсбург, по делото "Пютер срещу България" по жалба № 38780/2002 г.. Считат, че е налице идентичност между фактическата обстановка и правните изводи, а това е основание за отмяна на процесното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Пловдивския окръжен съд. Ответникът Министърът на икономиката, енергетиката и туризма, чрез процесуалния си представител, в писмено възражение оспорва искането и моли същото да бъде отхвърлено като неоснователно. Заинтересованата страна "Каменица" АД, Пловдив, чрез пълномощника си адв. Бойко Войнов, в писмено възражение, поддържано в съдебно заседание, оспорва искането и моли да бъде отхвърлено като неоснователно. Върховният административен съд, като съобрази становищата на страните и анализира представените по делото доказателства, прие за установено следното: Искането е подадено в срока по чл. 240 от АПК от надлежни страни / видно от представеното удостоверение, Паул Пютер е починал и е оставил свои наследници по закон Димитрия Пютер, Карл Пютер и Матилда Пютер /, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 6 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Според съдържанието на цитираната правна норма, на отмяна ще подлежи този съдебен акт, за който с решение на ЕСПЧ е установено, че противоречи на Конвенцията, което на практика означава противоречие с материалния закон. Нормата е конкретна и изрична и не подлежи на тълкуване. Буквалният й смисъл означава с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. В случая молителите са позовават на решението от 2.12.2010 г., окончателно от 2.03.2011 г., на Европейския съд по правата на човека / ЕСПЧ /, Пета секция, Страсбург, по делото "Пютер срещу България" по жалба № 38780/2002 г., в т. 56 на което е посочено, че националните съдилища не са упражнили юрисдикцията си да разгледат всички фактически и правни въпроси, относими към спора, повдигнат пред тях, както изисква чл. 6 § 1 от Конвенцията. С това решение е установено, че при разглеждане на спора в Пловдивския окръжен съд, респективно Върховния административен съд, Четвърто отделение, е допуснато нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. При наличие на същото, искането за отмяна по чл. 239, т. 6 от АПК е основателно и следва да бъде уважено. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 предложение второ и ал. 2 и 3 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав, Първа колегия,