Решение № 10830 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6729/2015 г.

Решение № 10830 от 16.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6729/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, образувано по жалба на "Янко Самаров енд Ко" ООД гр. Асеновград срещу Решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерския съвет на РБ за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-86 "Пловдив - Асеновград - Смолян", участък от км 14+860 до км 24+819", на територията на област Пловдив, в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждаваната част от имот с идентификатор 99087.13.8, находящ се в землището на с. квартал Горни Воден, Община Асеновград, изменено с решение № 248/17.04.2015 г. на Министерски съвет. Изложени са съображения, че размерът на определеното обезщетение за отчуждавания имот е занижено и не съответства на действителната пазарна цена на имота, в него не са включени и извършени подобрения. Претендира разноски по делото. Ответната страна - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на решението в оспорената му част. Заинтересованите страни - министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители вземат становища за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, при което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. В конкретния случай оспореното решение е издадено от Министерски съвет, т. е. от компетентен орган. Същото е със съдържанието, изискуемо се от чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имотът, видът, местонахождението и размерът му, стойността на дължимото се обезщетение на собственика. Спазени са и административно-производствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, 34а, 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Министърът на регионалното развитие и министърът на финансите са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. Предвид изложеното оспореното решение е издадено в необходимата форма и при законоустановеното съдържание, както и при спазване на административно-производствените правила за издаването му, което не се и оспорва от жалбоподателя. С решение № 248/17.04.2015 г. на Министерски съвет е допуснато изменение на Решение № 441, като дружеството жалбоподател е записано, като собственик, на имот с идентификатор по КК и КР с № 99087.13.8, част от който се отчуждава. В оспорената му част Решение № 441 от 27.06.2014 г. на Министерски съвет на Република България постановява отчуждаване на част от имот в селскостопанска територия - земеделска земя с предназначение за неземеделски нужди в землището на кв. Горни Воден, Община Асеновград, собственост на "Янко Самаров енд Ко" ООД гр. Асеновград а именно: № 13008 по регистър, № 99087.13.8 по КК и КР, с обща площ от 1.501 дка, начин на трайно ползване обществен терен, подлежаща на отчуждаване площ от 0.184 дка, определен размер на паричното обезщетение 1662 лева. Правото на собственост на жалбоподателя се установява от представеният по делото нот. акт за покупко-продажба № 134, т. 2, н. д. № 1577/2010 г. От представената скица № 15-20425/20.01.2015 г., издадена от СГКК гр. Пловдив е видно, че поземлен имот с идентификатор 99087.13.8 с площ от 1501 кв. м е с трайно предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване - за друг обществен обект, комплекс. Съгласно представеното удостоверение за данъчна оценка от 08.05.2014 г., същата, по нормите за оценка по приложение № 2 от ЗМДТ, е в размер на 6777.30 лева. Размерът на определеното парично обезщетение е основан на оценителския доклад на независимата експертиза, назначена от административния орган. За землището на кв. Горни Воден оценката на имотите в селскостопанска територия, земеделска земя с предназначение за неземеделски нужди е извършена съгласно чл. 32, ал. 3 от ЗДС и чл. 96, ал. 1 от ППЗДС, по представени данъчни оценки за имотите. По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната стойност на отчуждената част от имота. Експертизата е извършена от вещо лице, което съответства на изискванията за "оценител на имоти", посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Вещото лице е изготвило заключение по делото, за пазарната цена на отчуждаемата част от имота, определена по чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС, както е сторено и в административното производство, при непредставени сделки с имоти с подобни на отчуждавания характеристики. При така извършената оценка равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от имота е в размер на 1662 лв., в който размер е определено и в оспореното решение на Министерския съвет. Размера на обезщетението, определен по чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС при включване на подобренията върху терена, засегнати от отчуждаването е 5111 лева. Стойността на направени разходи за подобрения върху терена, определена по средни цени от специализирани данни е в размер на 21825.61 лева. Заключението не е оспорено от страните и е прието от съда. При така установените фактически обстоятелства съдът намира жалбата за неоснователна. Съгласно § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС "равностойно парично обезщетение" е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон, а чл. 32, ал. 2 от закона разпорежда, че равностойното парично обезщетение по ал. 1 се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Съответно "Пазарни цени" са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота - § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. В случая по делото не са налице доказателства, установяващи извършени сделки с имоти, с подобни на отчуждавания характеристики, в относимия период, поради което пазарната цена следва да се определи по чл. 32, ал. 3, т. 1 от ЗДС. От заключението на експертизата се установи, че пазарната цена на отчуждаемата част от имот с идентификатор 99087.13.8 е в размер на 1662 лева, в който размер е определена и в оспореното решение. Съдът намира, че не се следва обезщетение за посочените от жалбоподателя подобрения в имота, предмет на отчуждаване - ограда и тротоар. При липса на сделки с имоти с подобни на отчуждавания характеристики, какъвто е настоящият случай, равностойното парично обезщетение за имоти в урбанизирани територии и устройствени зони се определя по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост /ППЗДС/ - равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с нормите на приложение № 2 към чл. 20 от Закона за местните данъци и такси, като получената стойност се удвоява. Сочените като извършени от жалбоподателя подобрения не са декларирани и не са включени в данъчната оценка, относима към размера на обезщетението, представена по делото. На обезщетяване подлежат извършените законни строежи. Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 3 от ППЗДС равностойно парично обезщетение не се дължи за незаконно построени сгради и подобрения в имота - предмет на отчуждаване. Въпреки изричните указания на съда, по делото не са представени доказателства, установяващи съществуващи ограда и тротоар да са законно построени. Представените от жалбоподателя конструктивно становище от 2002 г., инвестиционен проект в част "В и К", одобрен на 19.02.2014 г., разрешително за проектиране на В и К отклонения и фактура за присъединяване на мощност не основават извод за законност на строежите. Посочено е в заключението на експертизата, че преместването на елементите на техническата инфраструктура, които се засягат от отчуждаването е за сметка на инвеститора на обекта. Тротоарът е елемент от техническата инфраструктура, а и по делото остана недоказан моментът и начинът му на изграждане от жалбоподателя. Що се касае до съществуваща ограда, при липса на издадено разрешение за строеж не може да се приеме, че тя е законен строеж по силата на закона. Съгласно чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон. Оградата е строеж съгласно § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, не попада в изключенията на чл. 151, ал. 1 от с. з. и не е издадено разрешение за изграждането й. По изложените съображения оспорените административни актове като издадени от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на относимия материален закон и в съответствие с целта на закона се явяват законосъобразни, а жалбата против тях като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,