Решение № 14008 от 27.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5890/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ректора на Техническия университет София (ТУ) чрез процесуален представител срещу решение 2214 от 03.04.2024 г., постановено по административно дело 8436/2023 г. от Административен съд София-град, с което е отменена негова заповед 2247/01.08.2023 г. По наведени доводи за неправилност на решението а всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта бъде отхвърлена и му бъдат присъдени направените в производството деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба А. В. Ш. чрез процесуален представител и в представен писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е постановен в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила, довели до материалната му незаконосъобразност. Решението е правилно като краен резултат, но не изцяло по мотивите на съда. Съдът е установил релевантните за спора факти, като въз основа на тях е изведен правилен извод, че постановената заповед е издадена без да се изпълнени изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК, а именно без да са установени в пълнота фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят възраженията на заинтересованите лица, като органът, постановил заповедта не е изпълнил и задължението си служебно да събере доказателствата, относими за случая. Същевременно в решението е прието, че при постановяване на акта не са допуснати нарушения на предвидените административно производствени правила. Не е спорно по делото, че Ш. е зачислен в редовна докторантура, считано от 01.07.2016 г. по професионално направление 5.1. Машинно инженерство и докторска програма Строителна механика и съпротивление на материалите с научни ръководители доц. д-р инж. В. Цонев и доц. д-р инж. Н. Николов към катедра Съпротивление на материалите с краен срок 01.07.2019 г. със заповед 2150/04.07.2016 г. на Ректора на ТУ. Утвърден е индивидуален план за работа на докторанта с тема на дисертационната работа Влияние на корозията върху механичните свойства на стоманите, утвърдена от факултетния съвет (ФС) по протокол 8 от проведено заседание на 27.09.2016 г. и Ректорът на ТУ и деканът на факултет по транспорт са утвърдили индивидуален план за работа на докторанта по години. Приети са отчетни доклади за периодите 01.07.2016 г. 31.07.2019 г., подписани от докторанта и научните му ръководители, които са обсъдени и приети от деканския съвет, като от неясното съдържание на представените извлечения от протоколи от проведени заседания на ФС, макар и не категорично може да се направи извод, че същите са приети и от ФС. В отчета за периода 01.04.2018 30.06.2018 г. в дейност Отпечатани публикации са посочени две такива на английски език на проведена конференция в гр. Задар Хърватия на 17-19.05.2018 г., а в дейност Работа по научноизследователски проекти са посочени договор 182ПД0022-04/2018 г. с тема: Влияние на корозията върху механичните свойства на конструкционната стомана и договор 181ПР0007-04/2018 г. с тема: Изследване на автомобилния трафик с интегрирана система от мобилни LPR камери. Посочената дейност по договор 182ПД0022-04/2018 г. фигурира и в отчета за периода 01.07.2018 г. 30.09.2018 г. Отчетът по този договор с изрично посочено участие на докторанта Ш. е приет по протокол 30 от проведено заседание на ФС от 30.10.2018 г., както и с утвърдения от ректора на ТУ протокол 3/05.12.2018 г. на заседание на Централната конкурсна комисия, назначена със заповед 335/02.02.2018 г. отново на ректора на ТУ, като проектът е с оценка сред първите 10 и съответно 15 проекта, съобразно крайните им оценки на всички над 20 проекта. В отчетния доклад за периода 01.10.2018 31.12.2018 г. са посочени две публикации на юбилейна международна научна конференция по строителство и архитектура ВСУ 18-20.10.2018 г. София и на проведена международна конференция в Чехия на 29.-30.11.2018 г. Безспорно е установен и факта, че докторантът Ш. е участвал в проект В помощ на докторанти, като под 182ПД0016-16 от Приложение 1 към заповед 989/23.03.2018 г. на Ректора на ТУ е включена тема Влияние на корозията върху механичните свойства на конструкционна стомана с научен ръководител доц. д-р Цонев, като в предложението за финансиране на проекта е посочено името на докторанта Ш.. Представен е и договор 182ПД0022-04 за научен проект в помощ на докторант, сключен между НИС при ТУ София като възложител и Факултет ТФ, представляван от декана, ръководителя на проекта доц. Д-р Цонев и и докторанта Ш. като изпълнител въз основа на горепосочената заповед. Представени са и доказателства за утвърдени индивидуални нормативи за преподаватели в катедра Съпротивление на материалите (СМ) за учебните 2018/2019 г., в които докторантът е включен. Не е спорно по делото, че през периода от 17.09.2018 г. до 15.03.2019 г. (близо шест месеца) докторантът е бил отпуск поради заболяване, а през периода от 18.03.2019 г. до 01.04.2019 г. (13 дни) Ш. е бил в отпуск. Не е спорен и фактът, че дисертационният труд е предаден чрез трето лице на 27.03.2019 г. (по време на ползвания от него отпуск), както и че на 31.05.2019 г. Ш. е подал уведомление до Ректора на ТУ, с което заявява, че изтегля представения от него три месеца, преди крайния срок дисертационен труд, поради изложени причини принадлежност към различни научни школи по изследователски въпроси в катедрата и оцененото като ниско ниво на колегите му , изразено в представените писмени становища. По представения дисертационен труд е представено становище от двамата научни ръководители от 09.04.2019 г., че в настоящия вид дисертацията не е подходяща за насочване към вътрешна защита и е необходима сериозна преработка. Срещу становището е постъпило възражение от докторанта искане да бъде изпълнена хипотезата на чл. 24, ал.2 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени в ТУ- София (ПУРПНС) да бъдат назначени три хабилитирани лица за преценка на готовността за защита на дисертационния му труд, като отбелязва, че на 09. И 10. 04.2019 г. не е бил в ТУ. На 24.04.2019 г. доц. д-р Цонев на основание чл. 24, ал. 2 ПУРПНС назначава комисия за преценка готовността за защита на дисертационния труд за защита от които трима члена единият е от списъчния състав на катедрата доц. д-р Б. Димова, а останалите двама пенсионери - доц. д-р Л. Лазов и доц. д-р Г. Стойчев, включени в разширения списъчен състав на същата, утвърден със заповед ОЖ-51-32/14.05.2019 г., издадена от ректора на ТУ по повод докладвания дисертационен труд с отрицателна оценка. Със същата заповед е насрочено заседание на катедрения съвет на 14.06.2019 г. от 10 ч. На проведено заседание на 23.05.2019 г. на така назначената комисия са прочетени становищата на членовете, които като цяло са отрицателни, но доц. д-р Лазов счита, че след преработка същата може да се допусне до защита. Липсват данни по преписката за начина по който е разширен състава на комисията, назначена на 24.02.2019 г., но са представени становища от проф. Я. Михов с препоръка дисертационния труд да бъде представен пред звеното, имащо право да му даде ход, да се изслушат всички забележки и препоръки, които да бъдат съобразени и да се стигне до научно жури, а доц. д-р Марчева счита, че образователната цел не е постигната. На 14.06.2019 г. е проведено заседание на разширен катедрен съвет на катедра СМ са представени становищата на членовете на комисията и доц. д-р Цонев в табличен вид представя коментара си за всички 7 етапа на работа над дисертацията, включени в индивидуалния план на докторанта Ш., като за всички етапи сочи, че не са изпълнени, след което единодушно е прието, че докторантът не е изпълнил дейностите от индивидуалния си план. На проведено заседание на 09.07.2019 г., отразено в протокол 6 КС на катедра СМ утвърждава атестацията за работата на докторанта, изготвена от научните му ръководители и приема решение същият да бъде отчислен без право на защита. При така установените факти настоящият състав намира, че обжалваната заповед правилно е отменена като незаконосъобразна. Същата безспорно е постановена при допуснати съществени нарушения на предвидените административнопроизводствени правила. На първо място от съдържанието ѝ не се установява, издателят ѝ да се е запознал с всички относими за случая факти и обстоятелства, като описаните по-горе, отчети представени от докторанта и научните му ръководители и приети от ФС без забележки, от които се установява противоположен извод на този направен от научните ръководители на Ш. пред КС на катедра СМ. На следващо място въпреки, че не е бил изтекъл срокът на докторантурата и направените от същия изявления за оттегляне на дисертационния му труд, представен преди изтичане на тази срок в нарушение на чл. 21 ПУРПНС е взето решение на КС Ш. да бъде отчислен отчислен без право на защита. При наличие на приети от ФС отчети, в които са отразени извършените дейности от докторанта, съгласно утвърдения индивидуален план, които са представени подписани, както от него така и от научните му ръководители буди недоумение това решение на КС, който безкритично приема изложеното от научните ръководители на Ш. в изготвената от тях атестация , че същият е правил изследванията си без тяхно участие по време на болничния му престой, въпреки отразеното в посочените отчети, с които явно нито КС, нито издателят на заповедта са се запознали. В тази връзка следва да бъде посочено, че членовете на ФС, съгласно чл. 24, ал. 7 от Закона за висшето образование (ЗВО), които са не по-малко от 21, следва да са представители на академичния състав, които са на трудов договор, като в него се включван студенти и докторанти, от които са утвърждавали отчетите и съгласно чл. 16 ПУРПНС, са били задължени да атестират докторантите в края на всяка академична година, а от представените атестации, изготвени от научните ръководители се установява, че същите са били положителни. При тези доказателства, от които се извеждат противоречиви изводи за работата на докторанта следва извод, че при издаване на заповедта на са установени в пълнота относимите за случая факти и обстоятелства, не са обсъдени доказателства, които са съставени в хода на докторантурата, при което актът е и необоснован. При издаване на заповедта органът е подходил формално, тъй като липсва анализ на цялостната работа на докторанта, а освен това изложените доводи от научните ръководители не се подкрепят от доказателства по делото като например, че дисертационния труд не отговаря на индивидуалния план на докторанта, а други като посоченото обстоятелство, че докторантът по време на ползването на отпуск по здравословни причини е провеждал изследвания без тяхно знание при липсата на нормативна забрана за това не е следвало да бъдат съобразявани. Буди недоумение как докладването на резултати от направени изследвания на конференции в чужбина се отразява негативно на резултати на работата на докторанта, като в тази насока също не се открива противоречие с приложимата нормативна уредба. Вероятно именно последното обстоятелство е довело до срив в отношенията между докторанта и научните му ръководители, което се е отразило в промяна на резултатите от атестациите му, но както КС, така и издателят на заповедта са били длъжни при вземане на решенията си, съответно при постановяване на акта да обсъдят всички относими за правилното решаване на случая факти и обстоятелства, за които са съставяни необходимите документи, което в случая не е сторено. Допълнително от доказателствата се установява, че докторантът е възразил срещу състава на разширената комисията, като е изложил обосновано доводите си, по което възражение липсва произнасяне, но доколкото изложените от същия обстоятелства не са опровергани следва извод, че по делото не е установено извършените оценки да са изготвени безпристрастно. Въпреки това те са приети безкритично както от КС, така и от издателят на акта и без да са изложени мотиви в насока приемат ли се възраженията или не и поради какви причини. Предвид така установеното правилно в обжалваното решение е прието, че макар да са спазени посочените в нормативната уредба процесуални действия, процедурата е спазена само формално, но по същество е в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила, които предвиждат действия на множество органи на самия докторант, на научните му ръководители на ФС, на КС и на Ректора, които имат самостоятелни, нормативно предвидени правомощия, които следва да бъдат изпълнени добросъвестно и след установяване на действителното положение, а в конкретния случай подходът е бил формален, тъй като от доказателствата не се установява всеки от органите да е извършил проверка на тези факти, въз основа на които да формира изводите си. Още повече, че на проведените заседания докторантът не е присъствал по уважителни причини, за което по делото са представени писмени и гласни доказателства, от които се установява, че научният му ръководител е бил уведомен за обективните причини за отсъствието му, но от протоколите не се установява да е уведомил КС за това, а още по-малко да вземе мерки заседанията да е проведат в друг ден, като тези заседания са проведени освен това въпреки направеното искане от докторанта за изтегляне на дисертационния му труд, по което искане липсват данни да има произнасяне. Вярно е, че в случая решаващо значение има качеството на дисертационния труд на докторанта, но доколкото заповедта е издадена въз основа на решение на ФС от 09.07.2019 г., с което е утвърдена атестацията на Ш. след доклад на научния му ръководител настоящият състав намира, че ФС, но същият съгласно чл. 24, ал. 3 от Правилника за приложение на Закона за развитие на академичния състав на Република България е следвало да извърши преценка изпълнение на дейностите по обучението (които, са приети за изпълнени с взети от него решения), успешно полагане на изпитите (за което липсват данни в становището и атестацията, изготвена от научните му ръководители), определени в индивидуалния учебен план, и подготвен в значителна степен дисертационен труд т.е. не се изисква същият да е в завършен и окончателен вид. При издаване на заповедта Ректорът на ТУ не е извършил дължимата проверка за изпълнение на това нормативно изискване от ФС, както и за спазване на предвидените процедурни действия от посочените органи, които не са изпълнени предвид установеното по-горе. Така установеното води до извод, че изводът на първоинстанционния съд за постановяване на акта в нарушение на предвидените административнопроизводствени правила е правилен. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и с оглед неговата фактическа и правна сложност, настоящият състав намира, че администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 2000 лв., представляващи хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение