Решение № 15875 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9305/2011 г.

Решение № 15875 от 1.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9305/2011 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на адв. Стоименов, пълномощник на Анка Нешева Паскова и Нешо Георгиев Чипев, двамата от гр. Пловдив, против решение № 149/03.02.11 г. по адм. д. № 545/10 г. по описа на Административен съд-Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците "Миборта" ЕООД, Боряна Любомирова Гинева и Таня Кирилова Гинева в писмени становища, депозирани след приключване на делото, поддържат неоснователност на касационната жалба, претендират присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответникът, кмет на община-Пловдив в писмен отговор по касационната жалба излага доводи относно нейната неоснователност с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Ответниците Силвия Несторова Търпова-Ързли, Радослав Данаилов Търпов, Руслан Николов Чипев, "Биджи Трейд" ООД, министърът на културата и ИД на Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/ - София не вземат становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена срещу неблагоприятно за подателите решение в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна. За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването на касаторите Паскова и Чипев срещу Заповед № РД-18-48/03.06.09 г. на ИД на АГКК - София за одобряване кадастралната карта /КК/ и кадастрални регистри /КР/ за землището на гр. Пловдив, в частта относно имоти с идентификатори 56784.521.475, 56784.521.1218, 56784.521.1306 и 56784.521.476 решение, Административен съд-Пловдив е приел, че в обжалваната част КК и КР са одобрени в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на безспорни установявания относно правнорелевантните факти и при съобразяване изискванията за законосъобразност на процедурата по издаване на индивидуален административен акт по чл. 49 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/, в унисон и със заключението на съдебно техническата експертиза, първоинстанционният съд обосновано е приел, че административнопроизводствените правила са спазени, а материалния закон е приложен правилно. Разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри сочат източните за установяване границите на поземлените имоти приоритетно, като в първия законов критерии вменяват задължение за собствениците да ги означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци. В случая липсват данни това задължение касаторите да са изпълнили, предвид което съдът правилно е приел, при липсата и на материализирани на място граници, че съобразяването на одобрената КК с действащия кадастър е съответно на материалния закон. Във връзка с претенциите за неправилно отразена квадратура и граници на имотите обосновано в мотивите на решението е прието, че тези претенции сочат на спор за материално право, включително и по отношение на имот 56784.521.1306, отчуждена част от имот стар кад. № 9, не съществуваща като самостоятелен имот в действащия кадастрален план. Съществено нарушение на съдопроизводстнвените правила относно събирането на доказателства е нарушение в резултат на което делото е решено при неясна фактическа обстановка. Отклонявайки искането за допускане на тройна съдебнотехническа експертиза, съдът не е допуснал нарушение такова правило, тъй като оспорването на представеното от едночленната експертиза писмено заключение е заявено без мотивировка за евентуална некомпетентност или предубеност на експерт, а самото заключение съдържа констатации и заключения относно всеки от въпросите, поставени от страните и съда. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Претенциите на ответниците по касационната жалба Боряна Любомирова Гинева, Таня Кирилова Гинева и "Миборта" ЕООД за присъждане на разноски за тази инстанция са заявени с писмени становища, постъпили по делото на 07.11.11 г. и макар да са надлежно доказани с приложени договори за правна защита и съдействие от 21.10. 11 г. не следва да бъдат присъждани, тъй като искането за разноски следва да е направено най-късно към момента на при приключване на съдебните прения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд внастоящия състав на II-ро отделение