Решение № 2385 от 7.3.2023 г. на ВАС, II о.

Образувано е по касационна жалба на С. Хинова от [населено място], обл.Пловдив, чрез адв.Атанасов, срещу Решение 1205 от 23.06.2022 г., постановено по адм. дело 88/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът Кметът на Община Марица счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил като неоснователна жалбата на Хинова срещу Заповед РД-09-890 от 07.07.2021г. на Кмета на Община Марица, с която е било наредено премахването на незаконен строеж Дървена плътна ограда, находящ се в УПИ IX-40,кв.7 по плана/ПИ 66915.502.40 по КК на [населено място], Община Марица, обл. Пловдив. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Въз основа на установеното незаконно изграждане на плътна ограда в собствения на Хинова имот, е обоснован извод за законосъобразно прилагане от административния орган на правомощията му по чл.225а ал.1 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, като са изведени законосъобразни правни изводи, основани на установените за спора релевантни факти и обстоятелства. Законосъобразността на оспорената заповед е проверена на всички основания по чл.146 във вр. с чл.168 АПК. Данните по делото сочат, че изградената в имота на касационния жалбоподател ограда има два участъка и се състои от дървени колони със сечение 14/14 см., между които са наковани хоризонтално дъски с дебелина 2 см. Установено е от пълното и неоспорено заключение на назначената по делото пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза, че в първия участък оградата има височина, варираща от 2,25 до 2,30 м., а във втория тя варира между 2,20 и 2,25 м., като и за двата участъка височините са измерени от страната на съседния имот от север. Разпитана в о.с.з. на 13.06.2022г. в.л. Ранделова сочи, че намира и приема оградата за плътна в по-голямата си част, не може да я определи като ажурна, макар и да има просвет между дъските, но той не е голям. В тази насока с касационната жалба защитата на Хинова настоява, че изградената ограда е ажурна от дървени ламели с просвет 20%, поради което следва да се счете за неплътна. По този конкретни възражение следва да се посочи, че на първо място ясно експертът е посочил, че между двата имота е налице известна денивелация(в следствие на слягане на терена в съседство, поради използването му за земеделска дейност и непрекъснатото му поливане), поради което приложимо тук е правилото на чл.48 ал.5 ЗУТ за измерване на построената изцяло в имота на Хинова ограда, като вещото лице ясно е посочило, че в първия участък изградената ограда надхвърля максималната допустима височина от 2,20 м., а във втория това несъответствие е частично. При това положение и при наличие на отклонение от тези изисквания приложима е новелата на чл.48 ал.9 ЗУТ, според която строителството на огради в отклонение от изискванията по ал. 5 и 7 се разрешава от главния архитект на общината въз основа на индивидуален архитектурен проект съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед осигуряването на архитектурно единство, което в случая не е налице. На следващо място не може да се сподели извода за наличие на лека, ажурна ограда. Поначало липсва дефинитивна правна норма, определяща коя ограда следва да се определя за попадаща в посочената категория, нито дори е нормативно предвидено за такава да се счита ограда, осигуряваща определен процент просвет(посочен в касационната жалба от Хинова в размер на 20%). При това положение от фактически установеното, което много точно е фиксирано от в.л. Ранделова в Приложение 4 от заключението и, се установява, че тезата на защитата на Хинова не може да бъде споделена. Това е така и защото изцяло в нейна тежест бе да установи едно подобно обстоятелство, при това при условията на пълно насрещно доказване. Това обаче не бе сторено, вкл. и с допустимите пред касационната инстанция доказателства, поради което голословните твърдения в тази връзка имат ниска степен на убеждаващо въздействие по отношение на доказваните релевантни за спора факти. В оспореният акт е посочено, че строежът е шеста категория и същия е осъществен без одобрени проекти и разрешение за строеж. В тази връзка досежно излаганите твърдения за допуснати нарушение на съществени процесуални правила с касационната жалба, то следва да се отбележи, че предпоставките на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ са изпълнени и издадената заповед е постановена при спазване на материалния закон. Нареденият за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от шеста категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ и според легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е незаконен, тъй като е изграден без разрешение за строеж. Такова се изисква, тъй като оградата е плътна и е с височина на плътната част над 0. 60 м., даже над 2,20 м. в по-голямата си част. Поради това същата не попада и в обхвата на изключението, предвидено в чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ. В същата посока не се споделят и възраженията във връзка с отразената категория на строежа и твърденията за непълнота на атакувания административен акт в тази насока. Доколкото оградата се приема за плътна, то за нея е необходимо издаване на разрешение за строеж на посоченото по-горе основание, а в хипотезата на чл.48 ал.9 ЗУТ е необходим и одобрен индивидуален архитектурен проект от гл. архитект на съответната Община, каквото соченото от Хинова становище на инженер-конструктор очевидно не е. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода разноски следва да се присъдят на ответната страна, като се осъди Хинова да заплати на Община Марица сумата от 100 лева разноски за осъществена защита от юрисконсулт пред тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение,