Решение № 11038 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9060/2012 г.

Решение № 11038 от 22.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9060/2012 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Георги Маринов Младжов против решение № 2556/11.05.2012 г., постановено по адм. дело № 8262/2011 г. по описа на Административен съд (АС) София - град. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се съображения, че не са взети предвид всички факти и обстоятелства от значение за случая и изводите на съда за реално съкращаване на длъжността са неправилни. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - директорът на Агенция "Митници" чрез процесуалния си представител - юрк. Йорданова, оспорва касационната жалба и развива подробни съображения в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в касационната жалба, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на касационния жалбоподател срещу заповед № 3992 от 12.08.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с която служебното му правоотношение на длъжността държавен инспектор в Митнически пункт "Нефтопристанище" при митница Бургас е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради съкращаване на длъжността. Съдът прави извод, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и съдържа всички предвидени реквизити, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материално правните разпоредби. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящият състав споделя правните аргументи на съда относно постановяването на оспорената заповед от компетентен орган, в надлежна писмена форма, при наличие на предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, но намира за неправилен извода за издаването й в съответствие с материалния закон, доколкото е направен без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за правния спор. Не са събрани относимите доказателства, въз основа на които да се направи извод за наличието или липсата на предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Доказателствената тежест в процеса не е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК и в нарушение на чл. 171, ал. 4 от АПК на страните не са дадени указания за обстоятелствата от значение за делото, за които следва да представят доказателства. Приложената и приета по делото административна преписка не е в пълен обем, с което е нарушена разпоредбата на чл. 152, ал. 4 от АПК. С оглед данните за това, че дейността на митнически пункт "Нефтопристанище" продължава да се извършва и общата численост на персонала в Агенция "Митници" не е променена, съда е следвало да изиска доказателства от административния орган за това в кои структури на агенцията е увеличена числеността на служителите след закриването на митнически пункт "Нефтопристанище" в митница Бургас, какви и колко са длъжностите и съответно длъжностните характеристики на служителите, изпълняващи длъжността "държавен инспектор". Установяването на тези факти е от съществено значение, за да може да се направи извод дали длъжността, заемана от жалбоподателя като система от функции, задължения и изисквания, е премахната, респ. да се прецени дали има реално съкращаване на длъжността. Допуснатите нарушения са съществени, тъй като влияят на заключението на съда за законосъобразност на издадената заповед. В касационното производство са представени заповеди на директора на Агенция "Митници" № № ЗАМ-524/22.10.2010 г., ЗАМ-273,275,276 и 272/11.05.2011 г. и ЗАМ-423/03.08.2011 г. за определяне структурите на отделните териториални звена, от които може да се направи извод за преминаване на щатни бройки от една митница към друга такава. От събраните в двете производства доказателства могат да се направят следните правни изводи: премахнатите 12 щатни бройки от длъжностното разписание на митница Бургас, МП "Нефтопристанище" са разпределени, както следва: 2 щатни бройки в Митница Варна за длъжността "главен инспектор", 10 щатни бройки в митница Югозападна, между които 3 щатни бройки "младши инспектор" в митница Югозападна, Митнически пункт Логодаж, Изложеното обосновава извод, че длъжността, заемана от Младжов, не е премахната като система от функции, задължения и изисквания. За да е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл длъжността трябва не само да е премахната като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание на администрацията /която предпоставка е налице/, но и да не е запазена като система от функции, задължения и изисквания, каквото е легалното определение на длъжност в администрацията според чл. 2 от Наредбата за прилагане на Единния класификатор на длъжностите в администрацията /отм., ДВ, бр. 49/29.06.2012 г./, която е била действащо право към момента на издаване на заповедта. Длъжността "главен инспектор" - 2 бр. е прехвърлена в митница Варна, като към момента на издаване на оспорената заповед, тези две бройки са били вакантни, т. е. реално длъжността "главен инспектор" не е била съкратена, а прехвърлена към друга структура на Агенция "Митници", където е продължила да съществува като система от функции, задължения и изисквания. Въз основа на изложеното настоящата инстанция приема, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което оспорената заповед бъде отменена. По искането за разноски. С оглед изхода на спора касатора претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Видно от представените по делото договори за правна помощ, заплатено е договорено възнаграждение, в размер по 1 500 лева, за всяка инстанция. Ответната страна прави възражение за прекомерност. Същото е основателно. С оглед фактическата и правна сложност на спора (производството е чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - с утвърдена и непротиворечива съдебна практика) настоящият състав приема, че възнаграждението от 1500.00 лв., заплатено на адвокат за всяка една от инстанциите, е прекомерно. Поради това и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК разноските следва да бъдат намалени до 600 лева за всяка една от инстанциите, съобразен и с чл. 7, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения или на посоченото основание Агенция "Митници", следва да бъде осъдена да заплати на Младжов сумата от 1 200 лв. разноски за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение