Решение № 2392 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13181/2011 г.

Решение № 2392 от 17.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13181/2011 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Цаньо Ненков Колев от гр. Велико Търново, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Даниел Тихомиров Стоянов от същия град, срещу решение № 358 от 15.09.2011 г. по адм. дело № 1060/2010 г. на Административен съд - гр. Велико Търново.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че с решение № 70 от 24.11.2010 г. директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Велико Търново е отхвърлил като неоснователни жалба вх. № 24401 от 26.10.2010 г., подадена от касационния жалбоподател Цаньо Ненков Колев срещу разпореждане № 4610131521 от 28.06.2010 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при РУСО - Велико Търново, както и исканията на Цаньо Ненков Колев, направени със същата жалба, да му бъде зачетен при определянето на размера на отпуснатата му пенсия за осигурителен стаж и възраст допълнителен стаж като монтьор-тепавичар в ТКЗС - гр. Килифарево, придобит за времето от 31.01.1992 г. до 31.08.1992 г. и като билкозакупчик в РПК "Хаинбоаз", с. Вонеща вода, придобит за времето от 01.02.1992 г. до 31.12.1996 г. За да постанови този резултат директорът на РУСО е приел, че претендираният от Цаньо Ненков Колев допълнителен стаж не е надлежно установен - липсва удостоверение за осигурителен стаж, а представената от жалбоподателя трудова книжка няма доказателствена сила, защото в записите на процесните периоди трудов стаж са направени "изключително груби поправки на цифровото и словесно отразяване на годините положен труд", а в записа за втория период е поправен дори и подписа на главния счетоводител. Тези поправки не били заверени с подписа и печата на работодателя, направил първоначалното вписване, каквото е изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, действала до 03.12.1993 г. и на чл. 2, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, действаща от 03.12.1993 г. и понастоящем.

С посоченото по-горе решение Административен съд - гр. Велико Търново е отхвърлил жалбата на Цаньо Ненков Колев срещу това решение на директора на РУСО. За да постанови този резултат съдът е приел, че по делото не са били събрани "безспорни и убедителни доказателства по чл. 40, ал. 1 от НПОС за претендирания осигурителен стаж за периода 01.02.1992 г. - 31.12.1996 г. при осигурители ПК "Хаинбоаз", ТКЗС - Килифарево и ЗПК "Съединение-95" - Килифарево". В частност съдът е отказал да приеме за надлежно доказателство представената от жалбоподателя трудова книжка поради направените в нея неправомерни поправки. Според чл. 347 от Кодекса на труда (КТ) трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, но според чл. 178, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачертавания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци с оглед на всички обстоятелства по делото. В тази трудова книжка било посочено, че данните за стажа са взети от ведомостта за заплати, но според констативен протокол № 2 от 17.03.2011 г., изготвен от финансов ревизор за извършена от него проверка, разплащателните ведомости за спорните години се съхраняват при подходящи условия и са в добро състояние, а според данните в тях за спорния период 01.02.1992 г. - 31.12.1996 г. жалбоподателят фигурира само във ведомостта за м. 12.1992 г. и за този трудов стаж от 1 месец е издадено удостоверение обр. УП-3 от 28.06.2007 г., въз основа на което стажът е признат и за осигурителен. Същественото в случая обстоятелство, според Великотърновския административен съд, е това, че ведомостите за заплати за спорния период от 01.02.1992 г. до 31.12.1996 г. са запазени и се намират в добро състояние, но в тях жалбоподателят не фигурира, освен за посочения по-горе един месец.

С касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради съществено нарушение на съдопроизводствени правила и поради необоснованост, които са основани на следните аргументи:

1. От показанията на свидетелката Петкана Александрова и изслушаната съдебно-графическа експертиза било установено, че поправките в трудовата книжка са направени от съответното длъжностно лице и поради това, макар и поправени, вписванията в нея по отношение на претендирания трудов стаж притежават признатата от закона материална доказателствена сила. До този извод бил стигнал и Великотърновският районен съд с постановеното от него определение от 11.05.2010 г. по гр. дело № 315/2008 г., с което е прекратил производството по предявения от Цаньо Ненков Колев иск за установяване на процесния трудов стаж по съдебен ред.

2. Административният съд бил приел, че не следва да цени и представените от жалбоподателя удостоверения, защото не били в кръга на документите, меродавни за установяване на осигурителен стаж. Същите били изводите на съда и по отношение на представените от жалбоподателя трудов договор от 29.05.1992 г. и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 27.08.1992 г. Приел бил също, че останалите събрани по делото доказателства (вкл. и извлечения от счетоводни сметки, счетоводни регистри с котировки, покупко-изплащателни ведомости и др.) не били относими към спора, а и с тях не можело да бъде установяван правопораждащият факт - трудов стаж, който да бъде зачетен за осигурителен.

3. Всъщност всичките тези доказателства - удостоверения, трудов договор от 29.05.1992 г., заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 27.08.1992 г., счетоводни документи, извлечения от сметки, кочани, покупко-изплащателни бележки, разписки и др., чиято автентичност се потвърждавала от показанията на разпитаните свидетели, пораждали основателни съмнения в достоверността на направените вписвания в изплащателните ведомости и давали основание да не се кредитират тези ведомости.

4. Без да изложи никакви мотиви, Великотърновският административен съд бил изразил и неправилни становища по спора за началната дата, от която следва да бъде отпусната пенсията и по възлагането на разноските по делото.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита тези доводи и подкрепящи ги аргументи за неоснователни поради следните съображения:

Кодексът за социално осигуряване (КСО) не урежда в детайли производствата, които се развиват пред длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, вкл. и това по отпускането на пенсиите, в т. ч. и пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на законова делегация (чл. 106 КСО) тези пенсионни производства са уредени в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), приета с ПМС № 30 от 10.03.2000 г., обн., ДВ, бр. 21 от 17.03.2000 г. (с последващи изменения и допълнения). Според чл. 1, ал. 1 от тази наредба пенсиите и добавките към тях се отпускат въз основа на писмено заявление по образец, към което се прилагат всички необходими оригинални документи. Отговор на въпроса, кои са тези "необходими оригинални документи" при подадено заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, дава чл. 2 НПОС, според който към заявлението за отпускане на такава пенсия се представят документи за осигурителен (трудов) стаж и за прекратяване на осигуряването, както и документи за брутното трудово възнаграждение или доход, върху които са внесени осигурителни вноски. А според чл. 40, ал. 1 и 3 НПОС осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издадени въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

В случая касационният жалбоподател се позовава на първия от изброените в чл. 40, ал. 1 НПОС документи - трудова книжка № 176, в която е вписано наименование на работодателя, който я е издал "РПК К-во Вонеща вода", положен е кръгъл печат с надпис "Потребителна кооп. Хаин-Боаз Вонеща вода" и е изписана дата "5.05.1974". В хода на съдебното производство чрез съдебна технико - графическа експертиза по делото са установени подправки на стр. 17 чрез механично заличаване на вписани по-рано данни и вписване на нови, както и обстоятелствата, че страници с номера 21, 22, 23 и 24 са били изрязани и липсват, а номерата на останалите страници от 20 до 30 са били заличени чрез механично изтриване и разкъсване на хартията. Освен това, както е посочено и в решение № 70 от 24.11.2010 г. на директора на РУСО, подправени са и подписите на стр. 19, удостоверяващи претендирания от жалбоподателя трудов стаж от 01.02.1992 г. до 31.12.1996 г., а положените щемпели и печати на същата стр. 19 са нечетливи (сравни чл. 2, ал. 1 и 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж). Тези външни недостатъци са достатъчно основание да бъде приложено правилото на чл. 178, ал. 2 ГПК и доказателствената сила на представената от жалбоподателя трудова книжка да бъде преценена с оглед на всички обстоятелства по делото. А най-същественото от тях е това, на което е акцентирал и Великотърновският административен съд - ведомостите за заплати на работниците и служителите през процесния период съществуват, добре се съхраняват и са в добро състояние, но в тях липсва името на жалбоподателя. При липсата на данни по делото за достоверността на констатираните поправки в нея, трудовата книжка няма доказателствена сила в пенсионното производство (така и реш. № 2352 от 7.03.2006 г. по адм. д. № 8879 от 2005 г. на ВАС - VI отд.), още повече че записването на стр. 18 и 19, касаещо твърдяния от жалбоподателя трудов стаж за времето от 01.02.1992 г. до 31.12.1996 г., не съответства на наличните ведомости за заплати (виж чл. 40, ал. 3 НПОС).

При тези данни и произтичащи от тях правни изводи настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че твърдяния от него трудов стаж, непризнат от пенсионните органи и административните съдилища, касационният жалбоподател може да установи единствено по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011 г.). Определението от 11.05.2010 г. по гр. дело № 315/2008 г. на Великотърновския районен съд, с което е прекратено производството по делото относно искането за установяване на трудов стаж за периода 01.02.1992 г. до 31.12.1996 г., не е процесуална пречка за разглеждането на този иск сега. Мотивите на районния съд за недопустимост на предявения иск в посочената част са основани само на представен по делото заверен препис от трудовата книжка (без да е изискана за сверка самата трудова книжка) и по това време не са съществували отказите на пенсионните органи (реш. № 70 от 24.11.2010 г. на директора на РУСО) и на административния съд (реш. № 358 от 15.09.2011 г. по адм. дело № 1060 от 2010 г. на ВТАС) да признаят доказателствена сила на записа в трудовата книжка за твърдяния от жалбоподателя трудов стаж. Поради това този трудов стаж може да бъде установен само по съдебен ред (чрез установителен иск по посочения по-горе закон).

С разпореждане № 2 от 18.06.2010 г. на жалбоподателя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст след като е зачетен придобит от него осигурителен стаж по § 9, ал. 3 от преходните и заключителни разпоредби на КСО. А според ал. 5 на същия § 9 за придобит осигурителен стаж по реда на ал. 3 правото на пенсия възниква от датата на внасянето на осигурителните вноски или от датата на утвърждаване на плана за разсроченото им плащане. Този план за жалбоподателя е бил утвърден с разпореждане № РАПП-110 от 19.05.2010 г. Поради това като е отпуснало пенсията от тази дата - 19.05.2010 г. - длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО не е нарушило, а правилно е приложило специалния закон - § 9, ал. 5 ПЗР на КСО.

С оспореното от касационния жалбоподател решение Великотърновския административен съд е присъдил на РУСО 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. В тази му част решението е съобразено със задължителното за всички тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд и е правилно.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно (законосъобразно и обосновано), поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви върховният административен съд, шесто отделение,