Решение № 4601 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15856/2008 г.

Решение № 4601 от 7.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15856/2008 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Производството е образувано касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите против Решение № 654/17.10.08 г. по адм. д. 945/05 г. по описа на Варненския окръжен съд, с която е отменен Данъчен ревизионен акт (ДРА) № 158/17.04.02 г., издаден от данъчен орган при ДП"Попово", ТДД - Търговище, потвърден с Решение № 595/11.06.02 г. на Директора на Регионална данъчна дирекция (РДД) - Варна относно определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период 1.09.01 г. - 30.09.01 г. в размер на 6462, 40 лв. и лихви в размер на 1505, 21 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е процесуално недопустимо поради липса на мотиви, евентуално излага съображения за неговата неправилност поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и необоснованост. Аргументи в подкрепа на становището си касаторът излага в касационната жалба и иска отмяната съдебното решение в тази оспорена от него част. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът ЕТ "Теменужка Атанасова-Вазаро", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационна жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I-А отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното Решение окръжен съд е отменен ДРА № 158/17.04.02 г., издаден от данъчен орган при ДП "Попово", ТДД- Търговище, потвърден с Решение № 595/11.06.02 г. на РДД - Варна относно определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период 1.09.01 г. - 30.09.01 г. в размер на 6462, 40 лв. и лихви в размер на 1505, 21 лв. Окръжният съд е приел, че ДРА е незаконосъобразен в частта, с която е определен ДДС за внасяне в размер на 6462, 40 лв. като обосновал изводите си със заключението на вещото лице за наличие на съответствие на изписаната продукция от сметка 304 "Стоки" като извършен разход по сметка 699 "Извънреден разход" на стойност 30050 лв. Според ВОС тази сума е участвала при формиране на финансовия резултат за 2001 г., от което е направил извод за основателност на жалбата против ДРА в частта относно приложението на ЗДДС за данъчен период 1.09.01 г. - 30.09.01 г. Така постановено съдебно решение е необосновано и e нарушениe на материалния закон. Касационната инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е процесуално допустимо и касационната жалба в частта, с която са наведени обстоятелства по чл. 209, т. 2 от АПК не е съобразена със закона. Съдебният акт е постановен въз основа на процесуално допустима жалба при повторно разглеждане на част от спора пред ВОС и не са налице основания за обезсилването му. Варненският окръжен съд е обсъждал доказателства, които установяват факти, относими към облагането по ЗКПО (отм.), без да съобрази, че пред него е останал за разглеждане след Решение № 6217/4.07.05 г. по адм. д. 9461/04 г. по описа на Върховния административен съд само въпроса относно законосъобразността на ДРА № 158/17.04.02 г. в частта, с която се оспорват определените данъчни задължения по ЗДДС за данъчен период 1.09.01 г. - 30.09.01 г. По делото не е имало спор относно обстоятелството, че стока на стойност 30 050 лв. е изписана от счетоводна сметка 304 - "Стоки - сладолед", което отписване е намерило отражение само по дебита на счетоводна сметка 702"Приходи от продажби". В счетоводството на данъчния субект не е намерило отражение продажбата на тази стока, респективно не е осчетоводен приход срещу отписването на стоката, включително не е и начислен ДДС. ЕТ "Теменужка Величкова - Вазаро" твърди, че е извършено бракуване на стока - сладолед на стойност 30050 лв., станала негодна за употреба в резултат от спиране на електрическото захранване в склада, в който е съхранявана стоката. При първоначалното разглеждане на спора пред ВОС са представени са доказателства за тези твърдения: служебна бележка изх. н. 129/18.11.02 г. от началник район на клон Електроразпределение - Търговище, Заповед № 18/13.09.01 г. на ЕТ "Теменужка Атанасова - Вазаро" за назначаване на комисия за установяване на щетите от прекъснатото електрическо захранване и протокол за бракуване на материални запаси № 1/13.09.01 г., според който стоки - сладолед на стойност 30050 лв. се унищожават и загубите се поемат от фирмата. По делото не са представени доказателства, че протоколът за брак е намерил счетоводно отражение при съобразяване на разпоредбата на чл. 82 от ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 82, ал. 1 от ЗДДС (приложима за периода редакция) регистрирано лице, което е приспаднало като данъчен кредит начисления му данък за произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки, при установяване на липси или при бракуване на стоките начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Според чл. 82, ал. 2 от ЗДДС (отм.) данъкът по ал. 1 се начислява на датата, на която е установена липсата или е бракувана стоката. В случая данъчнозадълженото лице твърди, че е извършило бракуване на стоки на стойност 30 050 лв., които е придобило с цел продажба и е ползвало данъчен кредит за тях, но не е начислило данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. По делото не са ангажирани доказателства и относно наличието на обстоятелства по чл. 82, ал. 3 от ЗДДС (отм.), които дават възможност в определени хипотези да не са начислява данък по реда на чл. 82, ал. 1 и 2 от ЗДДС (отм.). По изложените съображения касационната инстанция намира, че законосъобразно данъчните органи са определили допълнителен размер на дължимия ДДС за данъчен период 1.09.01 г. - 30.09.01 г., изчислен въз основа на стойността на отписаните стоки, за които няма счетоводни отразявания за бракуване при условията на чл. 82, ал. 3 от ЗДДС (отм.) или отчуждаване с начисляване на дължимия данък. Като е достигнал до противоположен правен извод ВОС е постановил решение в нарушение на материалния закон, което следва да бъде отменено, а вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против законосъобразната част от ДРА. С оглед изхода на спора, направеното искане и разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, настоящият съдебен състав намира, че за Д"ОУИ" следва да бъде определено като дължимо юрисконсулсто възнаграждение в размер на 120 лв., което е в рамките до минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно Наредба № 1/9.07.04 г. на Висшия адвокатски съвет. По изложените съображения Върховният административен съд, Първо-А отделение